АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В СЕКТОР "ПРОИЗВОДСТВО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ПЛАСТМАСИ"
Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Браншова асоциация Полимери (БАП), разработи анализ на пазара на труда в сектор „Производство на изделия от пластмаси“.
Секторът „Производство на изделия от пластмаси" (КИД-2008, група 22.2) е широко разпространен, многопрофилен и структурно важен за преработващата промишленост в България. Той участва с около 4.4% от продукцията на преработващата промишленост и около 1.5% от произведената продукция на всички нефинансови предприятия. Пластмасовите изделия намират приложение в практически всяка икономическа дейност, от опаковки за хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, през строителни профили и дограма, тръбни системи за водоснабдяване и газ, до компоненти за автомобилната индустрия и електрониката, медицински изделия, земеделски продукти и енергийна инфраструктура и т.н. Тази масова употреба прави сектора системен доставчик на входа на производствените вериги.
Към 2023 г. в „Производство на изделия от пластмаси" оперират 1432 предприятия, по данни на НСИ, (спад от 10% от 1595 предприятия през 2019 г.). Крупните производители устояват и продължават да се опитват да инвестират. Малките и средните предприятия, особено тези с ограничена продуктова диверсификация и по-ниска степен на автоматизация, изпитват затруднения под съвкупния натиск на енергийната криза, нарасналите разходи за суровини и регулаторната несигурност по линия на европейските изисквания за опаковки и кръгова икономика. Въпреки добре развитие сектор е страната, вносът на България достига 2.08 млрд. евро, а износът 1.38 млрд. евро през 2024 г.
Стойността на произведената продукция нараства с около 30% през периода 2019-2023 г., добавената стойност по факторни разходи устойчиво – с 42%. Предприятията от сектора работят със стабилни маржове, тъй като продукцията им е диверсифицирана и не пряко обвързана с международни борсови цени на суровини. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват с 30%, а чуждестранните преки инвестиции – с 40% за периода, надвишавайки средния темп за всички нефинансови предприятия. Инвестициите са насочени към автоматизация, роботизация, зелени технологии и съответствие с регулаторните изисквания за рециклиране.
Средната месечна работна заплата в сектора нараства с 50% за периода 2019-2023 г. от около 1020 до 1530 лв., при инфлация от 32% за същия период. Въпреки реалното нарастване обаче, заплатите в сектора остават средно около 78% от средното за реалния сектор на икономиката като цяло. Тази сравнително по-ниска привлекателност на заплащането и производствения характер на дейностите в сектора са ключов фактор, обясняващ трудностите при привличане на млади кадри.
Браншова асоциация Полимери (БАП) е национална организация, представляваща преработвателите, производителите на полимерни изделия, търговците на полимерни суровини и рециклаторите. БАП обединява около 40 организации, включително производствени предприятия, Институтът по полимери при БАН и катедра „Полимерно инженерство" на ХТМУ. Организацията е член на EuPC (Европейска асоциация на преработвателите на пластмаси) и на Средиземноморския консултативен борд на PlasticsEurope. БАП членува в Българската стопанска камара (БСК), което осигурява представителство на национално работодателско ниво. Активността на асоциацията по теми на кръговата икономика, управлението на отпадъците и устойчивото производство е структурно обусловена. Секторът трябва да се съобразява с европейските регулации (Директива 2019/904/ЕС, Пакетът за кръгова икономика) и изграждането на добри позиции по тези теми е стратегически приоритет.
Секторът на пластмасовите изделия демонстрира добра икономическа устойчивост в периода 2019-2023 г., обусловен от вътрешни за страната и външни фактори и препятствия. Растяща добавена стойност, стабилна заетост и нарастващи инвестиции. Тази устойчивост обаче е на фона на демографското предизвикателство, при запазена численост на заетите, структурата им застарява устойчиво и носи риск в средно- и дългосрочен план.
Предприятията в сектора са многобройни, сегментирани като мащаб и диверсификация, с много малки и средни участници, работещи в разнородни продуктови ниши. Тази фрагментация донякъде затруднява системния отговор на кадровите дефицити и се налага всяко предприятие да решава проблема индивидуално.
Образователната система е структурен проблем. За сектора специализирани паралелки по технология на полимерите в страната липсват. На ниво оператори и настройчици предприятията разчитат в значителна степен на вътрешно фирмено обучение, което е скъпо, непоследователно и не осигурява устойчив приток.
Потенциалът на дуалното образование за сектора е доказан с добри практики при отделни предприятия. Трансферирането на тези практики като организиран секторен подход, включващ изграждане на 3-4 целеви дуални паралелки по професионално направление „Производствени технологии - дървесина, хартия, пластмаси и стъкло" в ключовите индустриални центрове с концентрация на представители на сектора, е институционално осъществимо. Такава инициатива изисква координация между всички заинтересовани страни от бранша.
По-широкото привличане на квалифицирани мигранти за хронично дефицитни длъжности като механици на промишлено оборудване, химик-технолози и заварчици е частично решение, прилагано вече от някои предприятия. То изисква административна подкрепа и е по-скоро допълващо, а не основно средство.
Секторът се нуждае от видима комуникация по отношение на кариерните перспективи, реални перспективи за растеж и стабилна заетост, за да конкурира други сектори при набирането на млади хора. БАП разполага с инструментариума да координира такива комуникационни кампании, свързани с привлекателността на индустриалните специалности. Участието на ХТМУ и на водещите предприятия в тази комуникация би усилило ефекта.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
