АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В СЕКТОР "ДЪРВООБРАБОТВАНЕ, БЕЗ ПРОИЗВОДСТВО НА МЕБЕЛИ"
Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП), разработи анализ на пазара на труда в сектор „Дървообработване, без производство на мебели“.
Сектор „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ (КИД раздел 16) има традиционно място в българската преработваща промишленост и важна роля като междинно звено във веригата на стойността. Развитието му е тясно свързано с горското стопанство, мебелната промишленост, строителството, опаковъчната индустрия и производството на дървесни биогорива – пелети и брикети. Това определя значението на сектора както за снабдяването на други производства, така и за икономиката на редица региони в страната.
Дървообработващата промишленост заема сравнително ограничено място в структурата на преработващата индустрия на страната. През 2023 г. предприятията в сектора формират 5.5% от общия брой предприятия в преработващата промишленост, осигуряват 2.8% от заетостта и създават 1.4% от добавената ѝ стойност. Тези данни показват сектор с устойчиво присъствие в индустрията, но с по-ограничена тежест по отношение на заетостта и икономическия резултат. Въпреки това секторът осигурява суровини и междинни продукти за други производства и има съществена роля за икономиката на редица региони.
През периода 2019–2023 г. секторът преминава през спад, последван от възстановяване и ново забавяне в края на периода. Броят на предприятията намалява с 11.9%, но въпреки това произведената продукция и оборотът остават значително над предпандемичните равнища. След по-ограничен спад през 2020 г. секторът отбелязва отчетлив ръст през 2021–2022 г., а през 2023 г. отново се наблюдава забавяне. В края на периода произведената продукция е с близо 50% над нивото от 2019 г., а оборотът – с 48.5%. Добавената стойност също нараства, но с по-умерен темп от този в преработващата промишленост и икономиката като цяло, като делът на сектора в добавената стойност на преработващата промишленост остава ограничен – около 1.4% през 2023 г. Това показва, че дървообработването запазва производствения си потенциал, но приносът му към добавената стойност остава сравнително нисък.
Инвестициите в сектора следват различна динамика. Чуждестранните преки инвестиции нарастват чувствително и през 2023 г. са с над 50% по-високи спрямо 2019 г., което показва, че секторът продължава да привлича външен капитал. За разлика от това разходите за придобиване на дълготрайни материални активи остават колебливи и в края на периода са под равнището от 2019 г. Това показва, че вътрешната инвестиционна активност в сектора е по-слаба и не осигурява достатъчно устойчива основа за модернизация и разширяване на производството. Така секторът се характеризира с по-осезаемо присъствие на външни капитали и по-ограничени вътрешни инвестиции.
Дървообработващата промишленост остава трайно експортно ориентирана, но след 2022 г. износът отслабва, вносът нараства, а положителното външнотърговско салдо се свива. Това показва по-голяма чувствителност на сектора към външната конюнктура и международната конкуренция.
Профилът на работната сила в сектора показва неблагоприятна динамика. През периода 2019–2023 г. броят на заетите намалява с близо 13%, а наетите по трудово правоотношение – с 14.4%, като динамиката е по-близка до тази в преработващата промишленост, отколкото до общата икономика. В същото време средната брутна месечна работна заплата нараства с 47.6%, но остава чувствително под средната за реалния сектор на икономиката, а производителността на труда през 2023 г. достига едва около половината от средното равнище за нефинансовите предприятия. Това ограничава способността на сектора да предлага по-конкурентни доходи и да привлича млади специалисти и квалифицирани работници. Регионалните различия допълнително усложняват картината. В някои области се наблюдава растеж и по-добри нива на възнаграждение, но в голяма част от водещите региони секторът губи заетост, а доходите остават под средните за икономиката. Това показва, че дървообработването продължава да има съществено регионално значение, но едновременно с това работи в условия на ограничен кадрови резерв, ниска мобилност и силна зависимост от местните икономически условия.
Развитието на сектора е силно зависимо от суровинната база и регулаторната среда. Недостигът на суровина, поскъпването на дървесината, ограниченията в ползването на горски ресурси и несигурността около снабдяването поставят под натиск производството и инвестициите. Тази зависимост се задълбочава от състоянието на горите, колебанията в добива и липсата на достатъчно предвидима среда за дългосрочно планиране. Секторът е изправен и пред структурни ограничения, свързани с технологичното обновяване, квалифицираната работна сила и относително ниската добавена стойност на част от продукцията. Макар да има модерни производства и възможности за развитие на изделия с по-висока стойност, значителна част от дейностите остават силно зависими от първичната обработка, цената на суровината и външното търсене. Дългосрочното развитие на дървообработващата промишленост ще зависи от способността ѝ да се модернизира и да преминава към производства с по-висока добавена стойност, като същевременно запазва суровинната и регионалната база на сектора.
Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) обединява двата стратегически сектора – дървообработване и мебелна промишленост – които имат дълбоки традиции в България и играят съществена роля за развитието на националната икономика. Тя представлява широка мрежа от предприятия и образователни институции и се утвърждава като естествен форум за взаимодействие между бизнеса, образованието и публичните власти, както и като двигател за модернизацията и конкурентоспособността на сектора. Чрез участието си в социалния диалог, в дейности, свързани с професионалното образование и обучението, както и чрез организиране на специализирани форуми и международни контакти, БКДМП подпомага адаптирането на сектора към кадровите, технологичните и регулаторните предизвикателства.
Дървообработващата промишленост в България има традиционно място в преработващата промишленост, важна роля във веригата на стойността и съществен принос за редица региони на страната. В същото време развитието ѝ остава ограничено от зависимостта от суровинната база, регулаторната среда, външната конюнктура и по-бавната модернизация.
Бъдещото развитие на сектора ще зависи не само от технологичното обновяване и пазарното търсене, а и от способността му да осигурява суровина, да привлича и подготвя кадри и да постига по-добро съответствие между нуждите на предприятията, образованието и публичните политики. Това е особено важно при нарастващ възрастов дисбаланс и ограничен приток на млади хора към сектора.
Ключово за сектора е модернизацията, подготовката на кадри и по-ефективното използване на суровинния ресурс да се превърнат в последователна дългосрочна стратегия. При такова развитие дървообработващата промишленост може да запази и разшири ролята си като важен за България производствен сектор с регионално значение, експортен потенциал и възможност за създаване на по-висока добавена стойност.
В този процес БКДМП остава ключов участник чрез ролята си да обединява интересите на бизнеса, да насочва вниманието към стратегическите кадрови и регулаторни въпроси и да подпомага прехода на сектора към по-устойчив и конкурентоспособен модел на развитие.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
