Райчо Райчев за наносателитите, Космоса и бъдещето на пазара
Ако помолите Райчо Райчев да се представи, той ще ви отговори кратко и ясно: космически ентусиаст и предприемач. Не разчитайте, че и последвалото определение за предприемач ще е по-многословно: здрава работа, доза късмет и вярата, че можеш да откриеш неподозирани врати за развитие. Професионалният път на Райчо минава през Бразилската космическа програма, българския Институт за космически изследвания, НАСА, Космическия консултативен съвет на ООН. От ентусиазма му се ражда най-мащабната платформа за космическо образование в Европа – Спейспорт. От две години на пазара е и създадената от него компания EnduroSat. Тя разработва уникални по рода си наносателите, които дават възможност космическият бизнес да се демократизира. 70 процента от клиентите й са частни космически предприемачи, които изстрелват сателити, за да продават данните на крайни клиенти. Другите 30 процента включват Европейската космическа агенция и най-добрите университети в света, които имат космически програми. Именно в офиса на EnduroSat в София започва и нашият разговор. Повече за услугите, по които работи екипът на компанията сега, Райчо ни обяснява с две-три прости изречения. Защото, както сам казва, ако не можеш да обясниш тематиката си така, значи не я разбираш кой знае колко добре.
Идеята
В нашия случай тематиката е ясна - създатели сме на наносателитни системи, чрез които се опитваме да оптимизираме начина, по който хората използват Космоса за целите на останалата икономика. Тоест, свалянето на полезни данни от Космоса за целите особено на енергетиката и на транспорта.
За да стане още по-ясно, Райчо дава и няколко примера. Те идват от портфолиото на EnduroSat за предстоящата година:
Няма модерна енергийна или транспортна компания, която да не зависи в огромна степен от данни, базирани на космически системи. Като започнем от навигационни системи, които дават много точна информация за придвижването, през метеорологична прогноза до комуникация. Огромната част от транспортната индустрия на света минава през товарни кораби в океана. Те могат да бъдат свързани с дейтацентър само чрез сателит, защото в океаните няма GSM мрежа, която да ти помогне. В този ред на мисли все повече и повече дори средни компании и предприятия започват да разбират колко е важно да имат точни данни за глобалния си бизнес, за логистиката си. Един от най-добрите методи това да стане реалност са космическите сателити.
Услугите на създадената от Райчо компания могат да бъдат много полезни и в енергийния сектор, смята още той. И дава още примери:
Когато си глобална енергийна компания, ти трябва да наблюдаваш непрекъснато всичките си активи, които са разпръснати обикновено в доста трудно достъпни точки по света. Това включва мониторинг на тръбопроводи, мониторинг на рафинерии. И цялата тази информация за твоята инфраструктура искаш да я получаваш бързо в твоя дейтацентър, където тези данни се обработват, и така знаеш във всеки един момент компанията колко енергия реално произвежда и какво се случва с цялата логистика. В този случай чрез сателитни системи в Космоса „умни” сензори, поставени върху самата инфраструктурата, изпращат постоянна телеметрична информация за състоянието й. При всяко отклонение от зададените параметри информацията достига до дейтацентъра много бързо. Така вие можете да предвиждате във всеки момент какво ще се счупи и можете да реагирате навреме.
Тези услуги имат и съвсем реално измерение в бюджета на компаниите, показват изчисленията. Доброто прогнозиране на процесите на практика спестява и доста пари.
Енергийна компания с оборот средно 300 милиарда на година само от добра превенция може да пести между 150 и 200 милиона евро от разходи по поддръжка. Оптимизирайки и знаейки какво ще се счупи навреме, ремонтът на съответното съоръжение или подвижно средство коства много по-малко време и съответно пари.
Космическият бизнес и България
В последните 5 години космическият бизнес преминава в частни ръце, казва създателят на EnduroSat. Той вече не е запазена територия само за държавни космически програми, а този факт може да промени и начина, по който се прави бизнес като цяло. Например по отношение на конкуренцията компаниите, които са в този сектор, работят по-скоро в условия на синергия, отколкото на конкуренция, продължава Райчо. А има ли тогава място конкуренцията в бизнеса на бъдещето?
От една страна винаги трябва да има конкуренция, защото тя изгражда и гарантира качеството на един продукт или услуга. От друга страна не бива да се отива в крайности. Агресивността на пазара никога не води до кой знае какви качествени резултати и от тази гледна точка мисията на EnduroSat е да демократизира достъпа до Космоса.
Той определя България като идеално място за силен космически бизнес.
Не е задължително да строим ракети, за да участваме успешно в космическия сектор. Отдавна светът на технологиите принадлежи на бутикови проекти, свързани с изследване и инженеринг. И от тази гледна точка България има силен инженеринг капацитет, има добри възможности да се създават частни компании тук. Стига да си направи смислена икономическа база, на която тези компании да се развиват, съвсем скоро това може да се превърне в дори основен отрасъл на българската икономика. Не бих се учудил при адекватна политика след 10 години един от основните нови сектори, задвижващи икономиката на България, да бъде космическият.
Първи стъпки в Космоса
Преди 10 години Райчо Райчев създава и обучителна космическа програма, в която събира хора с всякакви специалности – инженери, физици, химици. 5 години по-късно, благодарение на програмата, се сформира и първият екип на EnduroSat. Междувременно той организира и най-мащабната платформа за космическо образование в цяла Европа. Тази година в България ще пристигнат 20 водещи световни лектори, които ще работят с избраните кадети. А крайната цел на образователните инициативи на Райчо е проста:
Така създаваме една малка екосистема, която от една страна произвежда кадри за нуждите на нашата компания, но по-важното е, че запалва млади хора за темата „Космос“. И все повече от тях започват да развиват кариери, свързани изцяло с нея. А когато започне неизбежното създаване на по-смислен космически частен сектор в България, тези хора ще могат да се върнат обратно и да развиват с бързи и смели стъпки българския космически сектор.
