Дата: 31.08.2020

Прочетено: 278

Когато встъпихте в длъжност вицепремиер по икономическата и демографската политика, заявихте пред медиите, че Ваш приоритет е “икономиката и само икономиката”. Близо 2 години по-късно, каква е равносметката Ви за свършеното за българската икономика?

Уверено мога да кажа, че програмата на управляващата коалиция е изпълнена по повечето поети ангажименти, но пандемията от COVID-19 преобърна плановете на целия свят. Факт е, че преди кризата бяхме сред отличниците на ЕС по макроикономически показатели, рекордно нисък външен дълг, стабилен икономически растеж и банкова стабилност. Дори и при спад на БВП през второто тримесечие на 2020 г. с 8,2%, икономиката все пак остана жива, защото правителството се зае със спешни превантивни и възстановителни мерки в подкрепа на ликвидността на фирмите, запазването на работни места, повишаване на държавните гаранции при кредитирането и т.н. Успяхме да мобилизираме и пренасочим огромен финансов ресурс за социални и икономически стъпки срещу кризата - част от тях смятаме да продължим до края на годината и през следващата 2021 г. Бизнесът има нужда от тази помощ.

Приемането ни във Валутно-обменния механизъм ERM-2 и Банковия съюз е наистина исторически успех, при това в разгара на коронавирусната криза, което говори за висока оценка на международните институции за свършеното и постигнатото от България. Лично аз се чувствам горда от признанието, че не сме в периферията и ще вземаме важните решения в общността заедно с останалите от Клуба на богатите. Но ни предстои още поне 2 години усилена работа по надзора на банковия и небанковия сектори.

Как протичаше социалният диалог по време на COVID-19?

Някои ни упрекнаха в непоследователност при вземане на решенията за противодействие срещу пандемията, но това бе продиктувано от желанието да бъдат чути всички страни, да се направят най-навременните стъпки. Никой не беше подготвен за подобен световен колапс, който ще е по-опустошителен от кризата 2008/2009 г. и чийто завършек не се вижда все още. За да сме по-готови за тежката есен и зима, в Националния съвет за тристранно сътрудничество поддържаме постоянно партньорство с институциите, браншовите организации, работодатели и инвеститори. При условията на обявено извънредно положение, а по-късно и при извънредната обстановка, Тристранният съвет продължи да функционира, като провеждаше заседанията си онлайн. Членовете на съвета предприеха инициатива за изготвяне на социално-икономически мерки за преодоляване на последиците от COVID-19. Бяха подготвени общо 54 мерки, изпратени до съответните ресорни министри за действия по компетентност, и повечето се реализират успешно. Убедена съм, че всяка направена стъпка напред може да се подобрява.

В края на юли правителството обяви пакет от социално-икономически мерки за близо 1,2 млрд. лв. От тях за социални мерки са предвидени 731,5 млн. лв., а за икономически – 431,4 млн. лв.

Само пред дни Правителство взе решение да подкрепи с по 610 лв. (една МРЗ) семействата с деца до 14 г. Преди това бяха повишени възнагражденията на учители, медици, държавни служители, полицаи, военни. Продължен бе срокът за получаване на обезщетения за базработните, както и дневната сума на тези средства. Макар и по-бавно от европейските темпове, но последователно, полагаме усилия да се повиши жизненият стандарт на хората.

Още с обявяването на извънредното положение стартираха мерки за запазване на заетостта, като първата бе 60:40, както и облекченото кредитиране. Мерките продължават да се усъвършенстват и се разширява техният обхват. 60:40 в помощ на предприемачите се трансформира за най-пострадалия бранш – туризма, в 80:20. Компаниите подкрепиха моето искане тя да продължи до месец май 2021 г. и дори настояват да се преобразува още – до 80:0, за да запазят кадрите си. Проучваме възможностите, които ни дават бюджетът и еврофинансирането. От началото на юли стартира операция „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19“ с бюджет 40 млн. лв., насочена към запазване заетостта на 22 хил. работници от най-потърпевшите сектори, включително за самоосигуряващи се. Проектът „Заетост за теб“ е с бюджет от 160 млн. лв. и обхваща различни засегнати отрасли и около 70 хил. безработни.

Бяха одобрени по-нисък ДДС за ресторантьорството и кетъринг услугите, за книгоиздаването и някои бебешки стоки, за нискоалкохолните напитки в заведенията. Спорната наредба Н-18 бе отложена до постигане на баланс. Направихме важна стъпка с решението на правителството да се издават ваучери на стойност 210 лв. за 7-дневна почивка в български категоризирани туристически обекти за хората от първа линия в борбата с коронавируса. Ще настоявам тази мярка за се разширява. Според изчисленията, всеки лев като ваучер ще се връща като 2-3 лв. в туризма. Положихме и полагаме сериозни усилия търговските банки да облекчат условията за кредитиране и да разсрочат плащанията по вече сключени договори за заеми, за да облекчат също компаниите.

Трудно е да изредя всичко, но нашата отговорност към гражданите на България продължава с нови ангажименти в социален и икономически план.

Изненада ли беше за Вас избирането Ви и за министър на туризма и смятате ли, че трябва да има отделно министерство, което да се занимава само с проблемите на туристическия бранш?

Категорично съм за съществуването на Министерство на туризма. България е целогодишна дестинация, втората страна по богатство на минерални води, благословени сме с четири сезона, планини и море. Това съчетание на природни дадености трябва по най-рационалния и добър начин да бъдат използвани.

Поемането на туристическия ресор от вицепремиер по принцип показва загрижеността на правителството към сектора, който пострада най-много от пандемията. Все пак повече от 10% от БВП се формират именно от тези услуги. Тази година това няма да е така.

За мен постът до голяма степен е предизвикателство по отношение единството на бранша и навременността на решенията. Разчитам на диалог с бранша и почти всеки ден съм на среща с представители на различни сектори. Ако сме обединени и рационални, ще изберем правилния изход от всяка проблемна ситуация.

Въпреки че летният туристически сезон продължава, имате ли предварителни данни за лято 2020?

Лятото на 2020-ра повтори предните сезони само климатично. Съпоставка по останалите показатели е невъзможна. Успех ще бъде да намалим щетите до пределния минимум, но не навсякъде това ще се случи. Благодарение на българските туристи, Южното Черноморие е по-добре като резултати от Северното, но редица обекти за настаняване или за развлечения изобщо не отвориха, за да не трупат загуби. Прогнозите се движат за около 70% по-малко чуждестранни туристи, а при българите този спад се очертава да е около 30 на сто на този етап.

Тази статистика няма да има никакъв смисъл, ако не изкажа огромната си благодарност към всички българи, които избраха да подкрепят родния туризъм. Именно заради тях имаме места, които отчитат ръст от 20%, какъвто не са имали досега – например Царево, Лозенец, Китен. Да, има места, където липсата на руски, германски и британски туристи каза своята дума – това са големите курорти като Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. Но ако все пак имаме добри новини, те са свързани именно с българите. Никога вътрешността на страната не е била толкова посещавана през летните месеци, както тази година. Уикенд туризмът направи бум. Благодаря на българските туристи и за това, че преоткриха много непосещавани до момента места. Те избраха страната си за лятна ваканция.

Предпазните и защитни мерки, които взеха хотелите и ресторантите, са на международно ниво и правят ваканцията у нас по-безопасна от редица други държави. Черноморието като цяло остана зона, свободна от заболели от вируса.

Усилията ми ще са насочени освен за превръщането на България в дестинация за 4 сезона, но и за отварянето й за нишов, културен, здравен туризъм, под лайтмотива „сигурна, безопасна дестинация“. Фокусирани сме вече за зимния сезон и лято 2021-ва, защото е ясно, че туристическият сектор ще има бавно възстановяване.

На 3 август обявихте, че туристическият бизнес ще получи 10 млн. лв. по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). Какво се случва с процедурата по кандидатстване към днешна дата (20 август)?

Вярвам, че когато Вашите читатели държат списанието в ръцете си, плащанията по програмата вече ще са в ход. Всички етапи по процедурата за тази безвъзмездна помощ за туроператори и турагенти се обсъждаха съвместно с бизнеса и минаваха през одобрението на Министерството на икономиката (Управляващ орган на ОПИК) и Комитета по наблюдение по програмата. Като вицепремиер, изисках от министъра на икономиката сроковете и формалностите да са максимално съкратени в рамките на законовите норми, за да не се бави административно отпускането на средствата. Заедно с бранша дискутирахме критериите за предоставяне на сумите. Министерството на туризма е директен бенефициент, а крайни получатели - регистрираните по Закона за туризма туроператори и туристически агенти, които отговарят на изискванията. Постигнахме договореност средствата да се разпределят пропорционално на общия оборот през 2019 г. на допуснатите кандидати и през септември ще започне плащането по договорите в рамките на 3 месеца от датата на сключването им. Заявленията се приемаха в рамките на 5 дни. Комисия извърши подбора, оценките и класирането на кандидатите по пилотния проект. Министерството на туризма проведе схемата за набиране на заявленията, които се подаваха само по електронен път. Броят на изискваните декларации бе силно редуциран, като останаха само задължителните по съответното законодателство. Други справки и проверки се правеха по служебен път. Това е само една от мерките, предприети от правителството за подкрепа на сектора и бранша срещу икономическите последствия от пандемията COVID-19. Мобилизирала съм усилията на моя екип да бъдат намерени още средства за дофинансиране по схемата с новите мерки на Министерството на икономиката в подкрепа на малките и средните предприятия, както и през националния бюджет.

Министерството на икономиката още в края на юли обяви конкретни антикризисни мерки за 552 млн. лв. в подкрепа на бизнеса, за да премине през кризата. Със свободни средства по ОПИК 2014-2020 от 162 млн. лв. ще се подпомогнат фирмите. С 80 млн. лв. от тях ще се подкрепят малки предприятия с годишен оборот над 500 000 лв., а с други 82 млн. лв. - малките и средните компании, потърпевши от COVID-19. Общо 391 млн. лв. пък ще се разпределят за дигитализация, възстановяване и растеж (291 млн. лв.) и за цифрови и зелени иновации (100 млн. лв.). Това не е предел, защото непрекъснато търсим допълнителни източници за финансиране.

Каква според Вас е най-добрата реклама за България?

Работещата и агресивната в най-добрия смисъл на думата. България трябва да бъде позната не само в региона, а и в света, защото има уникални туристически ресурси. Разбира се, стратегията се промени заради коронавируса, но подходът остава – трябва да се промотираме с това, което е най-специфично и автентично за нас като целогодишна дестинация. В интернет и електронните медии на най-близките и генериращи повече пътувания и приходи пазари. Бизнесът настоява, и е напълно прав, да се ангажират все повече в тези кампании социалните мрежи, защото са силен обществен фактор за бърза комуникация. В помощ трябва да бъдат впрегнати цифровите технологии, но и въображението как да се представим като маршрут за зима, пролет, лято, есен. Възможностите са много и ние ще направим необходимото да ги реализираме в партньорство с бизнеса.

Какви са прогнозите за зимния туристически сезон?

Лятото почти не се състоя в туризма не само у нас, но сме амбицирани зимата да не стигне спада от лятото. Надявам се за това да помогне правителствената мярка за спонсориране с 35 евро на всяка седалка в чартърите, осъществяващи организирани туристически посещения в страната. Разчитаме това да насърчи пътуванията на повече туристи от Великобритания, Турция, Украйна, Израел към нашите ски курорти, които предлагат услуги по международен стандарт. Дано вирусът не осуети и поредната Световна купа по ски в Банско тази зима, защото това е голяма реклама за България. Провеждам поредица от срещи в страната и в ски курортите, за да обсъждаме подготовката на есента и зимата, и виждам желанието на хората да работят, въпреки коронавирусната инфекция. Вземат се всички предпазни и защитни мерки за възпрепятстването й съгласно инструкциите на Министерството на здравеопазването, нашето ведомство и на Световната здравна организация. Мениджърите на ски курортите се надяват също да се обсъди вариант ученическите ваканции в балканските страни да се синхронизират, защото са много благодатни да нашия зимен туризъм.

Каква е Вашата програма за RESTART на българската икономика?

Рестарт наистина е необходим не само заради коронавируса. Трябва да чуем какво казват младите и можещи българи, какво искат. Ковид кризата върна немалко от тях, заедно с познанията им за по-старите икономики. Те имат енергията и новите идеи да се справят с кризи и да оцеляват в предизвикателствата. Нека не ги подценяваме. Иновациите, цифровите и зелените технологии, преминаването към електронни услуги, кръговата икономика – това са все отправни точки за обновяването. Когато опитът и младостта се съчетаят, резултатите гарантирано са добри. С проекта за нова Конституция също се направи заявка за промяна. По-добре да започнем да мислим за това сега, така че предложените промени да бъдат добри, а не лоши. Няма нужда да се страхуваме от промените. И нека да не забравяме, че те ще станат валидни, само и единствено когато и ако бъдат гласувани. Всяка нова поправка гарантира, че направени грешки няма да се повторят.