Дата: 11.01.2021

Автор: Гергана Гиздина

Прочетено: 516

Томислав Пейков Дончев е заместник министър-председател, а преди това е бил кмет на Габрово (2007 – 2010), министър по управление на средствата от Европейския съюз в кабинета „Борисов 1“ (март 2010 до март 2013), народен представител в 42-рото Народно събрание (май 2013 до август 2014) и член на Европейския парламент от групата на Европейска народна партия (ЕНП).

_________________

Г-н Дончев, дигитализацията на държавното управление е една от най-важните предпоставки за модернизацията на държавата, освен за промяна на комуникацията, тук става въпрос за прозрачност, удобство, по-бърз процес, проследимост и качествен контрол. Колко и кои услуги успяхте да превърнете от чакане на гише в няколко клика?

Към настоящия момент на Единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ) са разработени и публикувани близо 400 услуги. За реализацията им са разработени над 500 електронни форми на заявления и съпътстващите документи. Броят на посещенията на ЕПДЕАУ от началото на 2020 г. е над 1 400 000, от които 76% са нови посетители.

Най-често заявяваната услуга, която бе публикувана непосредствено след обявяване на извънредното положение, е тази за регистрация на търсещите работа. Разработени са и електронни услуги, предоставящи информация за изплатените компенсации, от държавата към работодателите. Заявяването и получаването на е-свидетелство за съдимост може вече да се прави и чрез облачен квалифициран е-подпис (КЕП).

Националната агенция за приходите, която е сред институциите с най-голям оборот от електронна комуникация, с гражданите предоставя 4 нови услуги, свързани с контролни производства и деклариране на данни по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Наред с това, е създадена възможност за електронно подаване на други 14 услуги.

Процесът е постепенен. Създаването на навика дори за неразпространена услуга да се търси и получава по електронен път увеличава натиска институциите да въвеждат повече е-услуги.

Има разнопосочна информация за изразходваната сума за дигитализацията дотук. Колко средства изразходи правителството за дигитализация през последните 5 години?

Изразходваните средства за е-управление и използваните ИКТ, са в общ размер от близо 569 млн. лв. за период от 3 години (календарните 2017, 2018, 2019 г.). За 2019 г. те са в размер на около 282 млн. лв. (вкл. разходите за компютри, принтери и текуща поддръжка на системи), което представлява 0,2% Държавния бюджет.

За сравнение, Швеция, например, инвестира около 1.4% от своя БВП в ИКТ и това дава резултат, изразен в по-голям процент физически лица, които ползват е-услуги - близо 60%. Има и страни като Великобритания, които инвестират същия процент от БВП като Швеция, но той намира израз в много по-малък дял хора, които ползват е-услуги – около 20-25%. Страни като Италия, Австрия, Норвегия и Холандия инвестират в е-управление около 0.6-0.8% от своя БВП. Международната практика показва, че много често проекти за е-управление не се развиват по начина, по който са планирани и това невинаги зависи от количеството ресурс, вложено в конкретния проект.

Видно от горната статистика, България изразходва много по-малко средства на годишна база за е-управление, както като процент от БВП, така и като абсолютна стойност.

Често се рециклират спекулативни твърдения за похарчени 3 млрд. лв. за е-управление. Не знам на база на какви изчисления може да се достигне до подобен резултат. Мога само да предполагам, че са взети всички разходи, които държавата е правила през последните 10-15 години за компютри, принтери, сървъри, кабели, електрически крушки и т.н. Ако изчисленията са правени, по такъв начин, дори и да са аритметично изрядни, те са грешни. Този тип разходи нямат нищо общо с е-управлението. Всъщност, един от основните проблеми на България е, че харчи твърде малко средства за е-управление.

От последния годишен доклад за състоянието на администрацията става ясно, че през 2019 г. общото число на щатните бройки, включително тези в МВР, надхвърля 142 000. За сравнение, през 2010 г. те са били около 135 000. За девет години броят им се е увеличил със 7000 въпреки, че ставаме все по-дигитални. Подобно е положението и при реално заетите. През 2019 г. те са били 131 хил. души, а през 2010 са били 124 хиляди. На какво се дължи това увеличаване на администрацията?

Данните за общата численост на администрацията в докладите за състоянието на администрацията на пръв поглед са смущаващи. Ще илюстрирам с няколко примера от различни години: през 2008 г. – 86 хил., през 2010 г. – 135 хил., през 2012 г. – 144 хил. служители. Означава ли това обаче, че напр., през 2010 г. спрямо 2008 г. администрацията реално се е увеличила с близо 50 хиляди, а през 2012 г. спрямо 2010 г. – с още над 9 000?

Данните имат своето обяснение, свързано с обхвата на обобщената информация. Например, увеличението през 2010 г. се дължи на факта, че за първи път са представени публично данни за числеността на МВР и тогавашната структура с функции за отнемане на незаконно придобито имущество. Така общата щатна численост се „увеличава“ с 58 170 от МВР и 264 от КУИППД, които дотогава не са подавали данни и не са отчитани.

Подобен пример може да се даде и за 2012 г. – за първи път са отчетени данни за големи структури като НОИ (3 735 щ. бр.), НЗОК (2 273 щ. бр.), ДФЗ (1 660 щ. бр.), Главна дирекция „Охрана“ (1 461 щ. бр.). До 2012 г. редица административни структури не се припознаваха като държавна администрация, позовавайки се на специалните си закони. През 2012 г. бяха извършени промени в законодателството и тези администрации започнаха да прилагат Закона за администрацията и да отчитат данни за състоянието на администрацията.

Друга важна законодателна промяна през 2012 г. беше въвеждането на т. нар. „административен борд“ със Закона за администрацията, което „извади на светло“ промените в числеността на администрацията. Бордът изисква общо числеността на администрацията на изпълнителната власт, установена в съответните устройствени актове към датата на влизането в сила на закона, да не може да бъде увеличавана. Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в рамките на тази численост.

В рамките на последните 10 години администрацията като цяло намалява. В периода 2010-2019 г. процентното намаление (без общински и районни администрации) спрямо декември 2010 г. е 9,81%. За същия период броят на административните структури е намалял от 625 на 592.

Често се спекулира, че броят на държавните служители у нас е огромен, съпоставен със страни в Западна или Северна Европа, например. Реално държавната и местна администрации са напълно съпоставим дял от населението спрямо своите аналози в старите държави-членки.

Възможни ли са съкращения?

Съкращения със сигурност ще са възможни и реални със задълбочаването на развитието на електронното управление, но най-вече с увеличаването на търсенето и ползваемостта на електронните услуги от страна на гражданите. За да се намали ангажирането на човешкия ресурс за административно обслужване, трябва да постигнем значителен скок в дигиталните умения на нашите съграждани и да ги стимулираме да заявяват електронни услуги. Направените преди 2 г. проучвания за готовността на хората за ползване на е-услуги показват ниска изходна точка. Своята основна роля в тази посока трябва да изиграе реформата в образованието.

Какво ни липсва да бъдем като Естония, която за кратко време и с относително минимални разходи изгради работещо електронно управление и се "раздели" с хартията?

Сравнението с Естония е потискащо не само за България, а и за много други от европейските държави. Неслучайно Естония в световен мащаб е станала нарицателно за успешен модел на електронно управление. Добре е обаче да помним, че естонската реформа започва от 1999 г. и досега се е развивала еволюционно. Наивно е за електронното управление да се говори като за еднократно събитие. Това е процес на непрекъснато подобрение, разширяване, задълбочаване, коригиране на провали и т.н., който няма крайна точка. Несериозни са и твърденията за инвестирани само 25 млн. евро от Естония за реализирането на е-управление.

За България може да се каже, че въпреки приемането на Стратегия за електронно управление през 2002 г., повече от 10 г. политическите намерения са останали само на хартия. Е-управлението се поемаше ту от министър без портфейл, ту от Министерството на държавната администрация и административната реформа, ту от заместник-министър в транспортното министерство, но моделът си оставаше възможно най-неефективният – децентрализиран, всяка институция „сама за себе си“.

През 2016 г. беше направен стратегически и идеен рестарт чрез нов институционален подход и създаване на централизиран орган в лицето на Държавната агенция „Електронно управление“. Отчитайки естествения период на начално структуриране на агенцията, реални действия за реализиране на е-управлението бяха извършени именно от настоящото правителство. Имах възможността да отговарям за агенцията за около 2 г. в периода 2017-2019 г. и мога да кажа, че бяха поставени стабилни основи на е-управлението чрез въвеждането в експлоатация на хоризонталните му компоненти: система за междурегистров обмен, електронно връчване, електронен обмен на съобщения, внедряване на Единен модел за заявяване, заплащане и получаване на електронни административни услуги.

Бяха променени много закони с цел премахване на изискването на хартиени удостоверения. Настоящото правителство е и първото, поставило във фокуса си реформа и дигитализация на регистрите и стартирало реализацията й.

Сами за себе си говорят статистиките, предоставени от ДАЕУ:

  • От около 7 000 разменени съобщения през 2017 г. между граждани, бизнес и администрация чрез системата за сигурно електронно връчване, през 2020 г. те са вече над половин милион.
  • Заявките за служебни справки между администрации чрез средата за междурегистров обмен от малко над 1 млн. през 2017 г. са достигнали над 16 млн. през текущата година.
  • От 6 администрации, ползващи Единния модел за заявяване, заплащане и получаване на електронни административни услуги през 2018 г., през тази година те вече са 158.

Убеден съм, че развитието на електронното управление в България е достигнало етап на необратимост и естествено ускорение, за което катализатор беше и пандемията. Остава да надграждаме, да се възползваме от възможностите, които ще предостави електронната идентификация, и да разширяваме ползването на е-управление чрез инвестиция в дигиталните умения на гражданите.

В едно свое интервю казвате, че „богати са тези държави, които са в състояние да произвеждат, да изобретяват неща, които другите не могат“. Какво трябва да произвеждаме, за да бъдем сред богатите държави и как държавата ще съдейства за това?

Във веригите на доставки, добавената стойност не е разпределена поравно между всички участници. Този, който притежава бранда, този, който проектира изделието, този, който продава цялото изделие, обикновено печели повече от тези, които произвеждат отделни елементи и компоненти.

За да бъдеш на върха на „хранителната верига“, обаче, е необходимо много - да можеш да проектираш, конструираш, изобретяваш неща, за които другите не са се сетели или не могат да създадат. За да бъдеш на върха, трябва да си дързък, да умееш да рискуваш, да имаш достъп до висококачествен човешки ресурс и да работиш в добро за бизнес място. Наред с това, трябва и да си готов за дългосрочно усилие, понякога обхващащо цели поколения. Пътят от производството на компонент до технологичното господство да произведеш цялата машина може да отнеме и десетилетия.

През последните години България се позиционира като конкурентен производител на части и компоненти. Това е добро начало, но е само начало от изкачването ни по веригата. Българската индустрия все повече произвежда и изнася цели и готови изделия, но трябва още. Трябва да произвеждаме автомобили, а не само компонентите за тях. Необходимо е да развиваме иновационни продукти и услуги, те са по-скъпи, от тях се печели повече и в такива компании намират реализация по-висококвалифицирани и добре платени кадри. Затова България трябва да постави на първо място след приоритетите си образованието, науката, развитието на технологиите. И към момента близо 2/3 от разходите за научноизследователска и развойна дейност са направени от бизнеса. Надявам се с значителното увеличаване на публичното финансиране в тази сфера, това да има „лостов“ или „увличащ“ ефект и да доведе и до нови частни инвестиции.

Каква е прогнозата Ви за българската икономика за 2021 г., с уговорката, че ще имаме 12 млрд. лева в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост?

Очаквам през 2021 г. да сме се върнали към нормалния начин на живот, което означава да сме се справили успешно с пандемията. Последиците от нея неминуемо ще бъдат много, но силно се надявам ръстът на БВП за 2021 г. да бъде над този от предкризисните нива. Планът за възстановяване и устойчивост ще изиграе огромна роля за страната ни. Амбицията ни е той да допринесе за по-бързото възстановяване, както и да създаде дългосрочни предпоставки за растеж. От всички финансови инструменти, които са разработени и одобрени в България до 2030 г. ще бъдат инвестирани 50 млрд. лв., като първите години (2021-2022 г.) ще бъдат с най-висока интензивност на инвестициите.

Вашето пожелание към българския бизнес за Новата 2021 г.?

Пожелавам на първо място здраве - лично, емоционално, семейно, социално, корпоративно. Кризите предполагат рискове, но създават и възможности за тези, които са смели и бързи. Затова пожелавам на българския бизнес да се опита да съчетае доброто финансово здраве с малко повече дързост. Нали знаете как се става изобретател? Когато повечето хора знаят, че нещо е невъзможно, има и такива, които не са разбрали и го правят.