Инж. Илия Келешев, председател на Българска браншова камара „Машиностроене“
Каква беше 2021 г. за сектор “Машиностроене”?
Тежка. Пандемия. С над 60 процента се повишиха цените на металите – основно перо в себестойността на машиностроителната продукция. Скокообразно нарастна и цената на електроенергията. Спрени са процедурите по ОПИК за инвестиции в иновации, технологично обновление на фирмите, без каквито те не могат да се развиват. Средствата бяха насочени към мярката 60/40.
По данни на НОИ, в подсекторите на машиностроенето: 24.5-Леене на метали; 25-Производство на метални изделия; 28-Производство на машини (без предприятията от военно-промишления комплекс) и 29 и 30 - Производство на транспортни средства, за 9-месечието на 2021 г. предприятията са 3564 при 3702 в началото на 2018 г. Намалял е и броят на осигурените лица – от 129 360 на 118 075 души.
Очаква се оборотът и износът на фирмите да бъдат по-високи от 2020 г., но във финасово отношение редица от тях вероятно ще бъдат по-зле. По икономически растеж през второто тримесечие на 2021 г. страната ни е на последно място сред страните от еврозоната.
Преди 2 години фирмите от подсекторите на машиностроенето създаваха около 10% от БВП, но какъв е процентът за 2021 г. ще стане известно след финансовото й приключване.
Кои са основните трудности за бранша?
Трудно е да ги степенуваме. Наред с нарастването на цените на металите и на електроенергията, повсеместно не достига квалифициран персонал. Най-сериозно това се чувства в леярските фирми и редица от тях не могат да си изпълняват поръчките. Машиностроенето е експортно ориентирано. Цените се формират в силно конкурентна среда на международните пазари, контрагентите не приемат априори новите цени от много по-високите разходи.
Кои са основните пазари за българската машиностроителна продукция?
Машиностроителната продукция се изнася в страни от всички континенти. Например, „ЗММ“АД, Сливен - основен производител на универсални стругове и стругове с CNC управление, изнася продукция в 56 страни. Основен пазар са страните от Европа и, най-вече – Германия.
Производството на части за автомобили е с най-много инвестиции, каква е перспективата?
Навярно чуждестранните инвеститори ще продължат да изграждат такива мощности и в бъдеще, въпреки че в момента инвестиционният интерес е занижен. Основният мотив за интереса е преди всичко евтината и особено в първите години квалифицирана работна ръка, но и те вече изпитват недостиг от персонал, отделни фирми сменят собствеността си. За фирмите от С29 и С30 „Производство на транспортни средства“, в които е и автомобилостроенето, броят на осигурените през м. март 2018 г. е 32 977 души, а през септември 2021 г. - 31 777. Т.е. с 1 200 души по-малко. Доброто е това, че все повече нарастват инвестициите в производството на високотехнологични части и детайли.
В областта на автомобилостроенето, въпреки приповдигнатите публични изявления за инвестициите в него, изоставаме сериозно спрямо съседите – Сърбия, Румъния, да не говорим за Турция, на която и част от заводите за части у нас са нейна собственост. Подминават ни дори при инвестиране за производството на окомплектоващи изделия. Световна японска фирма ще инвестира 1,8 млд. долара в Сърбия за изграждането на мощности за електродвигатели за електромобили; друга чуждестранна фирма, въпреки че има поделение в промишлената зона в Пловдив, изгради мощности за над 1 млд. в Словения и т.н.
Надяваме се новото правителство да поохлади изявленията си за това как в България непрекъснато идват чуждестранни инвеститори и да създаде обстановка те да бъдат мотивирани да инвестират в по-големи проекти, в т.ч. в изграждането на мощности за крайни изделия - автомобили и електромобили, на съвременни машини и т.н. Само с производството на части страната ни ще се превърне в заден двор на Европа.
Вие сте председател на Българска браншова камара „Машиностроене“ повече от 30 години. Как се промени секторът през тези години?
Внушенията на първите управляващи след 1989 г., че машиностроенето на страната е голямо и ненужно създавано, нанесоха непоправими вреди, а извършената по-късно приватизация доведе до унищожаването на по-голямата част от структуроопределящите мощности. Болшинството приватизатори източиха фирмите и ги ликвидираха. От над 450 хил. заети в машиностроенето до 1989 г., когато всяко четвърто семейство у нас бе свързано с него, сега заетите при многото чуждестранни инвестиции са в пъти по-малко.
До 1989 г. произвеждахме кораби, автобуси, камиони, трактори, сглобявахме леки коли. Имахме изградени ешалонирани мощности за производството на кари - 20% от световното производство, на металорежещи машини и т.н. За да се произведе сега 1 кар, почти всичко за него се внася от чужбина.
Разбира се, развитието на сектора не спира. Има иновативни, съвременни и конкурентни производства в редица подсектори на машиностроенето в резултат на всеотдайните усилия на собственици, на мениджъри. Мога да изброя много имена - в хидравликата, оптоелектрониката, машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост, машини с ЦПУ, инструменти за металорежещи машини, мехатроника, др.
Истината обаче изисква да признаем, че не само машиностроенето, но и промишлеността на страната ни като цяло е несравнимо по-слаба от тази до 1989 г., а населението не просто намалява, а изчезва.
Гледаме с надежда на новото правителство, за реално предприемане на решителни действия в борбата срещу корупцията и сивата икономика, за назначаването на компетентни, неопетнени хора в управлението и администрацията.
