Атанас Урджанов, председател на управителния съвет на АМБ

Атанас Урджанов е председател на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) от 2016 г. Преди това е бил зам.-председател на организацията (2013-2016 г.) и член на Контролния й съвет (2010-2013 г.). През юни 2021 г. е избран за зам.-председател на Съюза по хранителна промишленост, а от март т.г. е зам.-председател на Бюрото на Съвета на браншовите организации към БТПП. Атанас Урджанов има 25-годишен опит в производството на храни. През годините развива и управлява екипи, които създават едни от най-предпочитаните от потребителите месни продукти.

 

Г-н Урджанов, каква е ситуацията в бранша към днешна дата?

Българската месна индустрия е с относителен дял от близо 20% от производството на хранителни продукти в страната. Развиваме дейността си в модерни предприятия, оборудвани по последни технологии, които отговорят на всички високи изисквания на ЕС и международните стандарти за качество. 72% от продукцията се създава от ТОП 25-те сред месопреработвателните предприятия в България. Стратегическото значение на родната месопретработвателна дейност е ясно очертана. Не спираме да инвестираме и да я развиваме, и сме конкурентни на световните пазари, въпреки отсъствието на държавна стратегия за развитието на бранша.

През последните години изключително сериозен стана проблемът с липсата на кадри за индустрията. 20% от заетите в сектора са на възраст над 55 години. Отчитайки променящите се демографски тенденции и застаряването на работната сила в бранша, се работи за приемственост и трансфер на знания и умения между поколенията, както от по-младите към по-възрастните, така и обратно. За да се отговори на предизвикателствата в сектора, е необходим нов начин на професионално образование и обучение. То трябва да е гъвкаво и хармонизирано с изискванията на пазара на труда, да осигурява възможности за развитие на индивидуалните компетенции в процеса на професионалната реализация на личността, да е адаптирано към промените в характера и процеса на труда и бързо променящите се техника и технологии. Този проблем изисква спешно решение.

Отделно имаме да преодоляваме проблеми с почти четвъртвековна актуалност. От години поставяме пред институциите въпроса, че няма стратегия за месната индустрия. Последната държавна стратегия е от периода 1999-2001 г., която е търсела решения на възникналите проблеми в периода 1995-1998 г. - спад в производството на месо, поради намаляване броя на животните, липса на финансови ресурси, голяма задлъжнялост, загуба на традиционни пазари, намаление на вътрешното потребление. 23 години по-късно проблемите са същите.

Според официалната статистика, през 1989 г. в България е имало 1 613 116 говеда, през 2010 г. – 544 000, а през 2019 – 510 000. Свинете през 1989 г. са 4 118 000, през 2010 г. са 664 000, а през 2019 г. - 491 814. Независимо, че държавата непрекъснато субсидира животновъдството, няма достатъчно суровина за месната индустрия. Къде са животните, за които фермерите получават субсидии? Някъде се губи връзката от фермата до месопреработвателите.

Прогнозирате ли скок на цената на месото и колбасите до края на годината и с колко процента?

В ситуацията, в която се намира целият свят, е трудно да се правят прогнози. Много са факторите, които оказват влияние върху цените на месото и месните продукти. От една страна, растящите цени на електроенергията и очакванията за продължаващ растеж оказват негативно въздействие върху предприятията от индустрията, повечето от които са малки и средни, и това рефлектира върху жизнеспособността им. От друга страна, увеличените цени на електрическата енергия и на природния газ оказват влияние и върху транспортните разходи, което води до повишаване на разходите за логистика. От трета страна, има увеличение на цените на фуражите. Не на последно място, е факторът цена на труда, който става все по-съществен на фона на острата липса на нови професионални кадри в месната индустрия. Основните суровини за месопреработвателния бранш са от други държави-членки на ЕС и при промени в европейските цени на суровините това неминуемо ще се отрази на нашите продукти. За да продължат предприятията да работят и да осигуряват непрекъснати доставки на храни и да не се допусне продоволствена криза, ще се наложи корекция на цените.

Кое е най-предпочитаното месо на трапезата?

По принцип, българинът предпочита да консумира основно свинско месо. 257 хил. тона е годишното потребление на червено месо. Делът на свинското месо от добива на червени меса в България е 72%, което е 221 хил. тона. Вътрешното потребление на свинско месо е около 86% от общото потребление на месо в страната. Следва пилешкото месо. Агнешко месо се консумира основно пролетта, по празниците. Напоследък се забелязва и увеличаване на предпочитанията към телешко месо.

Каква е оценката Ви за контрола в сектора и диалога с държавните органи?

В месопреработвателните предприятия официалният контрол е периодичен в зависимост от оценката на риска, която правят компетентните органи, а в кланиците контролът е постоянен, ежедневен. Всички законно регистрирани в БАБХ предприятия от бранша са направили големи инвестиции, за да изпълнят високите изисквания на европейското законодателство. На каквото и ниво да е контролът, той е само за законните, регистрираните предприятия. За съжаление, „сивия сектор“ никой не го контролира.

Непрекъснато променящото се законодателство по отношение безопасността на храните, хуманното отношение към животните и т.н. изисква да продължаваме да инвестираме в подобряване на сградния фонд, оборудването, въвеждането на нови технологии. За съжаление, обаче, за преработвателната индустрия няма подпомагане нито от държавата, нито от европейски програми (с изкл. на подмярка 4.2. от ПРСР).

Каква е тайната на добрия продукт?

Категорично българите поставят знак за равенство между „добър продукт“ и „постоянно качество на добра цена“. Все по-често българският потребител избира кои са добрите продукти за него на базата на информиран избор.

Има обаче и потребители, които търсят „домашни“ месни продукти, считайки, че те са висококачествени, без да осъзнават какви рискове поемат, пазарувайки от неизвестни нерегистрирани производители и търговци, дори и онлайн. За съжаление, няма механизъм за контрол на търговията през социални мрежи. През последните една-две години на различни места се появяват фермерски пазари с по няколко сергии. На тези пазари се продават месни продукти, без да се спазват каквито и да било хигиенни условия и хладилно съхранение.

Кои са най-големите инвестиции в сектора през последните години?

Браншът ни оперира в изключително предизвикателни условия. Месопреработвателите не получаваме достатъчно подпомагане. Единствено по подмярка 4.2 от ПРСР имаме такава възможност. Дори през 2021 г. бяхме изключени от подпомагането във връзка с Ковид пандемията.

Въпреки това, ние продължаваме да инвестираме в устойчивостта на производството на месни продукти. Непрекъснат е процесът по въвеждане на нови технологии и процеси, оптимизиране на производството с цел иновации в областта на здравословното хранене и опазването на околната среда. Представителите на бранша трябва да получат възможности за подкрепа.

Вашето пожелание към заетите в сектора?

Ние съхраняваме българските традиции. Затова нека сме здрави и да печелим последователи, заедно с които да продължаваме да развиваме и популяризираме българските месни продукти!

 

Дата: 09.05.2022

Прочетено: 157