„В много от по-напредничавите цивилизации от Външния Източен край на Галактиката Пътеводителят вече беше изместил великата Енциклопедия „Галактика“ като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни — или поне крайно неточни — сведения той превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. Първо, той е малко по-евтин; и, второ, на корицата му с големи приветливи букви са изписани думите: БЕЗ ПАНИКА!.“
(„Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс)
Това не беше „този ужасен и глупав четвъртък“, с който започва разказът си Д. Адамс, но се превърна в една необикновена за България сряда. Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха извънредните конвергентни доклади, в които представиха оценката си за напредъка на България по пътя към еврозоната. Докладите констатираха, че България изпълнява четирите номинални критерия за членство – стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), дългосрочния лихвен процент, ценова стабилност и критерия за валутния курс.
27 години, 11 месеца и 3 дни – валутен борд.
26 години, 5 месеца и 3 дни – еврото е резервна валута.
18 години, 5 месеца и 3 дни – членство на България в ЕС.
4 години, 10 месеца и 25 дни – в "чакалнята" на Еврозоната…
… До 4 юни 2025 г., когато България получи заслужено признание за дългогодишните и последователни усилия на много хора, организации, институции, правителства, народни събрания. Денят, в който за първи път от много дълго време не бяхме, както сме свикнали, в края "на опашката", а се наредихме в сърцето на Европа.
И като всяка историческа промяна, и членството на България в еврозоната е съпътствано както от предизвикателства, така и от митове и легенди, страхове и съмнения – често умишлено подхранвани от спекулации и дезинформация. Съществуват няколко различни теории за възникването и развитието на митовете, но може би най-подходяща в случая е Евхемеризмът (от древногръцкия философ Евхемер), според която митовете са изопачени разкази за реални събития.
Мит: „Ще сменят обменния курс в последния момент“
На 8 юли 2025 г. Европейският парламент и Съветът на финансовите министри на ЕС приеха три законодателни акта, с които България беше приета за член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Единият от трите правни акта определи обменния курс между еврото и българския лев на 1,95583 лева за 1 евро, с което се развенча един от първите основополагащи митове: „Ще сменят обменния курс в последния момент“.
Мит: „Като влезем в еврозоната, ще плащаме трилионите дългове на Германия, Франция и Италия"
Когато се присъединим към еврозоната, България ще участва в Европейския механизъм за стабилност – инструмент за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения. Акционери са всички държави от еврозоната. Максималният размер на вноската на България в капитала на този механизъм ще бъде около 7,29 млрд. евро, като страната ще трябва да внесе около 833 млн. евро на разсрочени вноски за период от 12 години. Останалата част до максималния размер ще бъде внесена само при поискване, в случай на недостиг, което не се е случвало никога от създаването на този механизъм. Дори да бъдат отпуснати средства по време на криза, те не са безвъзмездни и подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на страната ни.
Мит: "Европейската централна банка (ЕЦБ) ще ни вземе 40 милиарда валутни резерви"
След присъединяването ни към Евросистемата БНБ наистина ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ. Капиталът на ЕЦБ към 1 януари 2024 г. е около 11 млрд. евро. Делът на БНБ в капитала на ЕЦБ е под 1 на сто (0.9783%). По предварителна текуща оценка равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 милиона евро (под 1 милиард евро).
Мит: "Българската икономика не е готова за еврото. Не сега."
Готовността на българската икономика за приемане на еврото се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване, както беше в нашия случай. Критериите за готовност на икономиката са количествени и качествени, измерими и обективни. Оценката на ЕК и ЕЦБ за готовността на българската икономика за еврозоната получихме на 4 юни 2025 година.
Мит: „Влизането в еврозоната ще удвои цените“.
Може би най-големият страх остава очакването за повишаване на цените на стоките и услугите. Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3% и е еднократен за новите държави в еврозоната. Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13%, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2%.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
В допълнение, бяха предприети редица законодателни мерки. От 8 август стартира двойното обозначаване на цените на стоките и услугите в лева и евро; фискалните бонове също показват общата сума на покупките в двете валути, заедно с обменния курс; скоро ще заработи и платформата за ежедневно обявяване на цени на хранителните стоки в машинночетим формат. Предоставиха се редица нови правомощия на контролните органи по отношение на контрола на ценовите равнища.
Истината е, че смяната на валутата не води до промяна в цените. Пазарът на много стоки и в момента е в евро. Коректните търговци няма да повишат цените, заради смяната на валутата. Не заради законовите ограничения и санкции, а заради доверието на клиентите си. Но е възможно да има недобросъвестни търговци, макар и много малко на брой, които ще опитат да спекулират и да ползват еврото като повод за необосновано повишаване на цените. Няма по-добър регулатор на пазара от потребителя.
„Щом отсега нататък трябваше да живее в тази Галактика, най-добре щеше да е да се опита да научи нещо повече за нея.“
Обществото ни отдавна е прекрачило границата на здравословния скептицизъм, не само по тази тема, и често не без основание, но единственият начин да се преборим със страховете и дезинформацията остава познанието. Важно е да се научим да разпознаваме и да се доверяваме на истината и на фактите.
Без паника! Антагонизмът митове-факти за еврозоната отива към своя епилог. До средата на следващата година, вероятно дори няма да го помним.
