Росен Карадимов, председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК): „Не сме тук, за да създаваме пречки, а за да осигурим равни правила и предвидима среда“
Какви контролни механизми и анализи ще приложи КЗК, за да следи ценовите нива в ключови сектори по време и след прехода към еврото?
Веднага след встъпването в длъжност на новото ръководство на Комисията започнахме активно сътрудничество с Комисията за защита на потребителите, Комисията за регулиране на съобщенията и Националната агенция за приходите. Целта е да обединим усилията на институциите за пресичане на опитите за необосновано поскъпване на стоки и услуги, единствено заради въвеждане на еврото. Благодарение на споразуменията, които подписахме, съвместната работа ще продължи и след този процес. Така държавата даде ясен сигнал към гражданите и бизнеса, че контролните органи ще работят в синхрон.
Накратко, по силата на тези споразумения данните от съвместните проверки на НАП и КЗП постъпват в КЗК. Нашата роля като антимонополен орган е да проверим дали тези увеличения са резултат от картелни договорки, или злоупотреба с господстващо положение. За целта прилагаме целия инструментариум на Закона за защита на конкуренцията – разследване на забранени споразумения, съгласувани практики и нелоялни търговски практики.
Тук искам да откроя ролята на сформирания Обществен съвет към Комисията. В него участват активно национално представителните работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, двата национални синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, Българската национална асоциация „Активни потребители“ и експерти. Това е консултативен орган, платформа за експертен и обществен диалог, чрез която се повишава прозрачността и ефективността на работата на КЗК.
Предвижда ли КЗК секторни проучвания за оценка на конкурентната среда в контекста на еврото – например, в търговията на дребно, телекомуникации или финансови услуги?
Стартирахме три секторни анализа – на пазара на хранителни продукти от първа необходимост, на лекарствата и на управлението на отпадъци от електрическо и електронно оборудване.
По секторния анализ на храните изискахме информация от 50 търговски вериги и търговци на дребно, които управляват около 500 обекта в цялата страна. Изискахме данни за доставчици, обеми, продажни и доставни цени, както и за маржовете. Така ще имаме „пълна карта“ на България – с търговските обекти, с конкурентната среда в малките населени места и в големите градове.
Голяма част от работата на Комисията обаче не е видима. Тя е регулаторно-профилактична. Към момента резултатите от проучването на пазара на храните показва, че няма покачване на цените в търговските вериги на основни хранителни продукти за юни, юли и август. Надявам се, че част от този резултат е постигнат и благодарение на интервенцията на КЗК по отношение на цените при въвеждане на еврото, без да са увеличени правомощията на Комисията и на база на текущата компетентност в рамките на секторния анализ.
В същото време, при наблюдаваните цени на хранителните продукти обаче има между 40 и 100% надценка от борсовата цена. Това говори, че има структурен проблем, който не е свързан с еврото, а с разбитото селско стопанство, липсата на борси и тържища, липсата на достатъчно дотации.
В рамките на пазара на лекарствата провеждаме срещи с всички заинтересовани страни. Идентифицирани са две значими проблемни сфери на фармацевтичния пазар – паралелният износ на лекарства и приложимият режим за проследяване на наличности в Позитивния лекарствен списък и извършваните вертикални концентрации в сектора. Нормативното ограничение за регистрирането на до четири аптеки от едно лице се заобикаля чрез създаване на мрежа от формално независими дружества. Първоначалният анализ показва, че са необходими мерки за подобряване на нормативните регулации в двете области.
И по двата секторни анализа работата продължава, но ако се установят данни за нарушения – антиконкурентни практики, злоупотреба с господстващо положение или забранени споразумения, ще се самосезираме и ще образуваме съответните производства за тяхното установяване.
В приоритетите ни до края на 2025 г., които Общественият съвет разгледа на първото заседание, са планирани още два секторни анализа – на финансовите услуги и на телекомуникациите.
Процесът на въвеждане на еврото е катализатор за секторните анализи, но нашият ангажимент за установяване на ефективна конкурента среда е постоянен и ще продължи и занапред.
И тук, ако ми позволите, едно отклонение. Получихме критики, че по секторните анализи събираме огромен обем чувствителни данни от търговците, производствена или търговска тайна. Искам да подчертая, че въведохме системата от допълнителни мерки за защита на поверителната информация, която гарантира надеждната й защита. Всички мерки бяха публично представени пред Обществения съвет и пред медиите, така че всички трябва да са спокойни, че информацията, която постъпва в КЗК, е напълно защитена.
Какви санкции могат да бъдат наложени при установяване на картелни споразумения или злоупотреба с господстващо положение, свързани с преминаването към еврото?
Санкциите са нормативно определени и не са свързани конкретно с този процес. Те могат да достигнат до 10% от оборота на компанията за предходната година. При 1 млрд. лв. оборот сами можете да прецените за какви сериозни суми става дума. Но още по-важен е репутационният ефект. В условията на обществена чувствителност към цените и към процеса по въвеждане на еврото, всяка компания, която бъде санкционирана, ще понесе тежки имиджови щети.
Как гражданите и бизнесът могат да подават сигнали до КЗК за подозрения в нелоялни търговски практики или антиконкурентно поведение, свързано с еврото?
Сигналите, включително анонимни, могат да се подават чрез сайта на КЗК – процедурата е опростена и ясно описана. В първите два месеца от работата на новия състав на Комисията постъпилите сигнали за предполагаеми нарушения нараснаха шест пъти на годишна база. Смятам, че това е ясен знак за засиленото обществено доверие към работата на институцията, повишената й обществена разпознаваемост.
Как КЗК информира обществото и бизнеса за правата и задълженията им в конкурентната среда след въвеждане на еврото?
Поддържаме активен диалог с бизнеса и със заинтересованите страни. Именно затова създадохме Обществения съвет. Това е форум за обсъждане на политики и за споделяне на информация от „първа ръка“.
Ще публикува ли КЗК периодични анализи или доклади за състоянието на конкуренцията и ценовите процеси след въвеждането на еврото?
Това е част от нашата стратегия. Една от предложените промени в Закона за защита на конкуренцията е свързана с възможността да бъдат публикувани междинни доклади в хода на секторните анализи. Ако се приеме, Комисията ще излезе с такива за всеки от секторните анализи. По този начин ще може да се даде оценка или препоръка на състоянието на пазара, вместо да се чака, например, две години до приключване на проучването. По този начин ще се даде предвидимост и яснота за бизнеса в един динамичен период.
Какво послание бихте отправили към българските потребители и бизнеса във връзка с гарантирането на честна конкуренция и прозрачност при въвеждането на еврото?
Комисията работи активно, за да установи ефективна конкурентна среда. Работим в пълен синхрон с другите държавни органи. Същевременно, искам да дам сигурност на коректния бизнес – Вие сте наши партньори. Ние не сме тук, за да създаваме пречки, а за да осигурим равни правила и предвидима среда.
