Теменужка Петкова, министър на финансите
Г-жо Петкова, датата 8 юли 2025 г. се оказа ключова за България по отношение на членството ни в еврозоната. С какво ще запомните този ден – както в професионален, така и в личен план?
На тази дата Съветът Екофин прие правнообвързващите актове, с които се регламентира нашето присъединяване към еврозоната и България постигна исторически успех. Това решение бележи осъществяването на една дългосрочна стратегическа цел за страната ни и лично за мен като министър на финансите. Чувството на гордост и радост в този ден бе огромно, защото това е резултат от много години последователни усилия, устойчивост и ясна визия за бъдещето на България.
Вярвам, че членството в еврозоната ще донесе значителни ползи, като например, по-голяма финансова стабилност, по-добър инвестиционен климат и по-добри възможности за икономическо развитие. Това е успех не само за институциите, но и за всеки български гражданин – убедена съм, че всеки от нас ще усети предимствата в ежедневието си. За мен този ден остава символ на увереност, че с общи усилия, последователни политики и много работа можем да постигаме големи цели.
Как присъединяването към еврозоната ще се отрази върху бюджетната политика на България в средносрочен план?
Присъединяването към еврозоната със сигурност ще има положително въздействие върху бюджетната политика на страната ни в средносрочен и дългосрочен план, тъй като членството в еврозоната предполага още по-засилен мониторинг на бюджетните политики и спазване на насоките на икономическите политики в рамките на Пакта за стабилност и растеж и Европейския семестър.
Планирате ли промени във фискалната рамка и Закона за публичните финанси в контекста на бъдещото членство?
Както знаете, на 30 април миналата година беше приета ревизираната рамка за икономическо управление на Европейския съюз и нейното влизане в сила налага привеждането на националното законодателство, в т.ч. Закона за публичните финанси, в съответствие с правото на ЕС.
Непосредствена е необходимостта от промени в бюджетното законодателство – Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет, и автоматични корективни механизми, произтичащи от членството ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. Един от най-съществените акценти в новата рамка е заменянето на досегашните средносрочни документи (Конвергентна програма за държави, които не са членки на еврозоната, Програма за стабилност за членовете на еврозоната и Национална програма за реформи) с напълно нов документ – Национален средносрочен фискално-структурен план за период от 4 години, покриващ мандата на правителството. Този план следва да съдържа ангажимент за провеждането на определени реформи и инвестиции и, в този смисъл, ще е значително по-обвързващ за държавите относно съответствието със специфичните препоръки на Съвета към страната, както и с общите приоритети на ЕС. Първият за България Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., след поискана отсрочка предвид политическата ситуация в края на 2024 г. и липсата на приета бюджетна рамка, беше приет от Министерския съвет на 26.02.2025 г., много скоро след сформирането на настоящото редовно правителство.
За разлика от досегашните документи, Националният средносрочен фискално-структурен план няма да бъде актуализиран ежегодно, а може да се преработи единствено в случай на ново правителство или определени извънредни обстоятелства, а изпълнението му се наблюдава чрез ежегодни доклади за напредъка. Докладът за напредъка на България за 2025 г. беше приет с акт на правителството от началото на май т.г.
Друг основен момент, произтичащ от реформираната рамка за икономическо управление на ЕС, е въвеждането на ново фискално правило под формата на единен оперативен показател – „ръст на нетните разходи“, който от една страна да позволява изпълнението на планираните реформи и инвестиции, а от друга да контролира съотношението на бюджетния дефицит към БВП да не надхвърля 3%, а това на държавния дълг към БВП – 60%, което променя досегашната философия на фискалните правила.
Как ще се гарантира устойчивостта на публичния дълг при общата фискална дисциплина на еврозоната?
При провеждането на политиката по управление на държавния дълг ние и сега спазваме фискалните правила по реформираната рамка за икономическо управление на ЕС, а именно дългът на сектор "Държавно управление" да не надвишава считаното за устойчиво ниво от 60% от БВП. Съгласно последно публикуваните данни от Евростат, към края на първото тримесечие на 2025 г. показателят „дълг на сектор „Държавно управление“/БВП” на България е най-нисък в рамките на ЕС. Стойността на индикатора за България е 23,9% при средни нива за ЕС от 81,8% и за еврозоната от 88,0%.
Националните дългови фискални правила, регламентирани в Закона за публичните финанси, се явяват превантивен механизъм и всяка година със Закона за държавния бюджет на РБ се определят ограничения за максималния размер на новия дълг, който може да бъде поет през годината, както и за максималния размер на държавния дълг към края на съответната година.
Какви са очакваните ефекти върху бюджетния дефицит след присъединяването към еврозоната? Ще има ли нужда от допълнителни консолидационни мерки?
Присъединяването към еврозоната е стъпка към по-добро и реалистично бюджетно планиране и по-голяма прозрачност на фискалната политика, но не касае пряко бюджетния дефицит и, в този смисъл, не предполага необходимост от допълнителни консолидационни мерки вследствие на присъединяването.
Смятате ли да предложите нова средносрочна бюджетна стратегия, която да отразява очакванията и ангажиментите към еврозоната?
Новата средносрочна бюджетна стратегия всъщност е Националният средносрочен фискално-структурен план, който от една страна регламентира много по-конкретно фискалната стратегия и ангажиментите за реформи и инвестиции в средносрочен план, които следва да бъдат изпълнявани, от друга страна – дава много по-голяма устойчивост, тъй като не съществува опция за неговото ежегодно актуализиране, т.е. веднъж заявени, тези реформи и инвестиции следва да бъдат проведени в рамките на определения в плана ръст на нетните разходи. Постига се и съответствие на плана с управленската програма на правителството и заложените в нея приоритети, цели и мерки за периода на неговия мандат. В тази връзка и националните средносрочни бюджетни документи (като средносрочната бюджетна прогноза и нейната актуализация) следва да си съответстват с плана.
Ще се промени ли структурата на разходите в държавния бюджет – например, в сферата на социалната политика или капиталовите разходи?
Влизането на страната ни в еврозоната и самото въвеждане на еврото не налага промяна в структурата на разходите и преразпределение на разходите по отделни пера – например, за образование, здравеопазване, социална политика, отбрана.
Бюджетната политика на национално ниво ще остане под управлението на правителството на България, но въпреки това има важни ограничения и изисквания, които страната ни трябва да спазва, а именно фискалните изисквания на Пакта за стабилност и растеж, вкл. поддържане на бюджетния дефицит под 3% от БВП и ограничаване на публичния дълг до ниво под 60% от БВП, което ще налага прилагане на балансиран подход към управлението на публичните финанси.
Правителството ще трябва да балансира между икономическата дисциплина и социалните очаквания при разработването на разходите по държавния бюджет за съответната година. От една страна, следва да се запази и надгражда социалната функция на държавата чрез насочена подкрепа за уязвимите групи от населението. Това обаче трябва да бъде съпроводено с целенасочени мерки за дългосрочна устойчивост на социалните системи, вкл. чрез реформи, повишаване на ефективността на разходите и контрол върху демографските и фискални рискове.
От друга страна, е необходимо да се постави ясен приоритет върху капиталовите разходи, насочени към икономически растеж и повишаване на производителността. В тази връзка, по-доброто усвояване на средствата по линия на европейските фондове и инструментите на ЕС, вкл. чрез засилване на административния капацитет и стратегическото планиране, е от ключово значение.
Предвиждате ли промени в данъчната политика в подкрепа на конкурентоспособността в рамките на еврозоната?
Към настоящия момент не предвиждаме промени в данъчната политика, тъй като в подкрепа на конкурентоспособността продължава да се прилага основната мярка, която е ставката на корпоративния данък от 10 на сто. Философията на българската данъчна политика е да се придържа към прилагане на ниска данъчна ставка и широка данъчна основа за облагане с корпоративен данък, с ограничен брой допълнителни данъчни преференции. Тази политика се разглежда като един от най-важните стимули за инвестиции и икономически растеж, както поради привличането на нови инвеститори, така и поради възможността за реинвестиране на по-голям дял от печалбата. Общата данъчна ставка от 10 на сто за облагане с корпоративен данък е една от най-ниските не само на територията на Европейския съюз, но и глобално. Винаги трябва да се има предвид, че всяка промяна и нова мярка е необходимо да бъде разглеждана и оценявана в контекста на цялостната данъчна политика на дадена държава, в т.ч. целите, които се преследват, широка или тясна данъчна основа, висок или нисък корпоративен или подоходен данък, както и други фактори, имащи значение за всеки конкретен случай.
Какви са уроците, които България може да извлече от опита на други страни от региона, преминали към еврото?
В процеса на подготовка за присъединяване към еврозоната внимателно преглеждахме и изучавахме опита на държавите, които вече са преминали този път. Особено ценни за нас бяха уроците на балтийските страни, тъй като те, подобно на България, са малки и отворени икономики с валути, които дълго са били обвързани с еврото. Техният опит ни показа, че когато реформите са последователни и добре управлявани, процесът на въвеждане на еврото протича гладко и носи устойчиви ползи.
Същевременно, движейки се успоредно с Хърватия след присъединяването ни към Валутния механизъм II, имахме възможност да почерпим директен опит от нейния преход към еврото. Взехме предвид добрите практики, които хърватите приложиха в комуникацията с обществото, наблюдението на цените и в техническата подготовка. Хърватия в много отношение е добър пример за успешно членство в еврозоната – страната днес е сред най-бързо растящите икономики в ЕС (Според данни на Световната банка за 2024 г. ръстът на БВП на Хърватия е 3.8%, като по този показател Хърватия е на второ място сред държавите-членки на ЕС).[1] Това е ясен знак, че позитивите от въвеждането на еврото са големи, като нашите очаквания са те да се реализират и за България както на макроикономическо ниво, така и в ежедневието на нашите граждани и бизнес.
Кое е най-голямото предизвикателство за Вас лично като министър на финансите в процеса по присъединяване на България към еврозоната – и как смятате да го преодолеете?
Най-голямото предизвикателство в процеса по присъединяването на България към еврозоната за мен като министър на финансите е свързано с мащаба и комплексността на задачите, които предстоят. Става дума за ефективното провеждане на информационната кампания във всичките й компоненти, адаптирането на подзаконовата нормативна рамка, изготвянето на първия държавен бюджет в евро, подготовката за активното участие на България във формати на Съвета на ЕС, в които заседават само държави от еврозоната. Допълнително, като национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната, нося отговорността за координацията и навременното изпълнение на дейностите на всички институции, ангажирани в процеса.
Разбира се, всичко това е част от изключително взискателен процес, който изисква постоянство, последователност и внимание към детайла. Убедена съм, обаче, че заедно с останалите заинтересовани институции и организации и заедно с екипа от експерти, които ме подкрепят, сме добре подготвени да се справим с предизвикателствата. Вярвам, че с общи усилия ще осигурим успешен, плавен и справедлив преход към еврото, така че процесът да бъде максимално ясен и предвидим както за институциите, така и за гражданите и бизнеса.
***
[1] Според данни на Световната банка за 2024 г. ръстът на БВП на Хърватия е 3.8%, като по този показател Хърватия е на второ място сред държавите-членки на ЕС. За сравнение, ръстът на БВП на България за същата година е 2.8%. - GDP growth (annual %) - European Union | Data
