Пламен Павлов – заместник-директор на Агенция „Митници“
Пламен Павлов е заместник-директор на Агенция „Митници“ от 17 април 2024 г. Той заема за втори път тази длъжност – в периода 17 август 2022 г. – 15 юни 2023 г. отново е зам.-директор на Агенцията с идентичен ресор – „Последващ контрол“ и „Митническо разузнаване и разследване“. Представител е на Агенция „Митници“ в управляващия комитет на Експертен екип „Митнически алианс на ЕС за границите“ - EUCAB.
Пламен Павлов е дългогодишен служител в системата на Агенция „Митници“ (от 1999 г.) със задълбочени познания в областта на митническия одит и последващ контрол, митнически режими и процедури, акцизен и митнически контрол, Одобрени икономически оператори (ОИО), ревизионни производства и анализ на риска. Изпълнявал е ролята на делегат на Р България по въпросите за ОИО на Европейската комисия.
Работи в системата на Агенция „Митници“ от 1999 г., като през дългия си професионален път последователно е заемал редица експертни и ръководни длъжности, включително началник отдел „Последващ контрол“ и началник отдел „Митническа дейност“. В периода 2021-2022 г. до назначаването му във висшето ръководство на Агенция „Митници“ управлява дирекция „Последващ контрол“ в Централно митническо управление.
Завършил е висшето си образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), със специалност „Корпоративни финанси“ и има магистърска степен по „Валутен и митнически контрол“ в Стопанска Академия „Д. А. Ценов“. Владее английски и руски език.
Пламен Павлов е привърженик на високите стандарти в работата на митническата администрация, основани на европейското и българското законодателство, както и на дигитализацията и въвеждане на автоматизирани технологии с цел по по-голяма ефективност и засилен контрол във всичките му форми – превантивен, текущ и последващ.
Г-н Павлов, в ерата на дигитализиране на работните процеси и облекчаване на митническите практики, какви са нововъведенията в дейността на Агенция „Митници“ и по какъв начин те се отразяват на икономическите оператори, извършващи търговска дейност с контрагенти от страни извън Европейския съюз?
През 2025 г. Агенция „Митници“ разработи и въведе Стратегия 2025-2028 за изграждане на интелигентни, ефективни и иновативни митници в защита на обществото и икономиката на Република България и Европейския съюз. Една от основните цели на този стратегически документ е гарантиране на растежа и конкурентоспособността на националната и европейската икономика. Предвидените мерки в рамките на тригодишния период за постигането на тази стратегическа цел включват създаване на благоприятни условия за развитие и улесняване на законната търговия, осигуряване на по-висока степен на дигитализация на митническата администрация, интегритет на международната верига за доставки и оптимизация на работните процеси. Основен процес е развитието на програмата за Одобрени икономически оператори (ОИО) и все по-сериозното въвеждане на опростявания в митническите процеси. Концепцията за ОИО се основава на партньорство между митниците и бизнеса. ОИО се считат за надеждни по отношение на дейностите си свързани с митниците и поради това имат право да се възползват от определени предимства в целия Европейски съюз, като същевременно са взаимно признати в трети страни. Връзката с митниците се основава на принципите на взаимна прозрачност, правилност, коректност, справедливост, отговорност и взаимно зачитане на ролите и отговорностите на другата страна. Развитието на митническите опростявания в комбинация с програмата за ОИО извежда митническата администрация на Република България на ново ниво. Одобрените и признати, доверени партньори, се подпомагат от митническите органи, като същевременно това позволява насочването на усилията ни към некоректните оператори. Тук е моментът да загатна една новост, която всички очакват да се реализира през 2026 г., а именно автоматизацията на митническите формалности. Това, което трябва да знаят вашите читатели е, че предвиждаме митническото оформяне на стоки, декларирани от ОИО, да се обработва автоматизирано, без човешка намеса. Разбира се, след като преминат тестовете на декларативните системи, ще направим информационна кампания за това нововъведение, която да достигне до най-широк кръг от оператори, представители на бизнеса и браншовите организации.
Друг изключително важен момент в развитието на работните процеси е изграждането на функциониращ модел за индивидуална оценка на всеки икономически оператор. Представете си тази оценка като кредитен рейтинг. Това ще даде възможност за прецизност в насочването на митническия контрол, т.е. нискорисковите оператори, с висок рейтинг, ще подлежат на намален физически и документен контрол и обратно за високорисковите с нисък рейтинг. Изграждането на дигитален модел и информационна система за оценка, без човешка намеса, ще отнеме време (приблизително двугодишен период), но смятам, че дори ръчното обработване в първия етап е стъпка в правилната посока.
В заключение мога да кажа, че всички нововъведения са насочени към трансформация от структура за точков контрол в система за интелигентно управление на риск, сигурност и икономически процеси, като основа за архитектура на съвременната държава и в интерес на легалния бизнес.
Можете ли да споделите повече информация за електронните системи? Кои са ключовите дигитални системи, които Агенция „Митници“ въвежда, и как те ще улеснят бизнеса при митническите формалности?
Както вече споменах, в процес на разработка и въвеждане са няколко нови подхода за нововъведения в дейността на Агенция „Митници“. Разбира се, всяка нова дейност следва да се управлява от съответната информационна система. Ключовите моменти за 2026 г., свързани с развитието и улесняването на законната търговия, са: надграждането на декларативните системи – Митническа информационна система за внос и Митническата информационна система за износ; стартирането на проект за нова система за анализ на риска, въз основа на изкуствен интелект, която ще промени изцяло подхода за рисков анализ в администрацията (от модел, базиран на критерии, до най-съвременния, базиран на модели на поведение); стартиране на проект за управление на разрешения, чрез който ще се извършва автоматизирана оценка на икономически оператори; надграждането на Системата за контрол на транспортните средства в реално време (КТСРВ), което ще позволи надграждането на моделите и индикаторите за анализ и селекция, основана на изкуствен интелект; изграждането на системата за дигитален анализ на рентгенови изображения, основана на изкуствен интелект и много други.
Всички тези системи са насочени към мисията на Агенция „Митници“ за улесняване на бизнеса, повишаване на икономическия просперитет на страната, насърчаване на националната и икономическа сигурност, осигуряване на разумен баланс между контролната дейност и улесняване на законната търговия, гарантиране свободното движение на стоки през вътрешните граници на Съюза и подпомагане политиката на страната за пълноправно членство в шенгенското пространство.
В каква степен новите технологии, като 100% рентгенов контрол и „road stop“ автомобили, ускоряват обработката на стоки и намаляват нуждата от физически проверки?
Митническата администрация играе съществена роля при управлението на кризисни ситуации. Военните конфликти променят външноикономическата среда. На митницата е възложен контрол по наложени забрани за износ, вкл. по отношение на изделия с двойна употреба и военни стоки, контрол при ограниченията при внос, подпомагането на хуманитарната помощ, чрез митнически облекчения и „зелени коридори“ за движение и т.н. Това налага въвеждането на нов подход при управлението на кризисни ситуации, който да измести управлението на риска и контрола на място, с нов дигитален, по-интелигентен и по-подходящ начин. Географското положение на страната е определящо за потока на товари и стокообмена между Азия и Европа. През България преминават пет трансевропейски коридори. За да се осигури пропускателната способност на ГКПП, без да се занижава степента на контролните функции и/или качеството на извършените проверки, като същевременно се гарантира сигурността на Съюза и безопасността на гражданите му, е необходимо използването на помощни средства, чрез високотехнологично оборудване. От митническа гледна точка, 100% рентгенов контрол ще гарантира ефективност на митническите проверки и целенасочване при рисков индикатор на рентгеновите изображения. От гледна точка на бизнеса, това означава бързо преминаване през ГКПП и намалени нива на физическите проверки.
Необходимо е да отбележа, че с приемането на страната ни в шенгенското пространство изцяло се промени контролната дейност на митническите органи във вътрешността на страната. Въведе се нов технологичен ред, като контролните функции се осъществяват въз основа на анализ на риска, с изключение на проверките на случаен принцип. За да гарантираме ефективността на действията си, като същевременно да не затрудняваме бизнеса, беше въведен механизъм на преход от традиционния „репресивен“ контрол към технологична интелигентност. През 2025 г. бяха закупени и оборудвани специализирани автомобили за контрол на пътя, които да обхванат стоките, придвижвани по вътрешната пътна мрежа. Митническият контрол се трансформира от точково събитие на границата в непрекъснат процес по целия маршрут на движението на стоките, а това е от ключово значение за улесняване на законната търговия.
Митническите хъбове са една от новите идеи – как те ще подпомогнат износа и транзита на стоки през България?
Изграждането на митнически терминали е още една идея за нов подход за осигуряване на контрол, чрез въвеждане на децентрализиран метод. Въвеждането на този подход е продиктувано от географското положение на страната и е свързано с вече споменатите пет трансевропейски коридори. Подходът ще доведе до оптимизация на управлението на трафика и стокообмена в страната, като ще осигури физическа инфраструктура за реално прилагане на европейските изисквания за контрол, сигурност и проследимост на международната верига за доставки. Осигуряването на необходимите условия за извършване на митнически проверки – халета, рампи за разтоварване, митнически лаборатории за вземане на проби, рентгени и т.н., ще позволи терминалите да бъдат използвани за контрол на извежданите стоки. Извършването на проверки, включително чрез рентгенов контрол на изходящите от ЕС стокови потоци, ще наложи и обособяването на места за изчакване в митническите терминали, което от своя страна ще доведе до регулиране на трафика, премахване на опашките по ГКПП, повишаване на безопасността на движението по пътищата, ще намали риска от инциденти и нарушена логистика. Основната роля на терминалите е изсветляване на икономическата среда, а това ще даде предимство на законната търговия.
Как системата с ТОЛ камери подобрява наблюдението на товарния трафик и как това се отразява на бизнеса?
Тук е необходимо да уточня, че достъпът до ТОЛ камерите, управлявани от Агенция „Пътна инфраструктура“, е само част от видеонаблюдението, осъществявано от страна на Агенция „Митници“. Системата КТСРВ работи, като събира видеоданни в реално време, както от видеокамерите на митническата администрация, разположени в митническите учреждения, така и от външни източници, като видеонаблюдението на данъчните складове в страната и ТОЛ камерите. Важен момент в това видеонаблюдение е, че се използва специализирано оборудване, което разпознава регистрационните номера на транспортните средства, а системата обвързва тези регистрационни номера с митническите и акцизни декларативни системи. Тази връзка позволява наблюдение и проследяване на товарни трафик в страната, а въз основа на математически модели и AI, се извършва анализ на риска и селекция за проверка. От митническа гледна точка точно това е системата, която превръща стандартния митнически контрол в непрекъснат процес по наблюдение на целия маршрут на движението на стоките. От гледна точка на бизнеса, това е улеснението, което гарантира прецизна селекция за контрол над рисковите товари и осигурява бързина за ниско рисковите доставки. Основната цел на този технологичен ред за работа е легалният бизнес да работи бързо и ефективно, и да не усеща физически контролните функции над товарите.
Какви инициативи има за подпомагане на българските компании при адаптацията към новите митнически регулации и технологии?
Както вече уточних, основните ни усилия са насочени към развитие на програмата за ОИО и опростяванията на митническите процеси. Предвиждат се редица семинари и обучения в тази връзка, насочени към широката общественост за всяко нововъведение. Стараем се да споделяме идеите предварително с браншовите организации, за да минимизираме риска от грешки при въвеждането на нови подходи и правила за работа. В момента се разработва и нова широкомащабна комуникационна стратегия, предвиждаща допълнителни споразумения с бизнеса, на доброволни начела, въвеждането на нови комуникационни канали, създаването на чат ботове, пилотни проекти, основани на обмен на данни, чрез блокчейн технологии и т.н. Необходимо е да отбележа, че в световен мащаб митническите администрации осъзнаха, че не могат самостоятелно да гарантират сигурността на веригата за доставки. Това е съвместна отговорност, както на администрациите, така и на бизнеса, за това извеждането на сътрудничеството между тях на различно ниво е нова ера в адаптацията към постоянно променящата се среда.
Целия брой на списанието вижте ТУК.
