Дата: 11.04.2012

Източник: www.economy.bg

Прочетено: 1685

Вредят или помагат удължените почивни дни на бизнеса?

На кои сектори помагат и на кои по-скоро вредят?

Какви са ефектите за макроикономиката?

Това са все въпроси, които предприемачите започват да си задават и чиито отговори търсят винаги, когато правителството реши, че ще гласува повече почивни дни. Ние потърсихме отговорите на тези въпроси сред водещи икономисти. Повечето от тях са убедени, че извънредните почивни дни по-скоро вредят на бизнеса или поне на една голяма част от него. Особено що се отнася до износните сектори. Когато ние почиваме, контрагентите на тези бизнеси работят и обратното. Когато ние отработваме някой почивен делничен ден в събота, чуждестранните клиенти и партньори почиват. Това определено създава неудобство на бизнеса. Друг значим аргумент, който изтъкват голяма част от икономистите ни, е неефективната производителност на труда при отработването.

„По-дългото отсъствие от работа нарушава работния ритъм и има негативно влияние върху производителността. Доработването в събота е обречено на по-ниска производителност за всички бизнеси, които имат вземане-даване с чужбина, защото съответната събота в чужбина е неработен ден, а съответният работен ден е пропуснат. Трето, самата психологическа нагласа за работа в събота е различна”, казва  икономистът от Център за либерални стратегии Георги Ганев.

„Единствено туризмът има полза от по-дълги почивни дни, дълги уикенди”, казва икономистът от „Отворено общество” Георги Ангелов. Туризмът е един от секторите, които печелят, докато всички останали почиват. "В случая с удължените уикенди обаче не е доказано, че туризмът печели достатъчно  много и дали си заслужава само заради него да се обявяват извънредни почивни дни, които да вредят на всички останали бизнес сектори", казва Ангелов.

Председателят на Националния синдикат на икономистите и одиторите към КНСБ Ивайло Узунов защитава друга теза - удължените почивни дни по-скоро помагат на повечето бизнес сектори, отколкото да им вредят. Неговите аргументи са насочени повече към здравето на хората и към мотивацията им за работа. „Обективно погледнато, заетите при повече почивки ще бъдат по-здрави и щастливи”, казва Ивайло Узунов. Според него не е нужно свръхпроизводство, а балансирани глобални решения и осигуряване на предпоставки и условия за здраво и благоденстващо земно население. Узунов казва още, че в съвременния високотехнологичен и глобален свят има „реципрочни компенсаторни инструменти и механизми, както и подходящи управленски решения за целта”, които биха могли да предотвратят загубите.

До края на годината остават още общо 20 извънрендни почивни дни:

  • През април те са: 13, 14, 15, 16, 28, 29, 30 април. 30 април ще се отработва на 21 април.
  • През май почивни дни са: 1, 24, 25, 26 и 27 май. 25 май ще се отработва на 19 май.
  • През септември ще почиваме на 6, 7, 8 и 9 септември, като 7 септември ще отработваме на 29 септември.
  • През декември ще почиваме на 22, 23, 24, 25 и 26 декември. Преди нова година също ни очакват много поичвки - на 29, 30 и 31 декември.


Вижте какво още  казаха по темата водещи икономисти:

Ивайло Узунов, председател на Националния синдикат на икономистите и одиторити към КНСБ: Почивните дни не би трябвало да влияят негативно на бизнеса

Лесно може да се пресметнат ефектите от увеличения брой на почивните дни върху бизнеса. Това е несложно математическо упражнение. Празнични и почивни дни има и ще има. Дай боже до края на програма 2020 да са повече и да реализираме идеите за 4-дневна работна седмица. Обективно погледнато заетите при повече почивки ще бъдат по-здрави и щастливи. Не е нужно свръхпроизводство, а балансирани глобални решения и осигуряване на предпоставки и условия за здраво и благоденстващо земно население. Ще имаме по-ниски разходи за здравеопазване например и пр. А иначе бизнесът в съвременния високотехнологичен, глобален свят независимо от броя на почивните дни може да оптимизира дейността си така, че да не страда производствения план и обема на произвежданата продукция или извършваните услуги. Независимо че съществуват бизнеси и услуги, където процесът е непрекъсваем (но пък персоналът не е незаменим). При тази релация - световна икономическа криза, системен спад (или замразяване) на доходите/печалбите и като резултат свитото потребление - изцяло подкрепят тезата ми, че влиянието върху бизнеса на почивните дни си има реципрочни компенсаторни инструменти и механизми, както и подходящи управленски решения за целта.

Георги Ганев, икономист от Център за либерални стратегии: Идеята за удължаване на почивните дни е порочна

По начало идеята всеки път, когато даден празник се падне в четвъртък или вторник съответният петък или понеделник да се обявяват за неработни дни, които да се отработват някоя събота, е дълбоко порочна. И освен това е икономически много неефективна. Добавените почивни дни имат отрицателно влияние върху всички бизнеси, различни от бизнесите, обслужващи почивните дни. Причините за това са много. Първо, по-дългото отсъствие от работа нарушава работния ритъм и има негативно влияние върху производителността. Второ, доработването в събота е обречено на по-ниска производителност за всички бизнеси, които имат вземане-даване с чужбина, защото съответната събота в чужбина е неработен ден, а съответният работен ден е пропуснат. Трето, самата психологическа нагласа за работа в събота е различна. Производителността на бизнесите в отработващата събота е значително по-ниска от тази в нормален работен ден, пък бил той и заврян между два неработни. По-ниската производителност означава по-ниска рентабилност, пропуснати възможности и намален капацитет за развитие на бизнеса. Разбира се, макроикономически не става въпрос за значителни загуби, доколкото става въпрос за няколко от средно 250-те работни дни в годината в България, но в конкретни контексти на конкретни фирми проблемите могат да са по-значителни.

От друга страна се твърди, че увеличеният брой поредни почивни дни се отразява добре на бизнесите, свързани със свободно време, особено туристическия, ресторантския и други подобни. До момента не съм чул, нито чел някакво изследване, което да демонстрира наличието на подобен ефект.

Георги Ангелов, икономист от "Отворено общество": Не е доказано, че почивните дни помагат на туризма

През 2012 има твърде много промени в уикендите – множество дълги уикенди с по 4 почивни дни, както и много „къси“ уикенди, с по един почивен ден. Обявяването на промените в почивните дни трябва да се случва по-рано, за да могат тези промени да се разпространят по-масово и да се включат в издаваните календари и да се инкорпорират по-лесно в графиците на компаниите, както и в графиците на отделните хора.

Но дори и промените в почивните дни да се обявяват достатъчно рано, твърде много промени влияят негативно на производителността. „Отработването“ на почивни дни в съботите въобще не е толкова ефективно, а в същото време „късите“ уикенди не дават достатъчно възможност за седмична почивка. Още повече, че много компании, които работят с чужбина, не могат да вършат същата работа в „отработвана“ събота когато контрагентите им извън страната не работят.

Единствено туризмът има полза от по-дълги почивни дни, дълги уикенди. Но тази полза не е добре изследвана и анализирана и не е доказано, че си заслужава заради нея всички останали да понасят вреди. Един подобен анализ е крайно време да бъде изготвен от правителството – вече има достатъчно дълго време практика и данни.