Дата: 26.04.2012

Източник: TV Европа

Прочетено: 1774

Последните данни от Европа сочат, че по всяка вероятност икономиките в ЕС са влезли в рецесия още в края на 2011 г. В същото време пазарът на труда е поел трайна тенденция надолу, като общата картина е, че във всяка една страна в ЕС безработицата надхвърля 10-процентовата граница.

Трудовото законодателство у нас е закостеняло и не способства за създаването на нови работни места. Необходима е нова политика, насочена към по-гъвкав пазар на труда, създаването на нови работни места, особено в условията на започналата рецесия в ЕС.

Каква е алтернативата, какви политики трябва да води държавата, за да има по-малко безработни – отговорите на тези въпроси в студиото на предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” дава Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика.

- Вие изнесохте доста тревожни данни. Вие акцентирате върху тях, че от началото на тази година ЕС е влязъл в нова рецесия, и то на фона на една по-висока безработица.


- Точно така, всъщност данните за ЕС са на Евростат, която е официалната статистическа агенция на ЕС, и показват, че най-вероятно съюзът е влязъл в такава рецесия още от края на миналата година, от последното тримесечие на 2011 г. Все още предстои да бъде потвърдена официално рецесията с данните за първото тримесечие на 2012 г., защото дефиницията за рецесия е за две последователни тримесечия отрицателен растеж на БВП.

Но всички ранни индикатори и различни сигнали, които се излъчват от европейските икономики, сочат, че най-вероятно това ще се случи, т.е. тази рецесия ще бъде потвърдена от данните, които ще излязат в края на този месец. Това вече има отражение и върху нашата икономика, въпреки че ние продължихме да растем през последното тримесечие на миналата година. Данните от началото на тази година показват забавяне на нашия износ, т.е. ние имаме отрицателен ръст на износа за януари и февруари – около 6%, което е сериозен спад.

Също така това се отразява и на индустрията, тъй като тя е нашият основен износен отрасъл, най-вече преработващата индустрия, която също за втори пореден месец показва спад в своето производство.


- Това може би е една от тревожните тенденции, защото през 2011 г. и 2010 г. износът беше двигателят на икономическия растеж – това беше светлината в тунела да имаме макар и по-минимален ръст, но да го имаме.

- Точно така. Износът беше моторът на нашата икономика в нашето следкризисно възстановяване от кризата 2008 – 2009 г. Както казах, това бяха основно експортно ориентираните индустриални отрасли. За съжаление вече виждаме, че това, което се случва в Европа, а именно свиването на западноевропейските икономики, автоматично се отразява и в нашите данни. Всъщност, ако погледнем рецесията и всъщност кризата от 2009 г., тогава българската икономика реагира на забавянето в Европа с около 3-4 месеца. Най-вероятно това забавяне ще се види и при тази рецесия, т.е. ние бихме могли да очакваме с висока доза сигурност едно свиване на българската икономика през първото тримесечие на тази година.


- Всички страни в ЕС ли имат по-ниско производство и отрицателен ръст – да кажем страните от Еврозоната и другите извън нея?


- Рецесията, която започна в края на миналата година и която предстои да бъде потвърдена, се отнася както за ЕС, така и за тесния клуб на Еврозоната. Там спадът, както в ЕС, така и в Еврозоната, е от 0,3% спрямо предходното тримесечие, така че да, това се отнася за целия съюз. Интересно е да се види какво се случва и вътре в отделните страни. Това, което на мен ми направи впечатление, докато разглеждах данните, е, че всъщност 10 от 27-те страни на ЕС вече са официално в рецесия, т.е. те вече имат две последователни тримесечия към края на миналата година от отрицателен икономически растеж, което в никакъв случай не е добра новина.

Това са както страните с дългови проблеми, така и други икономики. Сред тях са Италия, Белгия, Гърция, Чехия, Дания - и по-малки, и по-големи страни. Така че се вижда, че посоката е към икономически спад, който за съжаление няма как да подмине българската икономика и според нас е крайно време да се вземат едни нови, по-различни мерки на пазара на труда, за да се преодолее всъщност тази сериозна криза на пазара на труда, в която ние се намираме още от началото на 2009 г. Това, което е важно да се отбележи, е, че пазарът на труда в България изобщо не е излизал от кризата.

Той навлезе там още в началото на 2009 г. с едно постоянно свиване на заетостта и съответно покачване на безработицата, а в същото време икономиката на България, ако се съди по БВП, все пак отбеляза, макар и плахо, възстановяване през 2010 г. и малко по-висок растеж през 2011 г. Тоест докато ние говорим за едно възстановяване от кризата на икономиката, това не можем да кажем за пазара на труда.


- Може би трябва да отбележим факта, че най-много хора загубиха работните си места в сектора, който беше локомотивът преди кризата – строителството, защото той така и не успя да се възстанови.


- Точно така. Разбира се, там е интересно да се види какво се случва в двата компонента на строителството. От една страна, сградното строителство пострада изключително тежко и понесе основния удар от кризата в този сектор и от цялостната икономическа криза, докато в същото време инженерното строителство през 2010 г. успя да отбележи известен ръст, като под инженерно строителство разбираме инфраструктура и всякакви несградни обекти. Да, там наистина заетостта пострада най-тежко, разбира се, има известно преориентиране на тези работници, но важно е да се има предвид какво всъщност ние правим, за да преодолеем това свиване на заетостта като държавна политика на пазара на труда.


- Някои ваши колеги насочват вниманието си и надеждите си за икономически ръст на вътрешното потребление, като основание за това им дават нарастващите спестявания на гражданите в банките.


- Спестяванията на гражданите стабилно нарастват на годишна база още от началото на кризата до момента, като това е един типичен феномен за икономика в криза с висока доза несигурност за бъдещето.

Тоест гражданите заделят бели пари за черни дни, за да се застраховат срещу едни много по-сериозни високи рискове от това да загубят работното си място, да загубят източници на доходи, така че спестяванията – това са отложено потребление и не бихме могли да ги разглеждаме като източник на сегашно потребление. Тоест, докато имаме сериозен ръст в депозитите и спестяванията, по-скоро е редно да очакваме свиване на настоящото потребление и отрицателен ефект върху настоящото потребление, което всъщност се вижда и от данните от търговията на дребно, което е типичен индикатор за вътрешното търсене.

Търговията на дребно, както и строителството, за което споменахме, също не е излизала от кризата. Там имаме стабилен отрицателен растеж още от началото на 2009 г., с изключение на 2-3 месеца през 2011 г., когато има минимален растеж, който по никакъв начин не променя цялостната картина на спад.

Така че според мен е малко прекалено оптимистично да се очаква вътрешното търсене да се превърне в един двигател на икономиката, особено в следващите едно-две тримесечия. Разбира се, тук трябва да се има предвид и това, което ние очакваме да се случи на пазара на труда. Дори и най-оптимистичните прогнози на ЕК, на МВФ – тези институции традиционно са малко по-оптимистични, те очакват т.нар. стабилизиране на пазара на труда, т.е. най-вероятно да се прекъсне тази тенденция на спад на заетостта и покачване на безработицата в България. Но това стабилизиране, ако не се превърне в ръст на заетостта, няма как да се отрази положително на доходите.

Тогава в най-добрия случай ние ще имаме едно задържане на доходите, по-скоро дори ние в Института за пазарна икономика сме песимистично настроени спрямо пазара на труда, поне ако се гледа това, което се случва на този пазар дори през 2010 – 2011 г., когато имаме леко покачване на икономическия растеж. Там заетостта продължава да се издига. Тоест очевидно проблемът не е само в икономическия растеж като такъв.


- Вие изнесохте данни и сравнихте показателите на съответните държави за безработицата и заетостта. Къде сме ние сред останалите европейски държави?


- Ние сме общо взето по средата. Ако се гледат данните за безработицата, например за ЕС средните данни, те показват безработица от 12,6% по последни данни. Нашата безработица също е 12.4%.

Така че ние сме по средата. Това в никакъв случай не трябва да ни успокоява, защото в тези данни примерно не се виждат всички тези, които са например обезкуражени лица, т.е. те изобщо не се броят като част от работната сила. Много е важно, когато се изготвят политики на пазара на труда, фокусът да пада върху заетостта, защото всички тези, които нито са заети, нито са безработни, някаква част от тях биха могли да се включат като такива активно на пазара на труда при едни по-добри условия.

Това се видя всъщност и в периода преди кризата – 2007-2008 г. – периода на най-висок растеж за България, когато много пенсионери, домакини, учащи се включваха на пазара на труда и всъщност т.нар. коефициент на участие на пазара на труда и работната сила се покачи през този период. В момента ние виждаме едно стабилно намаляване на работната сила на тези, които са икономически активни.


- Какво предлагате вие – алтернативи, които виждате, защото за последните години, да не кажа десетилетия, обикновено държавата налива едни пари, а не прави, както всички специалисти казват – трябва да има структурни промени. Какви условия се създават за разкриване на нови работни места – не става ясно.


- Това според нас е основният недостатък на сегашните политики на пазара на труда – т.нар. активни мерки. Под активни мерки правителствата традиционно разбират програми за субсидирана заетост, т.е. плаща се на работодател или на държавната администрация да наемат съответните хора или съответните програми за квалификация, обучение, преквалификация, които да повишат уменията и знанията на съответните безработни и по някакъв начин да им помогнат за едно по-нататъшно интегриране на пазара на труда.

Според нас към момента изцяло се пренебрегват административните и регулаторните тежести върху наемането на нови хора и откриването на нови работни места, които регулаторни тежести всъщност са, според различни изследвания, една от основните пречки на пазара на труда. Тоест фокусът в нашия случай е изцяло изместен върху разходните политики, които сами по себе си не са нещо лошо, ако са ефективни и ако доказано създават трайна заетост, но паралелно с тях е изключително важно да се направи анализ на всички тежести, които трудовото ни законодателство поставя върху работодателите и предприемачите и им пречи да наемат и да освобождават хора.

Защото това, което много често се възприема като защита на работника, на неговото работно място, много често се превръща в пречка пред наемането му, защото, ако ти знаеш, че не можеш да освободиш лесно един работник, когато се свие твоето производство или загубиш пазари и твоите продажби намалеят, тогава ти много по-трудно ще се решиш да го наемеш.