Дата: 24.04.2012

Източник: www.economy.bg

Прочетено: 1463

Петър Ганев е старши икономист в института за пазарна икономика (ИПИ). В института той отговаря за теми и сфери като Публични финанси, Икономическа свобода, Конкуренция, Климатични промени, Крайна бедност.

ИПИ проведе специално проучване върху пазара на труда. Изводите от него са, че при дълбока криза трудовите регламенти са безсилни пред настъпващата безработица и оскъпяват труда и спъват създаването на нови работни места.

Анализът на ИПИ сочи още, че осигурителните и трудови регламенти са пречка пред заетостта и създаването на нови работни места, като тук се включват: минимални осигурителни прагове, минимална заплата и правила за допълнителното възнаграждение, колективни трудови договори и насилственото им разпространение, административна тежест по отношение на условията на труд и др.

От ИПИ твърдят още, че трудовото законодателство в България е закостеняло и не способства за създаването на нови работи места. Алтернативата е фокусът да падне не върху разходването на средства, а върху облекчаване на регулациите и тежестите върху труда. Повече за проучването разказва Петър Ганев в интервю за Economy.bg

Господин Ганев, ИПИ алармира за сериозни проблеми на пазара на труда в България. Какви са те?
Това, което се случва в Европа и на нашия пазар на труда е доста притеснително. Непрекъснато се водят дебати дали сме излезли от кризата или не. Ако съдим по пазара на труда, категорично не сме излезли от кризата и дори нещата се влошават.

Какви са нивата на безработицата в момента и как ги оценявате? 
Още няма официални данни за първото тримесечие, но според Евростат безработицата у нас минава 12%. Тя е на рекордно ниво от началото на кризата. От края на 2011 и в началото на 2012 нещата започнаха да се влошават. И на други места в Европа се случва подобно повишаване на нивата на безработица, но при нас e в по-висока степен. Големият проблем е липсата на нови работни места. Тук не говорим за това, че хората не могат да запазват работните си места, точно обратното. През 2009 и 2012 фокусът беше как да спрем безработицата, като с ефективни мерки или облекчения да задържим работните места. Това се провали. Хората започнаха да губят работата си. Над 300 000 души станаха безработни по време на кризата. Сега вече няма какво да пазим. Голяма част от служителите на БДЖ също бяха освободени, въпреки че има колективен договор със защити. Затова ние смятаме, че фокусът трябва да е как да се създадат нови работни места, ако има пречки пред това - как да ги отстраним. От началото на кризата не се направи нищо, за да се стимулира създаването на нови работни места, като например да се премахнат някои административни тежести. Фокусът беше програми за заетост, субсидирана заетост, за квалификация и обучения. Това са мерки, които не правят по-лесно създаването на работни места от частния сектор.

Основният проблем според Вас е политиката на пазара на труда, която не е насочена в правилната посока. Така ли?
Да, така е, като дори не влизаме в дебата дали са ефективни програмите за квалификация или не. Докладите на Сметната палата показват, че не са ефективни, но дори и да я има тази политика, въпросът е какво се прави в регламентите на пазара на труда. От началото на кризата безработицата е скочила над двойно. В началото тя беше под 6%, сега вече надвишава 12%. Още преди кризата се виждаха тези проблеми, но бурното развитие ги покриваше, създаваха се работни места въпреки тежестите. Веднага щом дойде кризата се видя, че нашият пазар на труда има проблем и той е, че е неспособен да създава нови работни места. Когато имаме много административни тежести, трудно се създават нови работни места. Фокусът не трябва да бъде към превенция от загуба на работа, защото, когато не можеш за изгубиш работа, никой няма да назначава. Пазарът трябва да е сигурен за работника, а не за работата. Тоест, ако изгубиш работа да имаш обезщетения и осигуровки.

От всичко казано дотук изглежда, че бизнесът е с вързани ръце до известна степен. Така ли е?
До известна степен е с вързани ръце, защото наемането на работници е свързано с разходи. Вижда се сегментация между хората, които са на пазара на труда и тези, които са извън него. Заетите имат привилегии като покачване на осигуровките, бонуси за клас прослужено време и прочие. Те се ползват и със защити от загуба на работно място. Тотално незащитени обаче остават хората извън пазара на труда. Тях трудовото законодателство не ги касае. Затова те не могат да влязат на пазара на труда. Проблемът с разкриването на нови работни места е много сериозен заради много административни регулации придружени с огромни количества документооборот. Например безопасността на труда, където самата инспекция казва, че до голяма степен нещата са се превърнали в административен документооборот, който води до разходи, до глоби и корупция, но не и до реално подобряване на работната среда. Това се отнася най-вече за малките фирми в услугите, където обикновено работят по двама души. Там да правиш оценка на риска и да пишеш план за промяна на средата, се превръща в плащане на някого да го свърши и хвърляне на документа в чекмедже.

В такъв случай какво може да направи бизнесът, за да противодейства на тези пречки? 
Той няма много опции. Поведението на бизнеса доказва отношението му към тези регулации. Например графикът за отпуски – той просто не се изпълнява. Някои от административните изисквания не се спазват. Това обаче подлага работодателя на проверка и влизане в корупционни отношения с представителите на проверяващия орган. Другият вариант е да си изряден, но пък това носи големи разходи. Особено за стартиращите бизнеси тези регулации са особено стряскащи. Осигурителната политика също оказва голямо влияние върху пазара на труда. Голяма част от административните тежести идват оттам и то не като осигурителни вноски, а като минимални осигурителни прагове.

Какво имате предвид? 
Скокът при осигурителната тежест от началото на кризата до момента е около 30% и това при положение, че заетостта пада. За първи път успяхме да пресметнем каква част от хората се осигуряват на минимален праг. Досега нямаше такива данни.

Каква част от хората се осигуряват на минимален праг? 
Един на всеки четири се осигурява на минимален осигурителен доход плюс 5%. Тъй като понякога разликата е в 5 или 10 лв., затова оставихме този допълнителен праг от 5%, за да хванем абсолютно всички, които се осигуряват на минимума или около него. Много ясно се вижда как през 2008 преди кризата хората, които са се осигурявали на минималния праг са били 18%. През 2011 този процент вече е 24-25. Покачването на осигурителните прагове през последните години бута все повече хора към него, съответно някои изпадат от пазара на труда. Още една политика, която влошава ситуацията на пазара на труда.

Какви са прогнозите ви за пазара на труда до края на годината? 
Възможно е нивата на безработицата да се покачат. Индикациите от Европа също не са положителни. Там също расте безработицата и в момента е на нива от около 10%, което е доста високо. Нашият пазар не е по-гъвкав от този в Европа, затова имам основание да вярвам, че кризата ще се задълбочи.

Какви мерки предлагате да бъдат взети за подобряване на сегашната ситуация?
Една от мерките със сигурност трябва да бъде отмяна на всички разпространения на колективни трудови договори или поне ако има такъв договор, той да бъде подписан от хората, които участват в него. Предлагаме също преглед на цялото трудово законодателство, което касае административните тежести. Не говорим за отмяна на регулациите, а само за преразглеждане на документоооброта, който върви с тях. Такива са и предложенията на Европейската комисия за намаляване на 1/4 от административната тежест. При осигурителните прагове имаме предложение те да бъдат върнати на нивата отпреди кризата. Оттогава заетостта тръгна надолу, а заплатите са замразени. Това би позволило на нови предприемачи да отворят нови работни места.