Дата: 03.05.2012

Източник: БСК

Прочетено: 2557

Над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование. Това сочи изследване на Европейския институт, цитирано по време на организирана от БСК дискусия във Варна относно възможностите за привличане на висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската "синя карта".

В България има около 300 хил. активно действащи фирми, като 80 на сто от техните собственици са с ниско образование, което е много тревожно, коментира доц. Серафим Петров, експерт по проект на БСК. Същевременно, Серафим Петров посочи липсата на желание у студентите да се образоват. По думите му, често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват.

Според експерта това е една от причините младите хора да изпитват толкова сериозно затруднение с намирането на работа след завършване на висшето си образование, а в България вече са станали нарицателни т.нар. "изисквания към кандидатите".

Със "сините карти" много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но в повечето случаи целта ще бъде, веднъж получили документа, да могат да заминат в която и да е държава на ЕС, смята Петров. Според него, България ще е само трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на ЕС.

По отношение на изтичането на здравни кадри в чужбина Петров съобщи, че има проявен интерес от страна на лекари и здравни специалисти от Молдова, тъй като много от тях знаят български език и лесно биха могли да свикнат с работата в страната ни.

Български работодатели вече назначават програмисти и инженери от държави извън ЕС, съобщи по време на конференцията Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София. Само през втората половина на миналата година в страната са били издадени седем "сини карти" (валидни само за висококвалифицирани специалисти), с които са назначени компютърни специалисти от Индия, Русия, Иран, ЮАР. От началото на тази година работодатели са заявили още пет сини карти.

Изискването при назначаване на чужди специалисти е да получават заплата поне един път и половина по-висока от средната за страната, посочи Димитрова. Картата урежда правата не само на служителя, но и на семейството му, като документите по издаването й се обработват максимум за три месеца.

Ползването на "сини карти" е широко разпространена практика в други държави-членки на ЕС - например, само в Чехия за 2010 г. са били наети над 12 хил. граждани от трети страни. 

Според Надя Димитрова, нуждата от икономически имигранти се е изострила, именно поради "изтичането на мозъци". Например, Полша има горчив опит от това явление, като много специалисти са заминали да работят във Великобритания, Германия и Холандия. Там обаче заплатите, особено в ИТ сектора, са близки до средните в Европа, тъй като държавата се бори да запази кадрите си. Чехия, Словения, Италия и Испания пък са сключили споразумения с трети страни, основаващи се на исторически връзки или съседство. 

По време на дискусията стана ясно още, че ЕК планира да въведе професионална карта за ски учителите, която ще им дава право на работа на цялата територия на съюза. 

По време на дискусията във Варна юристът на кораборемонтния завод в града Георги Тенев постави като проблем липсата на качествени работници като заварчици и корпусници, които не са в категорията на висококвалифицираните специалисти, но в страната ни има недостиг и ще се стигне до "внос" и на такива кадри.