Дата: 09.05.2012

Източник: JOBS.bg

Прочетено: 2333

Разминаването между потребностите на бизнеса и кадрите, които се подготвят от средното и висше образование се задълбочава, сочат анализите на Българска стопанска камара (БСК). Според проучване на камарата компаниите трудно намират квалифицирани работници, оперативни ръководители и мениджъри. Основните причини са отливът на млади хора от техническите специалности (44%), разминаването между търсене и предлагане на пазара на труда (41%), несъответствието на образователните стандарти и учебното съдържание с потребностите на бизнеса (39%), физическият недостиг и застаряване на работната сила (35%), формалното провеждане на учебните стажове и практики (35%). 

Българска стопанска камара е партньор на форума „Визия и предизвикателства. Младежката заетост –дискусия – Бизнес. Държава. Студенти. Университети”,който ще се проведе на 14 май. Събитието се организира от JOBS.bg, Economy.bg и Националното представителството на студентските съвети в Република България.

***

Г-н Данев, за разминаването между бизнеса и образованието се говори отдавна. Според НСИ всеки пети е с висше образование. Младите хора обаче участ специалности, които са „модерни”, но от които бизнесът няма нужда. Какво според вас трябва да се направи, за да можем след две години например да кажем, че картината е вече различна?

За две години картината не може да бъде променена. Това са безпочвени очаквания. Да, в средното образование може да се направи определена промяна, като усилията се насочат най-вече към укрепване на професионалното образование. Във висшето образование, обаче, това не е възможно. Може да се постигне подобна промяна след 5-6 години. Не веднъж сме предлагали държавата да използва най-мощния инструмент, с който разполага – финансирането. 

В зависимост от нуждите на обществото тя трябва да определя квоти по съответните специалности, които да финансира,  образованието извън тези квоти да бъде платено. За целта трябва да бъдат изградени системи за прогнозиране на нуждите на обществото и икономиката от определени специалности. Предложението ни за държавно финансиране и на частни учебни заведения на принципа „парите следват учащия“ е включено в проекта на нов Закон за предучилищното и училищно образование и се надяваме да бъде прието. Подобна промяна трябва да бъде направена и в Закона за висшето образование. Съществуващата към момента практика с бюджетни средства да се субсидират само държавните учебни заведения е дискриминационна по отношение на  собствеността, а българската Конституция гарантира равноправието на частната и обществената собственост. 

Европейските социалисти лансират идеята държавата да субсидира младежката заетост и на всеки завършил висше образование, който не може да намери работа от 4 до 6 месеца, държавата да му предложи такава. Според вас това реално може ли да се случи и какво мислите за тази идея?

Дълбоко наивно е да се мисли, че държавата е в състояние да реши проблема с младежката заетост чрез субсидиране. Поуките от историята и опита на СССР и останалите социалистически страни ясно показаха, че в такива случаи се прекъсва връзката икономика-образование. Държавата е показала, че не може да бъде ефективен инвеститор, а без инвестиции не може да имаме качествени и устойчиви работни места. Не можем да създаваме среда на възпроизводство на трудовия ресурс. Ролята на държавата е да подобрява бизнес климата, за да може да има повече инвестиции, да се създават повече качествени и устойчиви работни места.

Според вас как бизнесът би бил по-мотивиран да открива повече стажантски програми и да инвестира в обучението на млади хора без опит?

Отново отговорът е същият – добър бизнес климат, поощряващ инвестициите. Една дълбока политическа заблуда и обществена илюзия е, че държавата може да реши този проблем. Държавата трябва да създава условия за бизнес, справедливост в икономиката и обществото, и да гарантира защитата на собствеността.Съществува и още един проблем - повечето компании нямат информация за ползите от наемането на стажанти по различни програми, финансирани от Европейския съюз. Например, наскоро Европейската комисия стартира информационна кампания We Mean Business, която цели да популяризира сред фирмите в 27-те страни членки как да се възползват от възможностите на програмите Leonardo da Vinci и Erasmus. Като част от мрежата EEN, БСК прие ангажимента съвместно с Центъра за развитие на човешките ресурси в България да информира българските фирми относно възможностите за наемане на стажанти с европейско финансиране от програмите Leonardo da Vinci и Erasmus. Първият информационен форум по кампанията We Mean Business ще се проведе на 14 май, по време на конференцията за младежката заетост, организирана от JOBS.bg в партньорство с БСК.

Кои са най-големите проблеми в българското образование в момента и кои са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат?

Образованието е деликатна сфера – тя би трябвало да е консевративна, но и да е динамична. Т.е. има вътрешно противоречие в тези две изисквания. Българското образование е подложено на конкуренция с разширяването на европейското пространство и основният му проблем, както и слабата езикова подготовка, включително и на български език, на младите хора. Необходима е и непрекъсната квалификация на преподавателския състав, за да се следва динамиката на техническия прогрес.Ако направим кратък преглед на развитието през последните 20 години, ще видим, че в икономиката се ликвидират постепенно всички развойни и наукоемки дейности, което пречи на възпроизводството на човешкия ресурс. Следователно, една от задачите на държавата е да създава условия да не се изнасят тези дейности от страната ни и да се развиват те, за да има среда, в която да се възпроизвежда качественият човешки ресурс. Уроците на историята, обаче, като че ли са далеч от съзнанието на политиците.Ако искаме да имаме модерно образование, във всички случаи то трябва адекватно да се финансира по подходящ начин.

Виждате ли желание и политическа воля да се случи това?

Политически идеи не липсват, но те трябва да бъдат подкрепени от реални действия, които на първо място трябва да намерят отражение в структурата на бюджета. Само политически изявления не са достатъчни – нужна е по-смела промяна в структурата на разходите на бюджета в посока увеличение на дела за образование и наука.Основна задача на държавата е финансирането на образованието във всичките му етапи. Липсват обаче конструкции и реални действия, няма връзка между отделните нива на образованието – между висшето и средното, между средното и началното, и т.н. Добър пример за такава връзка е знанието по класически езици, което дават привлечените от една от гимназиите университетски преподаватели – децата, които излизат от тази гимназия, се реализират успешно след това във висшите училища, а впоследствие – и на пазара на труда. Този пример не трябва да остава изолиран, а да стане масова тенденция – и в техническите, и в професионалните специалности.

Всички говорят за интеграцията на ромите, които през 2020 ще са една четвърт от трудовия пазар в България, но ситуацията през последните няколко години не се е променила много. Голяма част от ромите са извън учебния процес. Какво според вас трябва да се предприеме в тази посока?

Ромите се превръщат в огромен проблем на обществото. България не е изключение – такова е положението и в други европейски страни. Интеграция без образование (в широкия смисъл на думата) на тази етническа група не е възможна. Говоря за образование, позволяващо подрастващите да бъдат изведени от тяхната цивилизационна среда, т.е. да бъдат насочени към пансионатна форма на образование. Без откъсване на младите роми от цивилизационната им среда е невъзможно да развият добра езикова култура, да си изградят културни, хигиенни и трудови навици, навици за четене, за посещение на театри, музеи и прочие. Държавата трябва да отдели ресурс за развитие на пансионатното образование на ромите. Има достатъчно интелигентни финансови инструменти, с които това може да се постигне. Разходите за това ще бъдат ефективни, като се отчита деструктивната роля на дезинтеграцията на това население към момента.

Ако в момента не се вземат конкретни мерки, за да подготвя образованието кадрите, от които бизнесът има нужда, какви биха били ефектите върху икономиката на България през следващите пет години?

Демографските тенденции, особено свързаните с квалификационните характеристики на работната сила не са никак обнадеждаващи. Това не е чисто български, а глобален проблем, но у нас той е още по-осезаем, тъй като продължава тенденцията висококвалифицирани специалисти да напускат страната. Особено чувствителна е темата, когато говорим за медицински и IT специалисти.Подложени сме на кумулативното въздействие на три фактора: демографски срив, увеличаване дела на определен етнос с относително по-ниско ниво на квалификация (дори на грамотност) и засилена емиграция на квалифициран човешки ресурс.До скоро едно от основните предимства на страната ни като инвестиционна дестинация бяха квалифицираните кадри. Днес на българския трудов пазар има остър недостиг на технически кадри, а от университетите продължават да излизат огромно количество хуманитаристи, за които работни места няма. Ако тази порочна практика не спре, сме обречени да развием „икономика на mall-овете и call-центровете“, а постиженията ни в сферата на технологиите ще останат един добър спомен от миналото.