Дата: 21.05.2012

Източник: Новинар

Прочетено: 2120

Тотю Младенов е роден на 19.06.1964 г. в гр. Враца. Завършил е Висшия институт по архитектура и строителство в София. През 1997 е избран за конфедерален секретар по социалната политика на КТ "Подкрепа". Бил е директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". На местните избори през 2007 г. е избран за кмет на община Враца, издигнат от ГЕРБ. От 2009 г. е министър на труда и социалната политика. 

- Г-н Младенов, неотдавна признахте, че кризата е засегнала най-много младите хора у нас. Какви мерки се предприемат за справяне с този проблем и какъв е изходът, за да има работа за младите хора и да не напускат България?

- Проблемът с младежката безработица е доста сериозен, не само в България, а и в цяла Европа. Затова още в края на миналата година, когато обсъждахме Националния план по заетостта, включихме специална програма за заетост на младите хора до 29-годишна възраст. Вече подготвяме споразумение за първа работа за младите хора с конкретни инициативи. И до края на май, най-късно в началото на юни ще бъде подписано това споразумение със социалните партньори. Всяка една от страните, освен държавата, в лицето на съответните министерства, по съответните оперативни програми - "Човешки ресурси", "Конкурентноспособност", "Оперативните програми от структурните фондове", имат ангажименти да осигуряват заетост за младите хора. А работодателите да се включат с допълнителни ангажименти за стажуване на тези младежи, които са завършили средно, професионално или висше образование, да ги наемат за стажове за определен период от време. През това време тези стажове ще бъдат платени – заплати плюс осигуровки, както и средства за наставниците от предприятията, където младите ще стажуват. 

В момента безработицата като цяло в страната към края на април е 11,4 на сто, т.е. 0,1 процента по-малко от март. Нашата цел е до края на 2013 година да намалим младежката безработица с минимум 5 процента.

- Друг въпрос се обсъжда много в последните дни – изравняването на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените. Защо това ще се случи след 8 години – през 2020?

- Заради демографската криза предприехме доста сериозни реформи в социалното осигуряване. Ако в момента възрастта за пенсиониране на жените е 60 години и с минимум изискване 34 години осигурителен стаж, през 2020 г. с по 4 месеца на година оттук нататък до 2020 г. тя ще стане 63 години, и 37 години необходим стаж за пенсиониране. За мъжете малко по-рано – през 2017 г. възрастта ще стане 65 години с минимум 40 години стаж за пенсиониране през 2020 г. Така че през следващите 8 години ние скъсяваме тази разлика за пенсиониране между мъже и жени и чак след 2020 г. може да се мисли за постепенно изравняване на годините за пенсиониране.

- С колко ще се индексират пенсиите, хората не са много наясно - с 50 на сто ли ще се вдигат или повишението ще е само с ръста на потребителските цени?

- Въпреки икономическа криза и нейната продължителност, това, което успяхме да направим миналата година, е да заложим увеличение на минималната работна заплата. От 1 септември 2011 г. тя стана от 240 на 270 лв. , а от първи май т. г., както знаете - от 270 на 290 лв., и предвиждаме оттук до края на 2015 г всяка година да се увеличава минималната работна заплата. От 1 юни се увеличава минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 136 лв.на 145 лева. Така, както успяхме да увеличим и вдовишките добавки. Това бяха възможностите досега. Това, което е предвидено за догодина в Кодекса за социално осигуряване, е от 1 юли догодина пенсиите да се индексират с ръста на инфлацията, с ръста на потребителските цени. Това не означава, че дотогава ние няма да търсим възможност при по-добро изпълнение на бюджета за Държавното обществено осигуряване и на Държавния бюджет, ако е възможно и по-рано да се вдигне размерът на пенсиите. Нашето желание е да имаме възможност това да го направим по-рано от 1 юли.

- Кога може да се очаква доходите на работещите българи да се повишат по-чувствително и, ако не да се изравнят, то поне да догонят тези на останалите страни в ЕС?

- В частния сектор това, което може да се намеси държавата, е с определянето на минималната работна заплата. Успяхме миналата година, в края на тази година и следващата година също ще бъде увеличавана минималната работна заплата. В редица браншови колективни договори минималната работна заплата за бранша е вързана с тази за страната с коефициент. Така че, когато се вдигне минималната заплата, се увеличават съответните възнаграждения на останалите служители в дадения бранш. Вече в редица отрасли, като мините, енергетиката, фармацията, химията, металургията, някъде в леката промишленост, заплатите не са никак малки. Оттук нататък това, което ние можем да помогнем, е от една страна чрез съответните оперативни програми, най-вече "Конкуретноспособност", където има около 1 млрд. лв., да се обновят технологиите в предприятията. И от друга страна - чрез оперативната програма "Човешки ресурси" и всичките тези схеми - стажуване на младите хора, квалификационни услуги за заетост на работещите във фирмите. 24 млн. лв. са усвоени от частния бизнес за допълнителна квалификация на служители. На България й трябва по-голям ръст на БВП, с няколко процента по-голям ръст, отколкото в страните от Западна Европа.

- Бихте ли внесли малко повече яснота по въпроса с инвалидните пенсии?

- Имаме работна група, която е съставена от представители на отделните министерства – на здравното и на социалното, както и на НОИ, на ТЕЛК-овете, синдикати, работодатели, която работи за оптимизиране на дейността на медицинската експертиза. Предстои в следващите 1-2- месеца да проучим всички становища от тези институции и на такава база да се предложи в Националния съвет за тристранно сътрудничество сериозен дебат как оттук нататък може да се подобри медицинската експертиза. От 1 януари т.г. лекарските екипи от НОИ се оттеглиха от екипите от ТЕЛК по отношение на медицинската експертиза. Те вече са обособени в самостоятелно звено към НОИ и могат да обжалват, и го правят в момента за тези телкови решения, в които преценят, че има нередности. За последните 4-5 месеца, откакто действа този механизъм, вече доста се оптимизира дейността и най-вече се предотврати нередно получаване на инвалидни пенсии. Нашата основна цел не е да ощетяваме хората, които имат нужда от инвалидни пенсии. Напротив, искаме да направим така, че да сведем до минимум тези, които злоупотребяват.

- Как ще бъде решен проблемът със социалните работници, които протестираха предупредително заради лошите условия на труд и ниските заплати?

- Агенцията по социално подпомагане е една от големите структури в министерството. Там работят по щат над 4700 души. През последните няколко месеца ние назначихме допълнително хора по оперативната програма "Човешки ресурси" - над 450 човека, като ги предоставихме най-вече в отделите за закрила на детето и за хора с увреждания към агенцията, за да подпомогнем тяхната дейност. За съжаление през всичките тези години от създаването на агенцията през 2003 г. досега бяха изостанали много заплатите в тази структура. В цялата страна има 175 дирекции на агенцията, в над 75 от тях чрез оперативната програма "Регионално развитие" в момента се правят ремонти за подобряване условията на труд. До края на месеца ще бъде пусната и обществената поръчка за над 3500 компютъра, за да се дооборудват най-късно през есента всички офиси на агенцията. Всяка година по два пъти, а тази през април заделихме определен ресурс, и в края на 2012 г. също ще дадем. Ще платим работното облекло – до 250 лева. Това е по възможностите на нашия бюджет и в този на агенцията. Започнали сме преговори с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за увеличение на заплатите на социалните работници от 1 януари 2013 г.

- Поддържате ли все още приятелски отношения с г-н Тренчев, независимо че сте от двете страни на барикадата, как се разбирате със синдикатите?

- Аз познавам много хора в държавата, тъй като повече от 20 години се занимавам с обществена дейност. Не само с д-р Тренчев, но и с представители на другите синдикати – с Пламен Димитров, както с работодателските и обществени организации, с неправителствени организации, с кметове. Това са част от моите функции. Винаги съм се стремял да има разум и диалог, защото смятам, че един диалог, макар и лош, е по-добър, отколкото да няма никакъв.