Дата: 02.07.2012

Прочетено: 2452

За пореден път ставаме свидетели на решения на ДКЕВР, които водят до задълбочаване проблемите в управлението и развитието на енергийната система и на икономиката, като цяло.

Не може и не трябва енергийните цени да се определят дни преди влизането им в сила, след като са обект на централизирано управление. Това е рецидив в поведението на ДКЕВР, който пречи на бизнеса да планира развитието си, да формира инвестиционната си политика и да създава ясна конкурентна среда. Подобен подход на управление на енергийния сектор, особено в условия на икономическа криза, създава предпоставки за допълнително влошаване на бизнес средата и създаване на нови социално-икономически проблеми в България.

През 2007 г. България прие решение и направи необходимите законови промени за либерализация на енергийния пазар. Последните стъпки по определяне на енергийните цени показват, че сме безкрайно далеч от либерализацията, която е изискване на общата европейска политика и на европейските директиви. Пет години след това решение либерализацията на енергийния пазар не е факт!

С последното увеличение на енергийните цени, в размер над 13 на сто за битовото потребление и над 16 на сто за бизнеса, фактически се увеличава ножицата на кръстосаното субсидиране, което е сред ключовите проблеми в енергетиката. Тази непазарна политика се прехвърля и при топлоподаването. Енергийните цени продължават да бъдат ползвани като инструмент за провеждане на социална политика, което е дълбоко погрешно, непазарно и недалновидно. В този смисъл, приветстваме намерението на Правителството да компенсира социално-слабите потребители на енергия. Това е правилният подход – компенсиране чрез социалните фондове, а не чрез цени! Кръстосаното субсидиране блокира и реализацията на една от основните препоръки на ЕС за повишаване на енергийната ефективност.

Нелогично е увеличението на цените да се обяснява само с въведените в експлоатация нови ВЕИ-мощности. Нереалистично е едва 6 месеца след последната актуализация на цените новите „зелени“ мощности да са се увеличили в размери, водещи до ново 13/16-процентно увеличение на цените!

Сериозен проблем по отношение на ценообразуването е и упоритото прилагане на възприетия разходопокривен метод, който засилва интереса на производителите на енергия да купуват скъпи суровини и оборудване, и да не инвестират в повишаване на производствената ефективност. Те нямат стимул да намаляват разходите си, респективно – себестойността на енергията. Това деформира енергийния пазар, който е в основата на ценовата пирамида и по линията на междуотрасловите връзки води до влошаване на конкурентоспособността на останалите производства, свиване на инвестициите и на работните места. В резултат от този недалновиден подход на управление на цените в енергетиката, налице е непрекъснато увеличение на разходите в този сектор при успоредно свиване на разходите в останалите сектори на икономиката, вкл. инвестиции, работни места, заплати. Всичко това се случва в условия на икономическа криза, когато България се нуждае изключително много от инвестиции и справяне с проблемите на трудовия пазар.

ВЪВ ВРЪЗКА С ГОРНОТО БСК НАСТОЯВА ЗА:

  1. Дългосрочно планиране при ценообразуването с цел прогнозируемост и ефективно бизнес планиране;
  2. Развитие на свободен пазар, като не по-малко от 50 на сто от енергията се търгува на него;
  3. Постепенно премахване на кръстосаното субсидиране и прекратяване на ползването на цените на енергията като социален инструмент;
  4. Въвеждане на пазарни механизми при ценообразуването, стимулиращи оптимизирането на разходите на енергийните дружества при успоредно увеличение на инвестициите в тях и подобряване качеството на услугата.