Дата: 06.08.2012

Източник: в. Дневник

Прочетено: 2288

Цените на 10 най-евтини основни храни замръзват до октомври в няколко търговски вериги, ДАНС и НАП започват да проверяват "финансовите потоци" по веригата от животновъдите до рафтовете на магазините. С това ще се запомни за потребителите седмицата, в която при премиера всички по тази верига се събраха на "бурна" среща, в която не се стигна до никакъв извод. На нея всички обявиха, че работят на загуба, а земеделският министър се зачуди каква е ползата тогава от субсидиите, отпускани от данъците в полза на животновъдите. Какви са изводите към момента за един от браншовете в този дебат - разговаряме с Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на "Тандем В". 


Започнаха ли вече във вашия бранш проверките на ДАНС и НАП?

- На мен никой не ми докладва дали са започнали. Нямаме информация от наши колеги. 

Притесняват ли се фирмите в бранша от нещо, на което може да се натъкнат проверяващите при това странно участие от страна и на ДАНС?

- Фирмите, които работят "на светло", са най-проверяваните стопански субекти в страната, така че те няма от какво да се притесняват. Ако отидат да проверяват там, където се работи "на тъмно", е друго.

Имате ли приблизителни данни за сивия сектор във вашия бранш?

- Всички говорят с най-различни проценти, така че аз не мога да се ориентирам. Не мога да се доверя на нито един източник за достоверно съотношение между "сивите" и "светлите" фирми. Големият проблем е, че тези, които работят "на светло", при всички тези активности поемат всичко върху себе си. Те са данъкоплатците, те правят големите разходи за всичко коректно и всъщност страдат най-много от тази нелоялна конкуренция.

От срещата при премиера излезе, че всички по веригата работят на загуба. Как се получава това?

- Месопреработвателите не работят на загуба, но са все по-близо до нулата. Определени месеци имат загуба, но генерално за годината, който работи на загуба, много бързо приключва. Така че аз разбирам, че определени медии, хора и като цяло нагласата у населението към производителите е много негативна, че са печалбари, че са мошеници, че забогатяват на гърба на потребителя, а всъщност всички подценяват факта, че единствено производството създава добавена стойност, която се разпределя впоследствие между всички други, които не произвеждат. Производителят създава работни места, плаща данъци в бюджета, но най-важното - създава потребители, които да могат да купуват стоките. Затова е много важно всяка фирма да печели, за да може да се развива и така да увеличава доходите на своите служители. А когато губи – става обратното и фалира. Да, в България много обичаме да видим как някой е паднал, как е фалирал, но това не носи нищо добро и на тези, които се радват.

Какво от ваша гледна точка се получава по веригата до крайния потребител, след като субсидиите за животновъдите не могат да доведат до това да потискат цените?

- Нека да приключат проверките и да видим каква е истината. Пак повтарям, месопреработвателите, които работят на загуба, вече не са на пазара. Тези, които все още работят, го правят на ръба на оцеляването, а всяка фирма трябва да се развива и да увеличава доходите на персонала си. Когато има губеща икономика, доходите падат и това е лесно за разбиране.

Тоест вие разчитате тези проверки да покажат цялата картина?

- Определено всички, които работят "на светло", имат огромното желание картината да стане ясна.

Какво се случи с цените на суровините във вашия сектор от началото на годината?

- За 2011 г. суровините поскъпнаха с 14 на сто, а колбасите – само с 2 процента. От началото на тази година цените бяха относително стабилни на тези повишени нива. Причината за увеличаването на месните суровини в ЕС е огромният износ за Китай, за който и най-големите предприятия в Европа не могат да смогнат. Китай се отвори изключително много в потреблението на месо. През тази година повишените цени останаха на високо ниво, но само за миналата седмица нараснаха между 4 и 6 на сто за отделните видове и категории месо. Тоест на килограм месото поскъпна от 10 до 30 евроцента. И при увеличени горива, електроенергия, свито потребление, комбинирано с повишаващи се цени, поскъпването е неизбежно. В допълнение свиването на потреблението вдига производствените разходи.

Ако тази тенденция от миналата седмица продължи, смятам, че в момента, в който водим този разговор, вече цените на месопреработвателите са около нулата, колкото да си покриват разходите. А вероятно някои ще слязат и по-надолу. 

Каква част от суровините, с които работите, са български?

- Известно е, че поради това, че животновъдството у нас е много символично, България няма никакъв шанс да задоволи вътрешния си пазар от собствено производство. Затова ние сме 100 процента зависими от цените в ЕС. Те пък са по-ниски от родното производство, защото там субсидиите са 3-4 пъти по-високи от тези за българските животновъди. Това е недостатък на общата селскостопанска политика, което веднага постави новите страни на по-задна позиция в свободната пазарна конкуренция.

Как се промени потреблението на вашите продукти от началото на годината?

- Спадна с около 15 на сто. През 2011 г. спрямо 2010 г. свиването беше със 17 на сто. Година по-рано -  с 9 на сто. Тоест трендът е низходящ.

Излиза, че не може да се сбъдне прогнозата на премиера, че потреблението ще бъде двигателят на българската икономика...

- На мен ми е много трудно да съм сигурен във всички тези цифри, защото у нас най-трудно е човек да намери достоверна информация. НСИ не получава цялата информация за българския пазар заради наличието на сивия сектор. Това лято, от началото на юни, месопреработвателите свалиха цените, за да отговорят на свитото потребление. Почти всички фирми го направиха. Това също е за сметка на преработвателите. И като съберем факторите, които формират цените, които растат, и добавим намаляващото потребление, не виждам кой може да се ангажира с реални прогнози за цените.

Това, че сте свалили цените, не се ли отрази на качеството?

- Не мога категорично да отговоря на този въпрос, защото смятам, че когато човек прави реверанс, той го прави, без да пипа качеството. От друга страна, Законът за храните ни задължава да изписваме коректно съставките на етикетите. И ако се направи проверка, това винаги може да се провери дали е коректно. Така че наизуст не можем да говорим.

Сега се оказа, че няколко вериги замразяват цените. Кой ще плати замръзването?

- Веригите са поели ангажимент да задържат цените на най-евтините продукти. От колбасите участват единствено кренвиршите. Не смятам, че това би създало голям проблем на месопреработвателите.

След октомври, когато изтича този ангажимент, какво очаквате да се случи?

- При наличието на толкова фактори, които водят до увеличаване себестойността на продуктите, е много трудно да се ангажираме кога и с колко ще се коригират цените, но то е неизбежно. Големият проблем е в ниската покупателна способност.

Наскоро Комисията за защита на конкуренцията обяви, че търговските вериги са поели ангажимент да подготвят нови условия по договорите с доставчиците. Предложиха ли ви вече нови договори?

- Анексите към договорите се подписват в началото на всяка година за променените условия. Аз поне не съм чувал да сме поканени да преподпишем анексите. И проблемът с неравностойното положение в тези договаряния е световен. Големите вериги имат далеч по-голяма сила в този процес по съвсем прости причини. Производителят е инвестирал твърде много пари в производствени мощности, персонал, ноу-хау, системи за контрол и т.н. Той, за да обслужва кредитите по тези инвестиции, трябва да си реализира продукцията. Българският пазар е свит, търговските обекти са много. Според мен експанзията на търговските вериги в момента е по-голяма, отколкото са възможностите на страната. Веригите са потиснати от ниската покупателна способност и започват да търсят най-ниски цени. Нещо повече, те се конкурират на базата на тези ниски цени и оттук идва натискът върху българските производители и техните доставчици. Освен това техните управления са в чужбина. Българските мениджъри на чуждестранните вериги си получават годишните цели от чужбина. Те дори не могат тук да ги коментират. Пазят си работните места и са много трудно отстъпчиви.

А производителят, ако не продава във веригата, той просто няма къде да компенсира този обем, защото веригите продават много. Това е истината. Затова трябва да се намери баланс в тези отношения, така че производителят да може, освен да оцелява, и поне малко да се развива. Той не е просто един доставчик на стоки, той преди всичко създава потребители. Така че веригите имат интерес да поддържат българските производители, защото те им доставят и потребители.

В другите страни тези взаимоотношения по-прости или по-сложни са, защото там например хората са по-платежоспособни?

- Там проблемът е много по-тежък и по-развит в сложността си, отколкото тук. Там отдавна вече стоките са изродени под натиска на веригите за ниски цени. Тоест конкуренцията е полезна до един праг, след него има негативен ефект върху качеството на стоките. Като чувам, че при някои стоки веригите взимат по 70-80% от цената на производителя, не ми го побира съзнанието.

В България какво е съотношението?

- Това са търговски тайни, които аз не мога да оповестя, защото ще бъда осъден от тези, с които съм подписал договорите. Мисля, че проверките могат да установят.

Веднъж годишно подписвате анексите, а колко често можете да променяте цените?

- Когато се понижават цени – това става в най-кратки срокове, а когато се повишават, производителят трябва да информира търговската верига минимум един месец по-рано. А нашите доставчици на суровини нямат никакъв ангажимент да ни информират, че след един месец ще се вдигат цените. На нас ни ги вдигат от днес за днес. Което означава, че автоматично в този момент разходите ни се вдигат, защото делът на месото в крайната цена е най-голям. Но оттам нататък има опаковки, обвивки, транспортни разходи, кланични разходи, фира, подправки и т.н. Така че, когато някой смята цената на килограм сирене, на литър мляко или килограм салам, това е сложен процес и трябва да се разглежда комплексно, а не популистки и повърхностно.

Могат ли да българските преработватели да компенсират тази ситуация с износ?

- Не. Износът е толкова символичен, че можем спокойно да кажем, че го няма.

Какво може да направи държавата от ваша гледна точка в така заплелата се ситуация?

- Може да свали ДДС за храните от 20 на 10 на сто, но не повече от 10 процента, защото в повечето страни от ЕС той е от 0 до 10 на сто. Румъния си сваля ДДС от 24 на 9 на сто например.

Това няма да намали постъпленията в бюджета, даже ще ги увеличи. В допълнение към тази стъпка трябва да се задължат абсолютно всички оператори с храни да се регистрират по ДДС. Броят на внасящите 10% ще е много по-голям от броя на внасящите сега.

Освен това стимулът за крадците на ДДС при 20 на сто е по-голям. Повечето биха предпочели да спят спокойно и да плащат 10 на сто ДДС. И третата мярка е при влизане в сила на 10% ДДС всички стоки трябва да слязат с 10 на сто. Тези три мерки, приложени едновременно, ще дадат доста добри възможности за повишаване на потреблението в България.

На срещата при премиера разказахте ли този план? 

- Той очевидно е доста силно мотивиран от някого да не разговаря на темата ДДС, но в момента, в който му казахме за съчетаването на мерките, показа, че това го заинтересува. Смятам, че трябва да има още разговори по темата, защото такова предложение има своята икономическа логика и смятам, че силата на аргументите е достатъчно голяма, за да бъде убеден премиерът в ползата от такива мерки.