Дата: 04.10.2012

Източник: в. Стандарт

Прочетено: 2912

Заливат ни с противоречиво политическо бърборене

В някои страни забравиха за кризата, а у нас икономиката още не може да се задвижи. Чака ни тежка зима заради голямата безработица, ниските доходи и растящите цени. От какво се нуждае бизнесът, за да заработи на пълни обороти, попитахме Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара
 

- Г-н Данев, какви са стъпките от страна на бизнеса, за да се повиши растежа на икономиката и срещу стагнацията?

- За да работи добре, на бизнеса е необходим добър инвестиционен климат. У нас бизнес климатът не е в онова състояние, в което е възможен растежът. Има намеса на държавата в работата на бизнеса, в същото време тя не изпълнява елементарни свои задължения за създаването на добър инвестиционен климат. Факт е, че в някои европейски страни  кризата не се отрази по този начин, както у нас, а редица държави вече излизат от нея. Не можем вечно да се оправдаваме с кризата в търсене на интелигентно решение по какъв начин да загърбим спада в производството и да тръгнем с подходящи темпове напред, за да можем да достигнем целите, които сме си заложили сами в програмата “България 2020”. В момента тези цели звучат като научна фантастика.

- Кое по-точно имате предвид от тази програма?

- През 2013 г., например, доходите на глава от населението в България трябваше да достигнат средните за Европа. Как ви звучи това? Абсолютно невъзможно, някакви измислени цифри, зад които няма никакво съдържание. Тяхната подплата е по-скоро политическа, а не икономическа.

- Кои са причините за липсата на добър бизнес климат и ниските доходи?

- Причините са много, но според мен, най-важната е постоянно променящата се нормативна среда. Няма никаква прогнозируемост в законите – само през миналата година са нанесени над хиляда промени в различни нормативни документи, които не биха могли да се следят дори от юристите. Голяма част от законите, които бяха приети, не са само транспониране на европейски нормативи, а са закони с ясно поставени краткосрочни цели. Председателят на УС на БСК Сашо Дончев има една много интересна теза – у нас законите се правят според целите, а не според принципите. Това на практика деформира цялата ни законова система - тя става твърде краткосрочна. Пресен пример е Законът за насърчаване на инвестициите. В него няма принципи, а определени краткосрочни цели – да се създадат бързо работни места, тъй като бонусът е само за новосъздадените длъжности, като се опрощават социалните плащания за тях. А какво става с тези работни места, ако не се създадат активи? Инвеститорите може да напуснат страната след изтичане времето на бонусите. Друг пряк индикатор, че такова законодателство не привлича вложения, е фактът, че у нас няма стратегически инвеститори, независимо от геостратегическото ни местоположение. На България й трябва стабилно законодателство, затова бизнесът предлагаше преди враме, по подобие на валутния борд, да бъде създаден парламентарен борд. Това означава Народното събрание да не приема промени, които не са свързани с транспониране на европейското законодателство. Постоянното променяне на нормативната уредба създава неустойчивост на бизнеса и непрогнозируемост на бизнес средата. Още един съвсем пресен пример – само преди една година се каза, че в заведенията трябва да се отделят местата за пушачи и за непушачи. Предприемачите се съобразиха със закона, направиха съответните инвестиции, за да разделят помещенията. След което пушенето бе забранено напълно. Не ме разбирайте погрешно - аз самият съм за забрана на тютюнопушенето, но не може в рамките на една година да се изменят нещата на 360 градуса. Такива недомислици водят до сериозни щети, най-важната от които е  загуба на доверието на бизнеса в управляващите. Освен законодателството, неефективно е и българското правораздаване. За това ни упрекват вече не само от ЕС, но и от Международния валутен фонд. То не отговаря и на динамиката на икономиката. 

- Как ще коментирате цената на електроенергията – тя също драстично нарастна през лятото?

- Това е още един пример за непрогнозируемост за бизнеса. Не стана ясно защо трябваше да има скок в цената на тока с 16 на сто за бизнеса и с 13% за гражданите. Не е възможно с толкова да нарастне цената на енергийните носители в последните шест месеца. На практика, имаме едно противоречиво политическо говорене, по-скоро бърборене. Обещания, които не се изпълняват – особено в борбата срещу корупцията. Какво стана с електронното правителство? Откога ни обещават няколко кабинета поред, че ще бъде въведено. Вече и личните ни карти, уж най-съвременни, издадени преди две години, не се приемат от автоматите по летищата на Европейския съюз. Хората не са сигурни и финансов израз на това недоверие е ръстът на депозитите в банките, който вече достига 34 млрд. лв. Само за последната година нарастването е с 2,6 млрд. лв.

- Това наистина не е чак толкова радостен факт. Какво е Вашето обяснение на тази колосална спестовност?

- Според някои икономисти, спестяванията са чумата на икономиката. Това е пряк индикатор, че никой вече не вярва на обещанията на правителството. Затова на въпроса как да се постигне ръст, отговорът на бизнеса е – коренна промяна в стила на управление. 

- Все по-често макроикономистите споменават думата “стагфлация” по отношение на България, което значи висока безработица, нисък ръст, ниски доходи и висока инфлация. Ще се сбъдне ли тази черна прогноза?

- Доходите у нас все повече се отдалечават от тези в Европа, дори и от прогнозите, които правителството направи. От 22 години управляващите нямат смелостта да нарушат макроикономическите баланси, характерни за социализма. В България в момента има генерално разминаване, огромна пропаст между доходите на населението и цените. Голяма част от цените вече се образуват от международните пазари, за разлика от доходите. 84 процента от храните в нашите магазини са вносни. Ниските цени вече не са само пречка за стандарта на живот, но и за техническия прогрес. Субсидирането на транспорта, например, за да отговаря на доходите, всъщност не позволява да се купуват нови влакове и автобуси. Защо в София няма достатъчно частни паркинги? Защото никой предприемач не може да разчита, че като построи паркинг, хората ще могат да си плащат престоя за 8 часа, докато са на работа.

- Как може да се въздейства на цените по време на криза?

- Както вече казах, голяма част от цените се образуват по международни икономически правила. По-големият проблем у нас са доходите, които трябва да бъдат формирани от една конкуретна икономика, която произвежда продукция с висока добавена стойност. Много от компаниите, работещи в България, изнасят добавената си стойност зад граница. При това положение няма как доходите на заетите в тях да растат. Това се отнася, както за чуждестранни, така и за български фирми. Аз наричам това „корпоративен колониализъм“, който ползва труда на българските граждани и изнася добавената стойност за чужда облага. Това е масово явление, а държавата е безучастна. Не може да очакваме доходите на населението да се повишат, докато не се преустанови тази порочна практика. Структурата на българския износ не е променена в последните 15 години.

- Със затихващи функции ли е селското ни стопанство, след като внасяме такъв голям процент от храните?

- В селското стопанство се извърши тиха революция в областта на зърнопроизводството – пшеница, царевица, слънчоглед, и то главно благодарение на частната инициатива. България в момента има едно модерно зърнопроизводство, ние сме втори в света износители на слънчогледово семе. В замяна на това, отрасълът не се развива дълбочинно. Защото като произвеждаме зърно, можем да разививаме животновъдство и преработваща индустрия. Да не говорим за храните  – България е учила Европа как да произвежда зеленчуци, а сега внася. Всичко това е заради недалновидната и хаотична политика в последните десетилетия.

- Бюджетът предвижда спад на безработицата с 2%, при положение, че тенденцията е точно обратна. Как ще се случи това?

- Бюджетът е една прогноза, а очевидно е, че прогнозирането не ни е най-силната страна. Ние не можахме да прогнозираме нищо от икономическата криза – нито появата й в България, нито нейната продължителност. Тези, които правят бюджета в последните години, не правят икономическа прогноза, а някаква политическа фикция, която да задоволи определени партийни амбиции. Не може в една страна, в която безработицата в момента е 12,5%, догодина да падне до 10,8%. И то при прогнозиран ръст на БВП от 1,8 на сто. Икономиката има закони – няма как, когато нямаш ръст, да разкриваш работни места. Или разчитат на това, че много хора ще емигрират да си търсят препитанието извън България?

Валерия Стойкова