Дата: 17.10.2012

Източник: Стандарт

Прочетено: 2291

Парите за втора пенсия не се управляват добре, заявиха преди седмица от КТ "Подкрепа". Синдикатите настояха цялата осигуровка да отива в НОИ. Защо в частните фондове, които трябва да осигурят втората, допълваща пенсия у нас, няма достатъчно средства, както се планираше?

Попитахме Григор Димитров, експерт в Българската стопанска камара (БСК) и бивш шеф на пенсионно дружество.Промените в пенсионната система се правят едностранно - управляващите се концентрират главно върху първия стълб - държавното обществено осигуряване, и забравят, че има втори и трети.

Заровихме си главата в пясъка. Първо, години наред се замразяваха вноските към универсалните и професионалните пенсионни фондове. Това бе голяма грешка. Тя доведе до загуба в доверието в тристълбовата система на осигуряване в България. Макар и с малко, вноските за втора пенсия трябваше да вървят нагоре. Сега до 2016 г. за универсалните фондове тя ще остане 5% и се предвижда от 2017 г. да се вдигне на 7%. А трябваше през 2010 г. вече да е 10%, както бе планирано. 

Към този проблем се прибавя и кризата, която стопи голяма част от парите. Така се стигна до това положение - да има прекалено кратко време загубата да бъде наваксана. Защото първите пенсии от универсалните фондове за родените след 1 януари 1960 г. се очакват през 2023 г. И никой не разполага с достатъчно разчети какво увеличение на пенсиите ще донесе по-високата вноска от 7% след 2017 г. Например, ако по партидите са натрупани средно около 3000 лв., след още 3 г. при сегашната вноска те ще станат най-много 4000 лв. До колко ще нарасне тази сума след 2017 г.? Ще може ли да осигури пожизнена втора пенсия? Никой не е правил сметки.

Проблемът е, че няма държавна политика по отношение на допълнителното пенсионно осигуряване. Управляващите не посмяха в годините да вдигнат вноската за втория стълб, защото бизнесът скача и те се съобразяват с него. Но така задълбочават проблема. Не е вярно, че частните пенсионни фондове не са управлявани добре. В универсалните инвестициите са разумно диверсифицирани, но ни повлече безпрецедентната световна финансова криза.

От години пенсионните дружества и Комисията за финансов надзор (КФН) предлагат въвеждането на три портфейла във втория стълб - рисков, балансиран и консервативен, т.нар. мултифондова система. Ако имаше консервативен портфейл за хората, на които им предстои скоро пенсиониране (например тези на 50 г.), загубите от кризата щяха да са много по-малки. И сега те нямаше да наваксват загубената доходност наравно с 28-годишните. 

Има голям проблем и със събираемостта на осигуровките. Пенсионните дружества непрекъснато поставят проблема за забавянето и задържането на парите, които НАП трябва да преведе към универсалните и професионалните фондове. Моето лично мнение е, че една от големите грешки е прехвърлянето на контрола върху осигуровките към НАП. Данъчните са прекалено заети с ревизиите по ДДС и нямат капацитета и времето да гонят по-добра събираемост на осигуровките. Когато контролът се осъществяваше от НОИ, събираемостта беше много по-добра.

Никой не мисли и за средствата в третия стълб - доброволното допълнително осигуряване, т.нар. трета пенсия. Парите там непрекъснато намаляват. И не защото не са управлявани добре, а защото хората внасят все по-малки суми, а и започнаха да си теглят натрупаните по партидите пари. Държавата трябва да има политика, която да насърчава хората, ако искат по-добри пенсии, да започнат отрано да правят доброволни вноски. Управляващите трябва да призоват: "Вместо да купувате цигари и алкохол, спестявайте за пенсия". Трябва да започне да се говори за това. И сега в предизборните си програми трябва да представят ясно какво мислят по въпроса с пенсионната система.