Дата: 29.01.2013

Източник: в-к "Капитал"

Прочетено: 2928

Визитка:

Стамен Кочков е вицепрезидент на "SAP Labs България" и ръководи локалното подразделение на направлението "Поддръжка на софтуерни продукти" на компанията. Екипите, които той управлява, предоставят услуги на клиенти по целия свят, като под негова отговорност е поддръжката на основни продукти като NetWeaver Web Application Server Java, NetWeaver Business Process Management, NetWeaver Knowledge Management and Collaboration и др. Стамен Кочков представлява "SAP Labs България" в Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и е член на борда на директорите на асоциацията.

Интервюто е за вестник "Капитал"

Какво се случва на софтуерния пазар в момента от гледна точка на наличието и подготовката на кадри?

 С две думи, положението е тежко и тази тенденция не е от вчера. През последните няколко години на пазара няма свободна работна ръка. Реално погледнато, в сектора няма безработица. Ако говорим за подготовката на кадрите, за съжаление с годините също забелязваме деградиране на качеството на специалистите, които излизат от университетите. Нивото не е, да кажем, като това отпреди десет години. Причините за това са много. Количеството също не е достатъчно. Затова се обединихме големите асоциации в сектора – БАСКОМ, БАИТ, АСТЕЛ, ИКТ клъстърът, Българската уеб асоциация, Европейският софтуерен институт. Идеята беше, първо, да се разработят изисквания за софтуерната индустрия като количество и качество на кадрите и, второ, да дадем препоръки как би могло да се подобри състоянието,  което е в момента на пазара. Тези изисквания са готови и вече представени на медиите, като бяха доста подробно описани и стъпките, които очакваме да се предприемат. Резултатът е създаването на секторен консултативен съвет към Българската стопанска камара. Там влизат вече и представители на Министерството на образованието, младежта и науката, на бизнеса, на синдикатите - всички заинтересувани страни. Но това все пак си остава консултативен съвет, тоест някой ще трябва да действа, за да се подобри състоянието на пазара. Очакванията ни са първо да се припознае икономиката на знанието като стратегически приоритет на държавата.

Тоест държавата трябва да предприеме мерки за подобряване на ситуацията?

 Не само държавата, но и образователните институции. Гражданското общество, доколкото го има, също е заинтересувано. Все пак държавата е само административен апарат, който реално служи на обществото. Когато административният апарат започне да съществува сам за себе си, тогава нещата не са наред. Затова гражданското общество също трябва да предприеме действия. Бизнесът е на същата кръгла маса заедно с държавните и образователните институции, които трябва да създадат една среда, за да могат да се реализират необходимите реформи.

След колко време ще се усети ефектът от прилагането им?

На прима виста не мога да кажа, но колкото по-скоро – толкова по-добре. Очакванията са поне до една година да достигнем до споразумение, че тази реформа ще бъде извършена. Един от проблемите е, че предстоят избори, а когато това става, никоя политическа сила не иска да се ангажира с нищо конкретно. Точно заради това едното от изискванията ни е да се осигури такова лидерство за изпълнението на тази реформа, което не зависи от политическата ситуация или от конкретна политическа сила. С други думи: всички трябва да застанат зад такава инициатива, тъй като резултатите от нея не очакваме да се усетят за по-малко от пет години. Тя трябва да стигне до началните нива на обучение в училищата и от университетите да излязат подготвени специалисти по нови програми, нови изисквания и методологии. В момента IT индустрията е около 0.8% като част от брутния вътрешен продукт (БВП), или около 650 млн. лв. Ако се запази същата тенденция на растеж, която в момента е средно около 10% на година, за десет години индустрията би достигнала 1.8% от БВП при ръст на БВП от около 2.5% на година, каквато е финансовата прогноза. При осъществяване на реформите в образованието, които ние предлагаме,  индустрията би могла за тези десет години да се удвои и като процент от БВП да достигне 3.8%, което вече преминава бариерата за структуроопределящ сектор. По този начин IT индустрията може да бъде съпоставена с други области, като туризма например. Но, разбира се, веднага трябва да се започне с предложените реформи, за да се достигнат тези резултати.

Колко време ще отнеме да се реализират самите реформи?

Реформите зависят от това доколко ще се ангажират самата държава и образователните институции. Не мога да кажа точен срок, но мога да кажа какво трябва да се направи. Първо, да се смени моделът на обучение – в момента той е предимно академичен. Наливат се някакви знания и оценката става върху възпроизвеждането им. Този модел трябва да се смени с компетентностен. Тоест към знанията и уменията, които хората придобиват, трябва да се добавят ценности и нагласи и те по някакъв начин да се упражнят – да има опит. Крайната цел е всичко това да доведе до някакви качествени резултати в конкретна професионална роля на кадрите. Не е толкова сложно да се промени този модел, въпросът е, че трябва да се изменят методологията на преподаване, учебните материали. Нужна е преквалификация на самите преподаватели и учители на всякакви нива – от основно до висше. Няма да стане за една година според мен, този срок е прекалено амбициозен, но ако стане, ще е чудесно. Фактор, който би могъл да ускори процеса, е трансферирането на готови практики от други страни. Не е нужно да се открива топлата вода, има методологии и вече доказали се образователни системи, от които би могло да се заимства. Такава например е JumpMath, предназначена за средните и началните училища, която е взета от Канада. Това е много прогресивна система за обучение по математика, която поставя материята в такава светлина, че повишава успеваемостта и усвояването на предмета от учениците. Системата прави това с всички деца, а не само с тези, които са природно изявени, както се прави в нашето образование в момента. Могат да се въведат и много други практики.

Как ще се справи ИТ бизнесът с дефицита на кадри през периода на приемане на реформите и излизането на реалните специалисти?

Според анкетите, които правихме (сред ИТ компаниите), в момента от университетите излизат три пъти по-малко специалисти, отколкото са ни

необходими. На нас ни трябват около 6 хил. на година, а от университетите излизат около 2 хил. на година. За следващите три години общо този дефицит ще достигне до 20 хил. специалисти. Говоря за всички нива – както на ниво мениджмънт, така и на ниво софтуерни разработчици. Една бърза мярка би била да се увеличи драстично държавната поръчка на тези специалности, които ние ползваме. Това изисква някой да ни чуе, защото държавата в момента не знае  какво иска пазарът на труда като специалисти и за по-лесно пита университетите: "Вие колко човека ще приемете за тази година, за да ви го поръчаме ние?" Това обикновено е затворен порочен кръг. Бизнесът стои в някаква паралелна реалност в цялата тази дискусия. Някои от университетите имат груба идея какво се търси на пазара, но въпросът какво се търси и с какво качество някак си виси във въздуха. Необходима е дискусия между образователните институции, държавата и бизнеса, за да може да се излезе с адекватна държавна поръчка. Тук, в този порочен кръг, има и друг проблем – преподавателите намаляват в университетите. Това води до парадокса, че висшите учебни заведения определят бройките в отделните специалности на базата на това какви преподаватели са им останали.

Липсата на какви компетенции засягат бизнеса като цяло, не само IT сектора?

Всъщност компетентностите, които ние сме подготвили като списък и които считаме за необходими, за да могат нашите хора да си свършат работата, реално са общовалидни и включват т.нар. меки умения. Списъкът започва с комуникативност, иновативност, предприемчивост. Това са неща, които не трябва да се възпитават от университета, а, да речем, още от детската градина. Към тях включвам работа в екип, различните видове мислене - тоест аналитично мислене, критически анализ, възможност за адаптация. Всички тези неща са общовалидни, те не  са нужни само на нас, а на всички индустрии. Не мисля, че в момента образованието възпитава тези умения. Ние реално ги доразвиваме сред нашите служители. Някои от тях ги имат заложени, други - не, но това са неща, които се възпитават. При адекватно образование и методология биха могли да се развиват във все повече хора. За момента основно моделът в университетите е академичен, стажовете доста често са проформа, или с други думи, липсва практически опит. Назряла е необходимостта от пълна реформа на образованието.

Публикуваме интервюто със съкращения. Пълният текст е публикуван ТУК