Дата: 07.02.2013

Източник: Дарик / lev.bg

Прочетено: 3290

Държавната земя - плодородна почва за работни места

150 000 предприятия у нас са с нула заети, расте броят на нискоквалифицираната работна ръка, структурата на работните места е влошена, а трудностите пред българската икономика са свързани с инвестициите и създаването на заетост, а не със заплащането.

Тези проблеми очерта изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, който се включи в конференция за несигурността на труда. Тема на неговата презентация бе деформацията на пазара на труда. Той акцентира и върху потенциала на страната чрез отдаване на земеделска земя под аренда за дълъг период от време да реши проблема със заетостта за нискоквалифицирани хора.

Божидар Данев посочи, че през последните 22 години се ликвидираха много работни места в електрониката, химическата промишленост, машиностроенето и цели производства се закриха. През последните няколко години развойните и проектантските дейности се закриват, а търговските дейности се изнасят.

Влошена структура на работните места, деформации в икономиката

Данев бе категоричен, че през последните 22 години никой не говори за влошено качество на работното място, както и за неговата устойчивост. Страната ни е достигнала изключително влошена структура на работните места - 58 на сто са в услугите, търговията и селското стопанство, а само 26 на сто - в промишлеността и строителството, 16 на сто - в обществения сектор.

В момента 150 000 предприятия в България от 350 000 имат нула заети, само собствениците на предприятието или самонаетите. „Ние се хипнотизираме от временната заетост, което нито е стратегически важно, нито е устойчиво решение за българската икономика. Това са палиативи", посочи изпълнителният председател на БСК. През последните години България е загубила около 100 000 самонаети, тоест най-инициативните хора. Данев подчерта, че това е феномен, свързан с икономическата криза, но е и следствие от структурните деформации в българската икономика.

По думите му образователната система изобщо не реагира на промените в структурата на българската икономика и това какво се търси като кадри. „Погледнете структурата на икономиката и ми кажете кой ще произвежда добавена стойност, а след това ще видим как я произвежда и как се изнася добавена стойност от страната ни, за което политиците нехаят", коментира Данев.

Той обясни, че от заетите 38 на сто са в услугите и търговията, в селското стопанство - 20 на сто, държавно управление, образование и здравеопазване - 16 процента. „Кой ще храни тази нация, кой ще дава заплати. „Стига сме говорили „Повишете заплатите!" Кой ще произведе, за да се дават заплати ", попита Данев. Големият проблем на икономиката са работните места и инвестициите, не заплащането. Няма ли работни места, няма кой да произвежда за плащането, обобщи той.

Нискоквалифицираната работна ръка

Темата за заетостта на нискоквалифицираната работна ръка, как и по какъв начин да се осигури работно място на тези хора, чийто брой расте, също е изтласкана от дневния ред на обществото, стана ясно от думите на Данев. „И никой като че ли не забелязва корелацията между този ръст на нискоквалифицирана работна ръка, престъпността, измамите, включително и в социалната сфера, социални плащания, ТЕЛК, кражби на електроенергия, битова престъпност. Гладът е по-силен от страха", каза Данев. Той допълни, че ако не се осигури работа на нискоквалифицираните хора, „страната ще бъде залята от престъпност и тя се залива".

Земята: възможност за създаване на работни места за нискоквалифицирани кадри

България има невероятен потенциал, върху който е легнала, каза Данев и посочи, че това е земеделската земя. Проблемът пред развитието на този потенциал е в това, че 22 години няма политическа сила, която да направи комасация на земята, тя е разпокъсана, през годините са ликвидирани зеленчукопроизводството, овощарството, скотовъдството. Досега не е създадена и законова база за дългосрочна аренда, което пречи на инвестициите, защото сектори като зеленчукопроизводството и дейности в рибното стопанство са капиталоемки и трудоемки, подчерта Данев. „Няма никакъв интерес на никой да инвестира в земята, защото зеленчукопроизводството и овощарството са капиталоемки. Защото на другата година ще му вземат тази земя, която е арендована за една година. Никой няма интерес и да наторява с добри торове земята. Тоест ние сме една луда страна", каза той.

„Страна, която е учила цяла Европа на зеленчукопроизводство, внася в момента зеленчуци ", каза Данев, като посочи, че чесънът за трапезата ни идва от Китай, а чушките и доматите - от Македония. 98 на сто от рибата пък се внася от чужбина, въпреки че имаме море и водоеми. Няма индустриално производство на риба и рибни продукти, тъй като това е трудоемка и капиталоемка стопанска дейност, за чието осъществяване няма устойчивост, изтъкна Данев.

Той обясни, че без да се включва собствеността на общините, 3 млн. декара са собственост на държавата, „върху които е легнала като кучето върху сламата, която не дава".

Бизнесът предлага тази земя да бъде предоставена за десет години на предприемачи, включително социално слаби или безработни, което да създаде по едно работно място на два декара.

„Кое пречи? Пречат политиците, които не желаят да развържат този потенциал на икономиката и да изтеглим нискоквалифицираната работна ръка от лапите на престъпността и да я вкараме в производството", коментира Данев.