Дата: 19.03.2013

Източник: Сега

Прочетено: 10037

Държавата водеше погрешни политики и затова емиграцията се оказа единственият мощен инструмент за "решаване" на проблемите

В условията на ръст на БВП последните 3 години 2010-2012 г. и при разходване на допълнителен финансов ресурс от около 17 млрд. лв., в т.ч. от фискалния резерв, заемни средства и донорски средства от европейските фондове, страната ни е в структурна и икономическа криза, вследствие погрешно политико-икономическо управление.

Кои са основните погрешни политики, довели до тази диагноза?

  1. Грешно формулирани приоритети в началото на кризата, в т.ч. за нулев бюджетен дефицит и присъединяване към ERM-2.
  2. Неизпълнение на политическата програма на управляващата партия, обявените й намерения и антикризисната програма на Министерския съвет.
  3. Разрастване на лобисткото законодателство, на корупцията и търговията с влияние, в т.ч. укрепване на монополните и структурите с господстващо положение на пазара, вкл. ширеща се картелизация на цели сектори.
  4. Провал в опитите за административно ограничение на ръста на цените на горивата и на хранителните стоки, водещо отново до укрепване на монополните структури и тези с господстващо положение на пазара.
  5. Разширяване на практиката по износ на национален доход и закриване на дейности с висока добавена стойност - проектиране, развойна дейност, търговска дейност и т.н.
  6. Плавно задълбочаваща се криза в системите:
    - Институционални - правосъдие, здравеопазване, образование, сигурност, данъчно-осигурителна система, митническа и т.н.
    - Икономически - енергийна система, воден сектор, жп-система и т.н. 7. Формиране на непрогнозируема нормативна и бизнес среда с висок политически риск.
  7. Подценяване ролята на човешкия ресурс в управлението и в участието му в икономиката. 
  8. Надценяване на въздействието на европейските фондове за развитие на икономиката.
  9. Блокиране на актуализацията на доходите с инфлацията и ръста на БВП.
  10. Постепенно ограничаване на дейността и развитието на малкия и среден бизнес.
  11. Непровеждане на реформи в здравеопазването, правосъдието, сигурността и др.
  12. Размита и неефективна политика в земеделието.
  13. Замърсяване на системата на правосъдието с политически назначения.


За резултатите на тези фундаментално погрешни политики са налични ясни индикатори:

  • Закриване на работни места, растяща безработица, ръст на броя на обезкуражените лица;
  • Масово обедняване;
  • Намаление на потреблението и увеличение на спестяванията;
  • Драстичен ръст на вноса на хранителни стоки;
  • Баланс на финансовата стабилизация с икономическата анорексия;
  • Патологичен ръст на приходите на избрани олигархични корпоративни структури и взривно увеличаване на балансовите числа на избрани финансови институции;
  • Картелизация на медийния пазар;
  • Разширяване на битовата престъпност;
  • Драстично спадане на раждаемостта;
  • Разрастваща се емиграция и т.н. За всички тези индикатори могат да се проследят реалните смразяващи данни в публикациите на НСИ и Евростат.

Единственият ефективен, но разрушителен в дългосрочен план мощен инструмент, който държавата използва за "решаване" на проблемите, е емиграцията. 

Заради емиграцията държавата може да отчете:

  • Намаление на социалните разходи;
  • Подобряване на валутния баланс;
  • Подпомагане на семействата, в т.ч. на пенсионерите;
  • Намаляване на нуждата от по-високи разходи за образование, здравеопазване, сигурност, правосъдие и т.н.;
  • Повишение на потреблението;
  • Експорт на престъпност и т.н. Перверзна политика, водеща до обезлюдяване на страната и намаляване на генетичното богатство на нацията.


Независимо от политическите твърдения, че всички страни, в т.ч. членки на ЕС, са в икономическа криза, България в компанията именно на тези страни се срина в международните класации по всички показатели - по конкурентоспособност, по качество на живот, по доходи, по свобода на медиите, по раждаемост, по грамотност и т.н. "Изкачваме" се по ниво на бедност, по битова престъпност, по детска смъртност, по онкологични заболявания и др.

България не само е в политико-икономическа криза, а е и в дълбока морална криза. Криза на политическата система. Криза на нацията. Криза на личностите, останали без надежди и без перспектива. Това не е просто деградация, а национална политико-икономическа и морална катастрофа, трета след "промяната".

***

Статията е публикувана в рубриката "Предизвикано" на в. Сега, на 19 март 2013 г.