Дата: 22.03.2013

Източник: БСК по материали на Агенция Фокус

Прочетено: 2856

Служебното правителство няма да извива ръцете на българския бизнес. Това каза премиерът Марин Райков в началото на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) по повод притесненията на бизнеса от призива му индустриалците да проявят солидарност към най-бедните.

За първи път от шест месеца представители на държавата, бизнеса и синдикатите седнаха отново на една маса - ще бъдат обсъдени предложените от социалните партньори спешни мерки по доходите и заетостта. Това е и първото заседание на Тристранния съвет след встъпването в длъжност на служебното правителство.

За първи път работата на социалния форум беше излъчен на живо на сайта на кабинета.

"Държа да се обърне внимание на всички процеси, които протичат в обществото и създават напрежение", обърна се Марин Райков към участниците в тристранката. Той побърза да успокои бизнеса, че под думата солидарност, не трябва да разбират, че държавата ще упражни натиск върху тях:

"В тази нелека социална среда, акцентирах върху необходимостта българският бизнес, индустриалците, националният капитал, да проявят солидарност с най-социално уязвимите българи. Това беше изтълкувано от част от бизнеса, че държавата би била склонна да упражнява натиск. За това правителство ще бъде приоритет създаване на благоприятна бизнес среда. Ние няма да извиваме ръцете на българския бизнес. Никой не обмисля увеличаване на данъците, нямаме намерение да упражняваме натиск за увеличаване на заплатите в частния сектор. Казах само една дума – солидарност. Втората дума, която бих използвал, е диалог. По какъв начин бизнесът, благотворителните структури, държавата биха поне малко облекчили положението на съгражданите, които са в тежко социално положение".

"Трябва да се проявим солидарност като се намери най-подходящата форма, чрез която да не се посегне на бизнес-климата, но същевременно да подадем ръка и на всички българи. Това беше апел, който се надявам, че е правилно разбран", каза още премиерът. По повод случаите на самозапалване той изтъкна, че тези актове на отчаяние са едно послание, което не можем да игнорираме.

"Солидарността е нещо много коректно и морално", каза по-рано изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев по повод намерението на Райков да обсъди с индустриалците възможностите за солидарност с най-нуждаещите се. Данев обаче отбеляза, че не трябва да става дума за целия бизнес, а за проспериращите сектори. "Предложихме да се направи един преглед, който лесно може да се види в търговския регистър: в последните три години кои са фирмите, които са увеличили многократно оборота си, което е индикация за търговия с влияние. По същия начин балансовите числа на финансовите институции и те да бъдат основните донори в подобен солидарен подход в подпомагане на бедните и трябва да бъде ясен и начинът на преразпределение на тези средства – кой и по какъв начин ще отговаря за тях", каза още Данев.

"Несигурността по отношение на приходната част на бюджета е нараснала. Не трябва да създаваме напрежение по въпроси, които не представляват риск, а са по-скоро сблъсък на политически идеи", подчерта пък Калин Христов, визирайки спекулациите на тема "размер на фискалния резерв".

„Едно избързване с индексация на основни доходи ще засегне безработицата”, каза Димитър Бранков – зам.-председател на БСК, по време на заседанието на НСТС. „Очакваме категорично разплащане с бизнеса както по проекти, които се изпълняват, така и по обществени поръчки, и по цялата верига на доставки, свързани с публичните средства”, заяви Димитър Бранков.  "Разплащането за нас е приоритет, защото всичко останало означава повече безработица, а тя е основният проблем, пред който сме изправени", коментира още Бранков. БСК настоява за ускорено изплащане в пълен размер от държавата, общините и публичните предприятия на задължения по обществени поръчки и проекти с публично финансиране, както и за ускоряване и разплащане на проекти и допълнителни мерки и програми с пряк ефект върху заетостта. Камарата предлагат да се обсъди възможността от предприемане на действия за ограничаване на неприоритетни публични разходи по отделни първостепенни разпоредители с бюджетни кредити през 2013 година, включително за текуща издръжка за специални средства и доставки без ефект за заетостта и икономическия растеж. БСК подкрепя идеята да има ограничени целеви групи, които да получат еднократно средства от държавата. Камарата настоява за публикуване в интернет на цялата входяща и изходяща кореспонденция на централните и местни администрации с изключение на класифицираната информация. И още за подробен месечен отчет за изпълнение на приходите и разходите на държавните и местните администрации, на всички издадени разрешителни за възобновяема енергия, за комбинирано ел. производство, за доставки на гарантирани цени по т.нар. невъзстановими разходи. БСК очаква да е публична и пълната документация по обществените поръчки, както и да има регистър за невъзстановен ДДС и акцизи, регистър на държавната и общинска земя, както и на арендни договори и условията за арендуване, на държавно и общинско имущество и на активи за предстояща приватизация.

Непосредствено преди заседанието на НСТС, БСК разпространи призив към служебното правителство и синдикатите да спрат с популизма и да започнат да прилагат мерки за възстановяване на българската икономика.

Енергетиката е в състояние на полуразпад и ще стигне пълен разпад, предупреди лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Обръщам се към премиера под негова егида да се създаде кризисен щаб, в който да участват министърът на енергетиката, НЕК, БЕХ, социалните партньори и всички карти - на масата, призова синдикалният лидер. По думите му, ако се разпадне енергетиката, с или без тристранен съвет, нещата не могат да се оправят. Като особено важен Тренчев повдигна въпроса дали могат да се намерят резерви за повишаване на доходите на отчайващо бедните хора. Той посочи къде според КТ Подкрепа има такива резерви - в МВР, без да се пипат доходите на ангажираните в системата, орязвайки някои "идиотски пера", както и в Министерство на отбраната, където биха могли да се орежат някои мисии. Резерви има и във външно министерство.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров изтъкна, че трябва да се вземат мерки за няколко категории бедстващи лица - безработните, нуждаещите се от социални помощи, пенсионерите с ниски пенсии, работещите бедни, които са 250 000 души, и майките на малки деца.

От работодателските организации Огнян Донев от КРИБ настоя да се подобри бизнес средата, да се ускори разплащането на държава с фирмите, да се гарантира и контролира спазването на законите. Той съобщи, чеКРИБ ще направят и оценка на служебния кабинет.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България обърна внимание, че в тристранния съвет преди са били обсъждани антикризисни мерки и коментира, че ако те бяха изпълнени, ситуацията щеше да е различна. Той посочи, че АИКБ предлага 12 мерки за по-добри условия за правене на бизнес в страната и отбеляза, че са необходими промени в законодателството. Според него това не бива да бъде отлагано, защото служебното правителство може да подготви предложения за законодателни промени. Асоциацията настоява доставчиците на обществени услуги да станат по-прозрачни, да бъде въведено договаряне на минимална работна заплата по икономически дейности, което според Велев може да осигури по-голямо повишение сумарно на заплатите. Други предложение на АИКБ е да се подготви среща на Тристранния съвет с Комисията за защита на конкуренцията по горещите теми за монополите и картелите. Хората се подпомагат със социално подпомагане, а не с намаляване на цени, заяви той и изтъкна, че цените могат да се намалят чрез конкуренция. Велев настоя за издължаване на бизнеса и посочи стореното от държавата през 2009 г. като огромна грешка, която не бива повече да се случва. По думите на Велев сферата на сигурността в България е префинансирана спрямо средното в ЕС спрямо бюджета и обратното - сферата на образованието, на науката и други социални сфери са недофинансирани.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов заяви, че бизнесът не е индиферентен към това, което се случва в страната. Заплатите са нараствали повече в частния сектор отколкото инфлацията, каза Симеонов. "Продължава социалната програма в енергийния сектор, фирмите продължават да плащат по-скъп ток отколкото плащат гражданите", каза Симеонов.

След края на двучасовото заседание вицепремиерът Деяна Костадинова заяви: Съществени концептуални разлики нямаме и можем да постигнем консенсус. Има различия в начините, които предлагаме. Но съм убедена, че на експертно ниво ще постигнем съгласие. Предлагам да сформираме работна група, която да започне работа следващата седмица. Моля в понеделник по обед да излъчите свои представители и още във вторник да заседава.

***

Вижте официалното съобщение на Министерството на труда и социалната политика относно резултатите от проведеното заседание на НСТС