15.04.2013

Акценти от проведената пресконференция на НАФОТС, 15 април 2013 г.

„Кремък” ЕООД е основана през 1992 г. в гр. Раднево, с предмет на дейност „Охрана на обекти”. Дейността на дружеството е развита най-вече на територията на общините Раднево и Гълъбово, като се охраняват редица обекти от комплекса „Марица Изток”. За около 10 години, до 2003 г. дружеството се разраства и персоналът му е около 1200 души. „Кремък” ЕООД е голям данъкоплатец, без нито едно нарушение на нормативните изисквания.

През 2003 г. за кмет на Община Гълъбово е избран Николай Тонев. Веднага след избирането му той започва сериозни атаки срещу част от големите инвеститори, работещи на територията на Община Гълъбово, вкл. срещу „Кремък” ЕООД. Създава се общинска охранителна фирма и започва отнемане на обектите от „Кремък” ЕООД. Стартира и кампания за систематично дискредитиране и уронване на доброто име на „Кремък” ЕООД, вкл. чрез сигнали до различни институции, довели до над 40 проверки на „Кремък” ЕООД от различни компетентни органи. Абсурдните и недоказани обвинения на кмета влизат дори в дневния ред на редовния парламентарен контрол.

Предвид своята специфика, частната охранителна дейност (ЧОД) се регулира от специален закон – Законът за частната охранителна дейност. Той определя субектите, които могат да оперират на пазара и поставя основните изисквания и критерии за получаване на лиценз за извършване на охранителна дейност. Фактът, че фирма „Кремък” притежава лиценз за извършване на ЧОД, означава, че тя е изпълнила и продължава да изпълнява законовите изисквания. Нещо повече, до момента спрямо фирмата няма издадени наказателни постановления във връзка с нарушаване на ЗЧОД и останалото законодателство.

Правомощия за налагане на наказания, вкл. за отнемане на лиценза за дейността на фирма „Кремък”, имат единствено органите, оторизирани да лицензират и контролират дейностите, включени в обхвата на ЗЧОД. Както вече стана ясно, фирмата и до днес притежава необходимия лиценз. Дори при минимални съмнения за нарушаване на правилата, професионалистите в бранша, в лицето на НАФОТС, щяха незабавно да реагират най-малкото с изключване на фирмата от асоциацията.

Членството в професионалната организация е допълнителна референция за всяка фирма от бранша – професионално признание за стремежа към установяване на по-високи критерии за качество и професионализъм. Като член на НАФОТС от 2006 г., „Кремък” е страна по Етичния кодекс на фирмите за охрана и сигурност, което я определя като професионално отговорна и с високи критерии към качеството на предоставяната услуга.

 

Във връзка с казаното дотук:

  1. НАФОТС счита за недопустимо и възмутително политическо или каквото и да било друго лице, извън изрично упълномощените от закона контролни и лицензиращи органи, да дава произволни квалификации, неосноваващи се на обективни доказателства за нарушения, по отношение на една или друга фирма.
  2. Недопустимо е чрез политически натиск да се възпрепятства повече от 10 години осъществяването на напълно законна дейност, особено когато става въпрос за фирма, осигуряваща над 1000 (хиляда) работни места за хора с висока квалификация и ползваща се с доверието на чуждестранни инвеститори, големи данъкоплатци.
  3. Крайно неприемливо е чрез непремерени изявления в медиите да се налага негативно мнение и да се уронва престижът на частните охранителни фирми. Скандално е хора на политически и властови позиции съзнателно и целенасочено да се опитват да съсипват бизнес, изграждан в продължение на години, особено в момент на икономическа и политическа криза.
  4. Още по-неприемливо е органите, призвани да въздават правосъдие, да лишават гражданите от правосъдие, нарушавайки конституционното право на справедлив процес.
  5. НАФОТС призовава отговорните институции спешно да разследват казуса и да предприемат съответните действия за прекратяване на дългогодишния тормоз срещу служителите на „Кремък” ЕООД, за изчистване имиджа на фирмата, в частност, и на частната охранителна дейност, като цяло. Очакваме категорично спиране на целенасочените атаки, имащи за цел създаване на административни пречки пред фирми от сектора и дискредитирането им пред обществото и техните настоящи и потенциални клиенти.

 

В интервю за в. „24 часа” през 2007 г. кметът Николай Тонев нарича „Кремък” ЕООД „еничарска фирма, която безчинства”, а служителите на дружеството са определени като „андрешковци, които охраняват чужденци, съсипали екологията на общината”. Интервюто става повод около 400 служители на „Кремък” да заведат срещу кмета искове за обезщетение за неимуществени вреди. Исковете са в размер на символичната сума от 100 лв., с надеждата да получат извинение за тежките думи, които ги дискредитират в обществото като граждани и професионалисти. В хода на делото след масиран натиск върху ищците част от тях оттеглят исковете си, но по 200 от дела се стига до съдебно решение. Исковете са отхвърлени от два съдебни състава на Районен съд – Гълъбово (при съдия Петко Господинов и съдия Неделина Минчева), и са обжалвани пред Окръжен съд – Ст.Загора. Преди произнасянето на въззивната инстанция, обаче, охранителите оттеглят жалбите си, тъй като присъдените им съдебни разноски се оказват непосилно високи за тях и надхвърлят многократно предявената от претенция от 100 лв. В резултат на това, съдебните производства са прекратени.

Непосредствено след прекратяване на производствата, кметът Н.Тонев завежда пред Районен съд – Гълъбово, искове срещу работещи в „Кремък” в размер на 10 000 лв. за нанесени му неимуществени вреди, заради заведените преди това срещу самия него дела. Съдът в Гълъбово (отново съдия Неделина Минчева!) уважава исковете на Тонев и присъжда обезщетения в размер на общо 13 000 лв. След обжалване Старозагорският окръжен съд отменя предявените искове като неоснователни. Съдът приема, че заведените от охранителите дела срещу кмета са тяхно конституционно право и това не е основание за завеждане на дела срещу тях.

През 2011 г. Н.Тонев завежда нови две дела срещу други двама охранители, но малко по-късно оттегля исковете си.

В края на 2012 г. Н.Тонев образува нови около 100 дела със сходно съдържание и предявени искове за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Съдия по последните дела е отново Неделина Минчева! Всички охранители внасят възражения до съдия Неделина Минчева с искане тя да се оттегли от разглеждане на делата, тъй като очевидно вече е изразила становище по предявените искове, като е постановила решения в полза на кмета Тонев. Всички възражения на охранителите са оставени без уважение, а всички искания на Н.Тонев по всяко едно от делата са уважени! На Н.Тонев е дадена възможност да посочи и нови доказателства, а охранителите са лишени от такава възможност.

С аргумент за „процесуална икономия” съдия Минчева обединява всички дела в едно, в противоречие с основните принципи на ГПК – състезателно начало, равенство на страните и установяване на истината. Важно е да се отбележи, че през 2007 г. съдия Минчева, не проявява активност за процесуална икономия и разглежда всяко едно от делата срещу Н.Тонев поотделно, като присъжда отделни разноски по всяко дело!

Очевидно е желанието на съдия Неделина Минчева на всяка цена тя да разгледа делата и да постанови решение по тях. Повече от ясен е и изходът от тези дела! В серия от медийни изяви Николай Тонев прави изказвания, от които прозира убеденост, че делата ще приключат в негова полза.

Постановените от съдия Неделина Минчева определения са необжалваеми и на този етап охранителите нямат никаква правна възможност за защита срещу “целесъобразните” действия на съда (изцяло незаконосъобразни).

Категоричният отказ на съдията да се оттегли от гледането на делата, допълнен от постановяването на необжалваеми определения за съединяване на дела и отхвърлянето на всички доказателствени искания на охранителите, носят горчив привкус на предрешеност на процеса в полза на кмета Николай Тонев. Любопитно е дали така щеше да процедира съдия Минчева, ако ищец по тези дела не беше кметът на Община Гълъбово!

От съда се очаква не само да задоволи очакванията за справедливост и законност, но и да поддържа определен стандарт на морално поведение. Макар формално да не нарушава закона, съдията не трябва да го заобикаля или да го бламира чрез своите действия или необжалваеми определения.

*****

Частните охранителни фирми доставят една от най-важните услуги – СИГУРНОСТ! Те, обаче, също се нуждаят от сигурност на средата, в която оперират, и няма да останат безучастни към всеки опит за посегателство над правото им да осъществяват стопанската си дейност.

 



 

Дата: 15.04.2013

Източник: БСК

Прочетено: 3819