Дата: 25.04.2013

Източник: Труд

Прочетено: 2508

 

Годината е 2023-та.

В столицата на Република България живеят, работят и пребивават близо 3 милиона души. Това е почти половината население на страната.

В София животът не е толкова лош дори и за европейските стандарти. Доходите са 75% от средните в ЕС и градът привлича дори млади образовани жители на южните европейски държави. Третият лъч на метрото е построен и се планира изграждането на подземен ринг.

Столицата расте на север и продължава да страда от недостатъците на всеки голям град, задръствания и трафик. След като два от най-старите панелни блока се срутват, започва принудително изселване на цели квартали и напълно задължително саниране. Вихри се жилищна криза. В парламента популистки партии за пореден път обсъждат въвеждането на софийско жителство.

Към два милиона души живеят във Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен и останалите областни градове. Мрежата от магистрали, свързваща големите градове и границите на страната, най-сетне е построена, но старите им участъци са постоянно в ремонт. Извън тях и малкото туристически маршрути, за придвижване по пътищата са нужни офроуд машини.

Селата са обезлюдени. Тук-там в тях оцеляват малки групи от пенсионери, които в цялата страна са към 3 милиона, и експати, предимно англичани и руснаци. От близо 3000 британци към 2013 г., в България са останали по-малко от една трета. На останалите им е омръзнало къщите им да бъдат ограбвани всеки път, когато напуснат за малко пасторално-идиличните си имоти.

Същото се случва и със селските къщи на пенсионерите. В някога цъфтящите от живот села в Тракия и Добруджа от къщите е взето всичко, което може да донесе приходи, а растителността превзема улиците и събаря оградите на дворовете. Това се отразява добре единствено на големите арендатори.

Комасацията на земята почти се е случила по естествен път. 20 големи земеделски производители притежават или наемат близо 80% от земята. Дори и те имат проблеми с прибирането на реколтата, която изчезва нощем.

Вила е вече
изчезващ вид

В страната има няколко големи индустриални парка, в които работят все по-малко българи. В хайтек фабриките местното население е заменено предимно от азиатци. Въпреки над 25-те процента безработица образованите кадри продължават да заминават на запад.

Повечето безработни са поне трето поколение ако не практичски, то поне функционално неграмотни. Цели области, предимно в планините, където няма достатъчно сняг за зимните курорти, са обезлюдени, както и почти цяла Северозападна България.

Последните проучвания сочат, че над 1 милион български граждани в провинцията, без да броим градските гета, реално нямат достъп до образование, здравна помощ и социални услуги. Страната е в състояние на национална катастрофа. “София изяде България”, крещят заглавията на малкото останали вестници.

Всичко това е фикция, базирана на статистически данни и тенденции. Това е лош сценарий за бъдещето, но далеч не е най-лошият възможен, а

дори леко
оптимистичен

Според статистическите данни в Европейския съюз няма друга толкова социално географски фрагментирана държава. Пет от шестте български района за планиране са в последната десетка с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС. Северозападният район е с 28% от средния БВП за ЕС, Северният централен - с 30%, Южният централен - с 30%.

Те заемат последните три места в класацията, а Югоизточният и Североизточният район са съответно с 36% и 37%. Единствено Югозападният район, в който е София, е доста нагоре в класацията на ЕС със 73% БВП от средния за ЕС.

За да се преодолее това, явно е нужна национална политика за социален инженеринг, нещо, което се прави от близо столетие във Великобритания и другите “бели” държави. Едната от мерките е преместването на цели държавни институции в по-бедни региони.

Няколкото централи на данъчни служби на кралицата са физически разположени далече от Лондон, а островният КАТ е в Суонси. Намеренията на бившия финансов министър Симеон Дянков да премести агенция “Митници” в Русе се приеха обаче на нож у нас. Русе все пак е един от големите градове. Преместването на само 500 високообразовани служители или наемането на това число в един малък град със сигурност би го възродило, а

500 души на трудовата борса

в София са нищо. Истинските стимули за отваряне на работни места в затъващи общини и държавната подкрепа за инфраструктурата там също са мощен инструмент.

Няма какво да се лъжем - голямата част от социално отритнатите граждани на България са роми. Те са и по-голямата част от необразованите трайно безработни, който няма как да си намерят препитание. В същото време те са и здравно, и сексуално неграмотни, поради което явлението “деца раждат деца” се среща в България средно шест пъти по-често, отколкото в която и да е друга европейска държава.

Тук се заформя един омагьосан кръг, в който дори и да имат желание, децата на тези хора не могат да се образоват. Причините са бедност и ограничен достъп до качествено образование - къде по географски принцип, къде заради ниско ниво на достъпните им училища. Това пък води обратните физически сили в политиката и избуяване на

расизма и демагогията

дори в парламента. Така дори образованите роми, сред които има дипломати, юристи, хирурзи и т.н., не могат да си намерят работа и да послужат като добър пример за общността си.

Ако този омагьосан кръг не бъде прекъснат, наистина ни очаква срив в цялата система, пълен блокаж на институциите и икономиката.

Това ни очаква и ако следващите управляващи, които и да са те, не се сетят, че София не е България.