Дата: 06.06.2013

Източник: в. Труд

Прочетено: 3109

- Премиерът Орешарски обеща да спре натиска над бизнеса. Оплакванията са, че той върви по 3 линии  - полицейски, административен и данъчен. Кои са най-уродливите му явления, г-н Данев?

- Рекетът над бизнеса е многоглава хидра. Той би могъл да се реализира чрез законодателството зад популистки цели, да бъде държавен или общински, да се повежда дори и от неправителствени организации. Натискът може да идва чрез структурите на МВР, НАП, контролни органи, агенции и дори чрез неправителствени структури. Много е трудно да се обхванат всички детайли на подобно негативно явление, което придоби внушителни размери в българската икономика. Мащабите също са различни – от опита за заграбване на бизнес до дребния рекет на чиновника, който търси собствено облагодетелстване, като притиска бизнеса чрез мощта, която му дава администрацията.

- Бихте ли дали конкретни примери?

- Типичен пример за лобистко законодателство, чиято цел беше да се заграби бизнес, бяха промените в Закона за управление на отпадъците, с които се промени регулацията на фирмите за скрап. Друг подобен пример от последните години са изменията в Закона за горите. Опитите за политическа кражба на бизнес бяха описани достатъчно с примерите за натиска върху Гриша Ганчев и други бизнесмени. Не искам да навлизам в детайли, защото това предстои да се доказва от съответните органи. Един преглед на информацията в Търговския регистър ще позволи да видите, че избрани фирми, независимо от кризата, многократно са увеличили оборотите си. Това явление е форма на симбиоза между  търговия с влияние и политически рекет. Една от големите възможности за облагодетелстване чрез политическо влияние се наблюдава при обществените поръчки, в т.ч. в строителството на магистралите, където са големите парични потоци.

- Постоянни са оплакванията от политически и административни решения, които натоварват малкия и среден бизнес. Какви са негативите от това?

- Формите са еднообразни от политически рекет, който се осъществява в името на популистки цели, до проста експлоатация на административната мощ.  Пример за първото е опитът за ограничение на цените на горивата, предприето в предходната година. След ограничението същите взривно се измениха, като същевременно се укрепиха монополните позиции на определени играчи. Подобен ефект имаха и действията на бившия министър на земеделието за замразяване на цените на храните в търговските вериги. В крайна сметка, това смачка и унищожи не малка част от средния и дребния бизнес в бранша.  Общото е, че под прикритието на привидно добри намерения се нанасят вреди върху цялата икономика, за сметка на облагодетелстването и укрепването на монополни позиции. Десетки са примерите на административен натиск по различни канали – от задължителна пререгистрация на касови апарати до задължителна смяна на съдържанието на пожарогасителите с нова, многократно по-скъпа смес  и т.н., и т.н.

- Какви трябва да са първите стъпки на правителството, за да се справи с проблема?

- Единственото лечение е да има по-малко държавна намеса в икономиката. Икономиката трябва да се либерализира, защото всяко регулиране създава възможности за рекет и намеса на администрацията по некоректен начин. Най-доброто решение е електронното правителство.

- Новият земеделски министър Димитър Греков преди дни предложи митническите тарифи на плодове и зеленчуци от Турция и други страни извън ЕС да се променят, за да се стимулират родните производители. Вредна и разумна ли е тази държавна намеса?

- Това решение може да има временно и спорно въздействие върху сектора. В никакъв случай не може да бъде дългосрочно работещ инструменти. Проблемът е, че досегашните правителства водеха порочна политика в земеделието. В България на практика почти се ликвидира зеленчукопроизводството, овощарството и скотовъдството. Постепенно се унищожиха и напоителните системи. Тези трудоемки производства са единственият сериозен потенциал на българската икономика да излезе от кризата. Това са секторите, чрез които може да реши ключовият въпрос с безработицата, особено за  нискоквалифицираните хора. 

- Вярвате ли, че думите на премиера няма да останат хвърлени на вятъра, както се е случвало със заявки на предишни правителства за подобряване на бизнес средата?

- Дайте въздух - 100 или 200 дни и да видим какви ще са неговите стъпки. Отсега обаче заявяваме, че не приемаме за разумни действия, които не са икономически целесъобразни. Като „замразяването” на цените на тока за бита, например. Това е типичен пример за късогледа и популистка политика. При това „замразяване” загубата  ще трябва да се поеме от друг потребител и това е индустрията. В дългосрочен план резултатът е част от българската индустрия да стане неконкурентоспособна, което да доведе до закриване на работни места и/или до повишаване цените на продукцията й. Ако това се случи, икономическата логика е, че отново ще натовари битовия потребител. Резултатът – все  по-малко хора, които ще могат да си плащат сметката за ел. енергия. В краткосрочен план проблемът може да се реши само с енергийни помощи. Дългосрочното решение е да се направи така, че доходите на населението да растат, за да могат хората да си позволят да плащат нормалната цена на електроенергията, която се определя на международните пазари. Изкуственото занижение на стойността й чрез намеса от държавата е порочна политика, защото само отлага и задълбочава кризата в сектора, която след години ще избухне с много по-голяма сила.

- Наскоро доклад на Световната банка показа, че общините искат различни такси от фирмите за една и съща услуга процедурите са тромави, искат се различни документи, които карат предприемачите да тичат от гише на гише вместо да си вършат работата. Как може да се сложи ред?

- В сравнение с 2007 г. през 2012 г. при срив на приходите в бюджета, приходите на общините са нараснали с 47.3%, основно на гърба на бизнеса с въвеждането на различни такси и режими, които често нямат законово основание. Местните власти донякъде са принудени да извършват този рекет над бизнеса, тъй като обещаната децентрализация във финансирането от много правителства досега на практика не се е случила. Това е причината всички местни власти да са в сериозен бюджетен дефицит, задлъжнялостта им да расте до няколко милиарда лева и изходът се търси късогледо в мачкането на бизнеса.

- Какви трябва да са спешните мерки за борба с безработицата?

- Като спешна мярка вече предложихме на министъра на труда субсидираната от държавата временна заетост да се насочват само към бизнеса. Сега тези програми се реализират основно от общините и няма ефективност на положения труд. Вместо това се създават грешни навици за неспазване на трудова и технологична дисциплина. Масова гледка е жени с метли да стоят няколко часа на работа, след което отиват да се грижат за своите стопански дворове или просто само да подпират метлите. От съществено значение е временната заетост да се насочи предимно към младите хора, тъй като проблемът с младежката заетост е много сериозен, а трудовите навици и дисциплина се възпитават на тази възраст.

- Предложихте и основен ремонт на Кодекса на труда. Какви трябва да са промените?

- Сегадействащият Кодекс на труда е от 1986 г. Оттогава има коренна промяна на характера на собствеността и на индустриалните отношения. Конструкцията на сегашния закон е тежка и не отговаря на съвременната нужда от гъвкавост на пазара на труда. Резултатът от съответна промяна може да се почувства след 2-3 години. Не искам да влизам в детайли за конкретните предложения. Дългосрочната цел на държавата е създаване на работни места чрез облекчаване на бизнес средата, за да може капиталът да се насочи към създаването на устойчива и качествена заетост, а не да се изнася или замразява, както се случва в момента. Трябва да се прекрати политиката за законови привилегии при създаване на работни места -генератор на нелоялна конкуренция, а да се стремим към подобряване на бизнес климата, за да пречупим тренда на спад в инвестициите. Докато това не се случи, няма как да има намаление на безработицата. Важно решение е държавата да създаде условия или програма за разкриване на работни места за хора с ниска квалификация, тъй като те са основна част от безработния контингент. Това решение индиректно ще въздейства и върху ограничение на битовата престъпност.

- Основният проблем в момента е, че има много фирми, които търсят кадри, но не намират сред стотиците хиляди безработни. Как може да се коригира този дисбаланс между търсене и предлагане на пазара на труда?

- Изводът е, че има много работа, но няма хора за работата. Последните няколкого години ИТ секторът и електропромишлеността, например, имат сериозен ръст. ИТ секторът може да утрои обемите си, но няма хора, които да работят. Тук отиваме към системния проблем - защо образованието не подготвя кадрите, които са нужни на икономиката?! За съжаление, проблемите не са само там. Ние сме в състояние на много тежка криза не само в икономиката, а и в почти всяка институционална система – националната сигурност, правораздаването, социалната, в т.ч. пенсионната система, здарвеопазването.

- Изглежда доста мрачно

- По-добре да сме реалисти, отколкото да смятаме, че лесно можем да решим проблемите. Фактът, че за 3 години можахме да се срутим с 20 места в световната класация за конкурентоспособност, означава, че сме не само в икономическа, но и в морална криза. Протестите на улицата доказват това.

- Няма ли опасност намерението на правителството да замрази ръста на пенсионната възраст да увеличи дефицита в НОИ и накрая дупката да се покрива пак за сметка на работещите и бизнеса?

- Политическият поклон пред електората не е най-добрият начин за решаване на проблемите. Според нас трябва коренно да се преразгледат привилегиите за ранно пенсиониране на категорийните работници. Там има доста резерви. Не може човекът, който поставя номерата на леките коли, да има преференциалност при пенсиониране. То трябва да е само за хората, които извършват рискова дейност. Другият голям резерв е в огромния брой инвалидни пенсии, които вече са около 700 хил. и разходват на 1,1 млрд. лв. годишно. Станахме страна на освидетелстваните по ТЕЛК. Трябва разделение на социалната от осигурителната система. Основният принцип трябва да бъде: „Размер на пенсията в съответствие с приноса към осигурителната система”. Всички останали плащания трябва да са за сметка на социалните, а не на осигурителните фондове.

- За да участвате в решаването на тези политики, трябва да се върнете в тристранката. Ще го направите ли?

- А това, което сме решили в тристранката, реализирано ли е? През последните 3 години имахме псевдочуваемост, демагогия за пред обществото. Почти нищо от това, което предложихме и беше прието с акт на Министерския съвет, не беше изпълнено. Не приемаме консултациите със социалните партньори да служат за параван на държавата и на политическия елит. Нашите предложения за  възобновяване на тристранния диалог са ясни. Едно разумно правителство може да намери достатъчно интелигентни начини да реши проблема. 

Автор: Мишел Гутцузян