Дата: 24.06.2013

Източник: в. Труд

Прочетено: 2501

Един от най-големите и дългосрочни проблеми на българската икономика е свързан с кризата в енергетиката. Изменението на енергийните цени и сметките на гражданите бяха тригера, който извади хората на улицата в началото на тази година и доведе до сложни политически промени. Ясно е, че енергетиката страда от структурни дефекти, възникнали вследствие на неразумни политически решения. Тези деформации се лекуват само с радикални, хирургически решения.

Енергетиката стои в основата на икономиката. Следователно не можем да очакваме, че икономиката ни ще бъде конкурентоспособна, че жизненият стандарт на гражданите ще се повишава и ще се гарантира просперитет на нацията.

Двете ключови погрешни политически стъпки, по хронология са следните:

  • Решение на правителството на Иван Костов за модернизиране на ТЕЦ-овете „Марица” 1 и 3 при условия за гарантирано изкупуване на произведената енергия. Мощността на централите е 1570 мегавата, а енергията се изкупува при средна цена 120 лв./мегаватчас.
  • При изисквания „зелената енергия” през 2020 г. да достигне до 20 на сто от консумацията до 2012 г. основно по време на правителството на Бойко Борисов, бяха въведени в експлоатация 860 мегавата ветрови централи при цени от 130 до 190 лв./мегаватчас и 1040 мегавата фотоволтаици при цени на енергията от 236 до 699 лв./мегаватчас. Отново при условия за задължително изкупуване.

 

В същото време цените на енергията от АЕЦ са на стойност 42.30 лв./мегаватчас, съответно при мощност – 2000 мегавата.

В момента в енергосистемата 3500 мегавата са с договори за задължително изкупуване на високи цени. Това негативно явление се мултиплицира от факта, че се наблюдава спадаща консумация, в следствие на преструктуриране на икономиката и политиката за повишаване на енергийната ефективност, тоест дела на задължително изкупуваната „скъпа“ енергия ще нараства като дял в общото потребление.  

Недомислието на политическите решения се подсилва и от световните тенденции, че цените на „зелената“ енергия намаляват с високи темпове.

Единственият шанс за България е чрез системни решения да се търсят ценови промени, съобразени с пазарните условия. Аксиоматично е, че цената на електроенергията се определя на международните пазари. Проблемите в енергетиката са структурни. Политическите решения за намаляване на цената на енергията за бита с 5 на сто задълбочават структурната криза. Продължава непазарното и дискриминационно кръстосано субсидиране на цената за бита за сметка увеличение на цената за бизнеса. Косвено кръстосано се субсидира и топлоподаването към домакинствата. Ние натоварваме икономиката с твърде високи допълнителни разходи. Резултатът, който може да се очаква:

  • повишение на цените на продукцията за вътрешния пазар, което ще се прехвърли върху потребителя и
  • намаление на конкурентоспособността на продукцията за износ, което ще се отрази негативно на търговския баланс, ще доведе до загуба на работни места и оттам – на просперитет в икономиката.

 

Кумулативното въздействие на двете явления е влошаване на жизнения стандарт.

Другият стратегически погрешен подход е намаляване на цените на мрежовите тарифи. Играчите в енергийната система няма да могат да набират средства, за да се възпроизвеждат, да предлагат качествени услуги, да въвеждат „умни мрежи” и други нови технологични решения.

Административното намаляване на цената на „зелената” енергия с 40 на сто е също икономически икономически дълбоко недалновидно. България ще бъде въвлечена в съдебни процеси, които освен до финансови загуби ще доведат до ново сриване образа на страната като инвестиционна дестинация.

В резултат на политически решения в смъртоносно болната енергосистема могат да се откроят следните негативи:

  • Липсва цялостна концепция за структурата на енергетиката;
  • Налице е неликвиден, олигополен енергиен пазар, симулира се либерализация на пазара, 7-годишните намерения за електроенергийна борса са се продънили;
  • Непредвидими, немотивирани и подвластни на различни влияния ценови решения, както за енергийните компании, така и за бизнеса, и за домакинствата;
  • Административното определяне на ниски цени за битовото потребление дават погрешни сигнали за енергийна ефективност или за ползване на други ефективни енергоресурси;
  • Грешните ценови сигнали водят до грешни дългосрочни инвестиционни решения и т.н., и т.н.

 

Изводът е, че сме заложили бомба с цъкащ механизъм под българската икономика.

Какво е възможното решение?

Има два прецедента в икономическата история, които за радост са в две държави с подчертано пазарно мислене и поведение – Великобритания и САЩ. Когато крупни компании със сериозно влияние върху икономиката на страната са в тежко състояние, те са изкупени от съответните правителства. След като държавата е „санирала“ тези фирми с различни механизми, тя ги е продала отново на частни инвеститори при нови ценови условия. Може би това е радикалният начин да изрежем тумора в енергийната система, възникнал вследствие на политическите решения – държавата да изкупи правата по договорите или собствеността на ТЕЦ „Марица” 1 и 3, както и на централите за зелена енергия. След като държавата „санира“ енергийните гиганти, тя може да ги продаде на частния бизнес при нови договорни условия. На основата на това решение можем да върнем ценообразуването в патримониума на пазарните механизми и да обезвредим цъкащата бомба! Проблемът е откъде да се вземе този сериозен финансов първичен ресурс за подобна сложна операция.

Какви са възможните финансови механизми за набиране на този ресурс?

Могат да се предложат поне  три финансови механизма за набиране на необходимия ресурс. Добре обусловени и относително лесно реализируеми. Същите могат да се ползват самостоятелно или в  определена комбинация – въпрос на разумно и добре обмислено политическо и пазарно решение. Чувствителността на финансовите пазари към подобни операции и възможното въздействие върху ценовите условия при тяхната реализация ни ограничава в тяхното предварително публикуване, но при интерес на изпълнителната власт могат да бъдат предоставени.

Лечението на политическите грешки с предложения радикален механизъм ще позволи да поставим енергетиката на здрава основа, на пазарни принципи и да постигнем необезпокояван растеж и очакван просперитет на икономиката и обществото.