Дата: 10.07.2013

Източник: DarikFinance.bg

Прочетено: 2433

Стабилни банки, падащи доходи, слаба инфлация, ръст на лошите кредити и рекордна безработица, това отчете днес министерството на финансите за развитието на българската икономика през миналата година. Темпът на растеж на брутния вътрешен продукт през 2012 г. се забави значително до 0.8% и остава под предкризисните нива.

Най-голям принос в отчетеното забавяне на произведената продукция и на добавена стойност в България имат експортно-ориентираните отрасли. Динамиката на промишлеността в България се определя до голяма степен от външното търсене, тъй като около 40% от оборота в промишлеността се реализира на външните пазари.

Спадът на продукцията и добавената стойност в строителството продължава четвърта поредна година. Слабата икономическа активност в страната, значителният обем готова строителна продукция, превишаваща платежоспособното търсене, и затруд-неният достъп до кредитиране към малките и средни предприятия са основни пречки за възстановяването на отрасъла.

Намалението на заетостта продължава също за четвърта поредна година, а в сравнение с 2011 г. спадът на броя на заетите в икономиката на страната дори се задълбочи. Единственият отрасъл, който през 2012 г. се характеризираше с положителен принос към динамиката на общата заетост в страната бе държавно управление,

С новия негативен цикъл във външното търсене темпът на намаление на заетите в промишлеността отново се ускори. Селското стопанство също имаше висок принос за негативната динамика на заетостта през 2012 г. Икономическият растеж, разглеждан чрез индикаторите на пазара на труда, бе обусловен от нарастването на производителността на труда, която се повиши с над 5% за трета поредна година. Спадът на заетите имаше най-голям отрицателен принос към динамиката на БВП. Негативни-те демографски процеси също повлияха отрицателно.

Ниските темпове на възстановяване на българската икономика след рецесията през 2009 г. ограничаваха наемането на работна сила. Пазарът на труда реагира със забавяне във времето спрямо цикличните и структурни промени в икономиката, поради което до края на 2012 г. не се наблюдава подобрение в заетостта. Нивото на безработица през 2012 г. достигна своята най-висока стойност от 12.3% за последните девет години.

В условията на ограничена икономическа активност в страната разходите на работодателите за труд като дял от добавената стойност през 2012 г. продължават да намаляват. По-детайлните данни за динамиката на реалните разходи за труд на единица продукция в преработващата промишленост показват, че дейностите, които имат най-съществен принос към износа, се характеризираха с низходяща динамика на разходите за труд, което е индикатор за запазване и подобрение на конкурентните позиции на българските фирми.

През 2012 г. започналият през предходните години процес на фискална консолидация също продължи в условията на забавена икономическа активност. Структурният бюджетен дефицит, който представлява бюджетното салдо коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, се оценява на 0.4% от БВП. Както за 2012 г., така и за предходните две години бюджетната политика може да се определи като проциклична, тъй като намалението на структурния бюджетен дефицит беше постигнато в период, в който икономиката се развиваше под потенциала си.

До известна степен тази политика беше оправдана, тъй като правителството целеше да излезе от процедурата по прекомерен бюджетен дефицит, наложена от ЕК през 2010 г. В средата на 2012 г. Съвета на ЕС, по препоръка на ЕК, реши, че страна-та е постигнала фискална стабилност и отмени процедурата.

Данъчната тежест, представена най-общо чрез съотношението на данъчните при-ходи към БВП през последните десет години е средно около 30%. Нейната динамика може да отразява както изменения в данъчно-осигурителната нормативна уредба, така и промяна в нивото на данъчната база, в резултат от икономически процеси. Така например, през 2010 г. данъчната тежест спадна до 27%, като причината може да се търси в промяна на източниците за растеж на БВП. През 2012 г. данъчната тежест се повиши до 27.7%, като растежът на приходите изпревари този на номиналния БВП с 1.5 процентни пункта. С други думи увеличението на данъчните приходи е било движещ фактор за ръста на БВП.

Финансовото изпълнение на средствата от Европейския съюз показа значително подобрение. Усвояването на финансовия ресурс от Кохезионния и Структурните фондове за периода 2007-2012 г. достигна 34%, като само за последната година се увеличи с 15 пр.п.

Разходите от бюджета, включително вноската на България в общия бюджет на ЕС, възлязоха на 27 827.3 млн. лв. или 35.9% от БВП. Изпълнението им спрямо разчета бе 93.2%.

Влошаването на бюджетната позиция през предходните три години повлия нега-тивно върху размера на фискалния резерв. За периода 2009-2011 г. нивото му намаля с 58.1%.

Към края на 2012 г. номиналният размер на консолидирания държавен дълг възлезе на 14 638.8 млн. лв. Съотношението му към БВП се покачи до 18.9%, при 16.7% за 2011, което е обяснимо в контекста на посочената по-горе необходимост от набавяне на средства за обслужване на вече акумулиран дълг. След погасяване на главницата на падежиращите през януари 2013 г. глобални облигации, равнището на дълга се понижи до 16.4%.