Дата: 30.09.2013

Източник: БСК

Прочетено: 3043

Липсата на задълбочени знания за съвременните управляващи системи е голям пропуск в подготовката на българските инженер-химици, като се има предвид тенденцията за създаване на управляващи центрове, каквито вече има в някои от големите предприятия (например „Лукойл Нефтохим“, „Солвей Соди“).

Друг голям пропуск в подготовката на инженер-химиците в България е липсата на обучение за работа с големите симулатори на химико-технологични процеси (от типа на Aspen Plus, ChemCad, ProSim и др.). Във всички страни с развита химическа индустрия, студентите започват да се обучават да работят с тях още от I курс. За да се реши този проблем, е необходимо целенасочено сътрудничество на университетите и водещите предприятия, още повече, че някои от тях (например „Солвей Соди”) разполагат с такъв софтуер. 

Това са част от изводите, включени в Анализ на компетенциите на работната сила в сектор "Производство на химични продукти", представен на пресконференция днес, 30 септември 2013 г. Анализът е разработен в рамките на изпълняван от БСК проект по ОП "РЧР", от екип експерти, предложени от Българската камара на химическата промишленост (БКХП).

Целта на анализа е да характеризира мястото, значимостта, състоянието, тенденциите и очакваните промени в сектора, включително разпределението и динамиката на работната сила, факторите, които обуславят измененията в числеността, структурата и квалификационните изисквания за заетите в сектора, тенденциите в управлението на човешките ресурси в сектора, като се отчетат очакваните промени в технологично и организационно отношение за периода 2014-2020 г.

Водещ акцент в изследването е прогнозата за вероятните нови умения, компетенции и професии в сектора, едновременно с очертаване на дефицитните работни места, професии, специалности, умения и компетенции.

В пресконференцията днес участваха Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, и представителите на експертния екип, разработил секторния анализ, доц. д-р инж. Зорница Кирова и проф. д-р инж. Йончо Пеловски.