Дата: 02.10.2013

Източник: Сметна палата

Прочетено: 2114

Сметната палата извърши одит на изпълнението на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г.

Изводи от одита:

Дейностите на държавните органи, осъществяващи политиката в областта на висшето образование и за насърчаване на заетостта, не са достатъчно ефективни и не осигуряват условия за по-добра реализация сред завършилите висше образование. 
    
Няма единна държавна политика по реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование.

Едва една четвърт от завършилите работят на позиции, изискващи висше образование. Близо половината от завършилите, които са си намерили работа, са на длъжности, изискващи по-ниска степен на образование. Т.е., много малко са младежите - висшисти, които работят на позиции, изискващи висше образование. По-голямата част от тях се реализират на позиции, изискващи по-ниска степен на образование. 
         
В България функционират 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, със 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института. Най-наситена е мрежата от висши училища в Югозападния регион, като само в София те са 22 или 43 на сто от всички висши училища у нас, следван от Южен централен регион със 7 висши училища в Пловдив и Североизточен - с 5 висши училища във Варна.

Приемът на студентите във висшите училища е по 52 професионални направления от 9 области на висшето образование, регламентирани в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и по 25 специалности от регулираните професии в 5 от тези области. Най-голям е утвърденият прием за обучение на студенти в държавните висши училища в професионалните направления от област „Социални, стопански и правни науки”, който заема 34 - 35 на сто от утвърдения и 35-36 на сто от  реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование. Тази тенденция е налице през целия одитиран период. 

Общо за четирите години на държавните висши училища е предоставена субсидия в размер на 1,326 млрд. лв. Въведеният механизъм за финансиране на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучение и в съответствие с потребностите на пазара на труда, е предпоставка за насърчаване на връзката на обучението с пазара на труда.

При окончателното определяне на субсидията за издръжка на студентите чрез корекции Министерството на образованието, младежта и науката е прилагало комбиниран подход – в зависимост от капацитета на висшето училище и капацитета на професионалното направление или на специалността от регулираните професии. Корекцията на бюджета е правена въз основа на капацитета, който е по-благоприятен за съответното държавно висше училище. Този финансов модел е в полза на държавните висши училища, но е за сметка на държавния бюджет.

Не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката. Това създава риск за неадекватни управленски решения при разработване на стратегии и политики в областта на пазара на труда и на висшето образование. Създадени са условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг от други. 
    
Законът за висшето образование е променян многократно. Не са дефинирани функции на държавата по оптимизация (сливане) на висши училища, обвързване на приема на студентите с потребностите на пазара на труда, ефективното участие на държавата в управлението на висшите училища, механизмите за контрол върху тях, санкции, участие на представители на студентите и бизнеса в състава на Акредитационния съвет.

Няма законово задължение за връзка и зависимост на институционалната и програмната акредитация и националните и регионални потребности на пазара на труда на база на анализ и доказана потребност от специалисти в съответната област на висше образование. 

Следакредитационният контрол за спазване на капацитета на висшите училища е неефективен поради недостатъчно регламентиране на процедурите за контрол и налагане на санкции.

Степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. Предприетите действия от Министерството на образованието, младежта и науката за подпомагане на практическите стажове и кариерното ориентиране на студентите са неефективни и не допринасят за подобряване на връзките на висшите училища с пазара на труда.

Сътрудничеството с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво чрез различни схеми и програми създава условия за подобряване на връзката на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда. 

Сметната палата е дала 11 препоръки на министъра образованието и науката и една препоръка на министъра на труда и социалната политика.

Одитният доклад е изпратен на министрите на образованието и науката и на труда и социалната политика като ръководители на одитираните дейности, както и на комисиите на образованието и науката и на труда и социалната политика в Народното събрание.