Дата: 30.10.2013

Източник: Фокус

Прочетено: 2614

Водещ: Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проектите на закони за Държавния бюджет на република България за следващата година, за бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса за следващата година, както и проекта за Постановление на Министерски съвет за определяне на нов размер на Минималната работна заплата. Темата ще коментираме с Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Г-н Данев, казахте, че не приемате административното увеличение на минималната работна заплата, защо?

Божидар Данев: Защото това е решение, което не е съобразено с нуждите на пазара на труда. Защото това е в противоречие с обявеното намерение на правителството за създаване на нови работни места. Защото административното определяне на минималната работна заплата създава регионални проблеми, особено за малкия бизнес, така че не може с административен акт да се променя минималната работна заплата, тъй като това ще доведе сериозни смущения и без туй в крехкото развитие на икономиката в хода ѝ на излизане от кризата. Така че това е нашата позиция, че не приемаме подобни административни решения. Естествено ние намираме също други дефицити в този бюджет, но като общо ние приемаме новите постановки в бюджета, свързани с програмното бюджетиране, свързани с увеличаване средствата към разплащане към бизнеса, свързани с намаление на административния праг и така нататък. Така че балансът на негативите и позитивите е в превес на позитивите. 

Водещ: Ако не административно, как трябва да се променя минималната работна заплата и трябва ли да се променя?

Божидар Данев: Вижте, има колективно трудово договаряне. В момента в редица браншове минималната заплата е над 450 лева. Това е въпрос на пазар на труда, а не е въпрос на решение на правителството. Дайте тогава да определим по същия начин цената на електроенергията, да определим цената на хляба, да определим, заплатите във всички категории и във всички професии. Минималната работна заплата не е икономически инструмент. В нея няма икономически смисъл и опита за натиск върху правителството в подобни, бих казал, тежки времена, каквито са сегашната политико-икономическа ситуация, това прилича на изнудване.

Водещ: Какви са нуждите на пазара на труда според Българската стопанска камара?

Божидар Данев: Нуждите на пазара на труда са преди всичко, те са във всички случаи, както браншови, така и регионални. Има сектори на икономиката, в които има неимоверен глад за работна ръка, както е например сектора за изчислителна техника и комуникации. Той може да назначи в момента, да удвои заетостта в сектора, но няма подготвени хора. Ние често казваме има работа за хората, но няма хора за работата, т.е. има места за работа, но няма хора за работата. Така че това е един огромен проблем – необходимата квалификация, уменията и компетентностите, които трябва да постъпят на тези работни места. В стопанската камара например обявихме, че търсим административен помощник. Получих над 300 заявления за 4 часа и трябва да ви кажа, само като прочетох CV-та и уменията и компетентностите съгласно европейските стандарти, аз не мога да отделя повече от 10-12 човека, с които да направя интервю. Няма компетенции, няма умения. Има разминаване между образователните и професионалните стандарти и нуждите на пазара.

Водещ: Осъществим ли е проектът на Бюджет’2014 така, както ви беше представен?

Божидар Данев: Вижте, всеки един бюджетен проект е прогноза. В частта бюджетен дефицит, според мен, той е осъществим, в частта ръст на икономиката, във всички случаи зависи от ръста на икономиката в Европейския съюз. Защо казваме в частта бюджетен дефицит е изпълним, защото той е в ръцете на изпълнителната власт, както в приходната, така и в разходната част. Тъй като ние имаме срутване на разходната част в последните четири години, както в данъчните, така и в осигурителните плащания, има голяма възможност при едно стягане на администрацията да се постигнат едни по-добри резултати от това, което е дори планирано в бюджета. Съответно, ако се запази дисциплината в изпълнителната власт и се намалят разходите за администрацията и се освободи част от ненужната администрация, за мен дори бюджетният дефицит ще може да позволи едно дефицитно финансиране на бюджета на икономиката, така че, отново казвам, винаги има неопределеност в една прогноза, каквато всеки бюджет е прогноза, но тази прогноза трябва да бъде направена колкото се може по-достоверно.

Водещ: В проекта за бюджет видяхте ли намерение на правителството за сериозни реформи в определени сектори?

Божидар Данев: За мен има седем приоритета в бюджета. Предвидено е доста завишено финансиране на образователната система. Като че ли бавно вървят там реформите. Има реформи, но те не са достатъчни. Не виждам реформи в социалната система. Напротив, има задържане на реформите, което във всички случаи ще доведе до негативи по изпълнението на бюджетната рамка. Вървят добри реформи, като че ли и се показват в Министерството на вътрешните работи. Министерството на труда и социалната политика показва, че се съобразява с реалните данни, ако иска да пристъпи към определени реформи, но естествено здравеопазването е в почти, както вие знаете, в една колапсова ситуация и трябва там бързо да се направят необходимите реформи. Ние твърдим, че и в образованието могат да се направят тези бързи реформи, тъй като държавата притежава най-мощният инструмент – финансирането на образованието, така че да се доближи това, което произвежда образованието до нуждите на пазара. 

Димитър ДРАГАНОВ