Дата: 31.10.2013

Източник: в-к "Труд"

Прочетено: 3656

- Г-н Данев, защо въпреки многобройните си критики към проекта за бюджет 2014 Българската стопанска камара реши да го подкрепи?

- Две са основните причини. Първо, политико-икономическата ситуация в страната е такава, че от ключово значение е българската икономика да има бюджет за 2014 г. Виждаме какви са политическите боричкания и показването на мускули в парламента. Нормално е да очакваме, че всяко забавяне на бюджета за 2014 г. ще се отрази лошо върху развитието на икономиката. Втората причина е, че има изключително тежко финансово наследство през последните години. Доказателства за това са драстичното намаление на приходите от данъчните и осигурителните плащания като дял от БВП. Голяма част от икономиката е потънала в сивия сектор. Разходвана е и значителна част от държавния резерв, включително и одържавените средства от здравната каса. Имаме хронични дефицити. Естествено е, че с един бюджет всички тези проблеми не могат да бъдат санирани. Приемаме, че това е преходен бюджет към нормално бюджетиране в страната. В проекта виждаме доста положителни елементи, но и дефицити, които би трябвало да бъдат коригирани.

- Кои са положителните елементи?

- За първи път има опит за връщане към програмно бюджетиране с цел постигане на определени цели. Положително е и декларираното намерение за намаление на неефективната администрация. Последните години този апарат взривно набъбна, вкл. разходите по неговата издръжка, без това да доведе до подобряване на услугите, които се предоставят на бизнеса и гражданите. За това може да се съди и от слабото усвояване на европейските фондове, влошаването на работата в здравната система и задълбочаването на кризите във всички институционални системи като образователната, пенсионната, тази за сигурност, съдебната система и т.н.

- Смятате ли, че това намерение ще се осъществи на фона на съпротивата от страна на редица министри срещу съкращенията? Още повече че всеки кабинет тръгва с идея да оптимизира администрацията, а в края на мандата се оказва, че чиновниците са повече.

- Тръгва се в правилната посока. Очакваме да видим какви ще са резултатите. Намалението на администрацията трябва да бъде придружено от реформи, вкл. с изграждането на дългоочакваното и обявяваното от всички кабинети за приоритет електронно правителство. Като че ли няма политическа воля това да се случи. Вместо това виждаме тиха съпротива на неефективната администрация срещу тази реформа.

- Проектобюджетът ще рестартира ли икономиката, както уверява министърът на финансите Петър Чобанов?

- За мен ускорението на растежа е величина, която е функция на развитието на европейската икономика. Не очаквам, че ръст във вътрешното потребление може да доведе до подобен ръст. Негов двигател може да бъде единствено износът. Това ни прави силно зависими от състоянието на европейската икономика. Ако тя се развива успешно, очаквам заложеният ръст от 1,8% от БВП да бъде изпълнен.  Ако европейската икономика продължава да се движи с мудни темпове, предполагам, че ръстът ще бъде в интервала 0,8-1,2%. Характерно за проекта на бюджет 2014 е, че се търси донякъде инфлационно финансиране - ръстът на икономиката съвпада с прогнозата за увеличението на потребителските цени с 1,8%. Правителството същевременно правилно е заложило ограничение на бюджетния дефицит като своеобразен буфер. Съвпадението със стойностите на ръста на икономиката не е случайно. Въпреки че увеличението му до позволените от ЕС 3% би могло да бъде едно от решенията за дефицитно финансиране на ръста на икономиката.

- Предупредихте за липса на реформи и капацитет на НАП, на положителни сигнали от основни европейски търговски партньори, както и за нестабилната политическа и институционална среда. Това ли са основните рискове пред бюджета?

- Един от рисковете е, че в последните 4 години рязко се увеличи сивият сектор в икономиката. Приходите намаляха драстично като дял от БВП. Има спад както в постъпленията от ДДС и акцизи, така и при здравно и пенсионноосигурителните плащания. Това показва неефективността на администрацията. Многократно сме посочвали, че липсва аналитична работа в агенцията за приходите, която може лесно да идентифицира деформациите, които на практика скриват реалните доходи на предприятията и на част от заетите в икономиката.

- Това поставя под съмнение изпълнението на приходите. Смятате ли, че ще има промяна?

- Трудно изпълнението на приходите може да се промени революционно, но е важно да се обърне трендът. В момента той е негативен, т.е. тенденцията е за намаление на приходната част на бюджета от данъчни и осигурителни плащания в сравнение с ръста на БВП. Голямо постижение би било, ако трендът се обърне.

- В проектобюджета има ли буфери, с които да се неутрализира неизпълнение на приходите? Явно няма да се разчита на фискалния резерв, който е на прага на допустимия минимум.

- Един от сериозните буфери е планираното увеличение на държавния дълг. Предвиден е и фонд от 500 млн. лв., който евентуално би могъл да се разходва за инвестиционни разходи в регионалната политика. За мен бюджетът е изпълним дори и да не бъде осъществен предвиденият ръст на икономиката. Драматичното е, че 7-те приоритета, в т.ч. и за реформи, афиширани в проекта, не са подкрепени финансово.

- Толкова ли е страшно за бизнеса вдигането на минималната заплата с 30 лв.? 

- Изобщо не е с 30 лв. Сложете върху тази сума 32% за осигурителни плащания и ще видите, че нещата са значително по-тежки, отколкото се представят. Второ, става въпрос за 11% административно увеличение на заплатата. Извинявайте, при какъв ръст на икономиката се случва това? Минималната заплата не е икономическа категория. Защо държавата не определи по същия начин цената на хляба, на месото, на горивата, които се определят пазарно. Заплащането на труда също е продукт на пазар. Увеличението на минималната заплата има и регионални измерения. Едно да я вдигнете в София, друго е в Неделино, Дулово или Лом. Един ще е ефектът от увеличението в големи предприятия, а съвсем друг в малкия и средния бизнес. Административното повишение е антипазарно и прокризисно решение. Нещо повече - то е в пълен конфликт с обявената политика на правителството за разкриване на нови и устойчиви работни места. Малките и средни фирми ще бъдат изправени пред дилемата или да закрият бизнеса си, или да потънат в сивия сектор. 

- Няма ли все пак увеличението да повиши потреблението, което е сред факторите на растежа?

- Дълбока наивност. Увеличението, което ще получат хората с минимални доходи, при всички случаи ще доведе до твърде скромен ръст на битовото потребление, като отчитаме какъв е броят на заетите с минимална заплата. Какви са опасностите от подобно явление? Това потребление за хората с ниски доходи е насочено основно към хранителни и енергийни продукти. За голямо съжаление на българския пазар 80% от тях са вносни или се произвеждат от вносни суровини. Тоест това потребление няма да захрани родното производство. Съществува опасност търговският ни дефицит да нарасне. Проблемите се много по-дълбоки и далеч не се изчерпват в наивни обяснения като “вдигаме заплатите - увеличава се производството в хранително-вкусовата промишленост”. 

- Как си обяснявате, че в бюджета се залага спад на безработицата и в същото време намаляване на осигурените?

- Не мога да си го обясня. Затова вчера (във вторник - бел.ред.) поставих този въпрос на министрите на труда и социалната политика и на финансите. Няма икономическа логика в подобни параметри.

- Вече 5 месеца правителството управлява. Изпълни ли се обещанието да се прекрати държавният рекет над бизнеса?

- Като че ли първите стъпки са свързани изцяло с промени в социалната сфера и изпълнение на електорални обещания. Добре, разбираме, че не е леко на правителството да работи при условията на такъв нефункциониращ парламент. Много е трудно при това положение да се вземат сериозни решения в санирането на цялата нормативна и бизнес среда. Има позитивно развитие в разплащането на държавата с фирмите и с ускореното връщане на ДДС. Все още сме далече от подобряването на бизнес средата и връщането на доверието на бизнеса, но осъзнаваме, че е доста дълъг и мъчителен процес. Докато не забележим ръст на инвестициите, не бихме могли да кажем, че има подобрение на стопанския климат. Българският бизнес страда най-много от липсата на сигурност и справедливост. Каква сигурност имате при политическите боричкания в момента? Ние не знаем какво ще стане след 1 месец. Лесно може да се види от статистическите данни, че всяка смяна на правителствата води до срив на икономиката и на постъпленията в бюджета. За голямо съжаление политическият елит - и предишният, и сегашният, винаги сменя голяма част от администрацията. Това е типично балканско явление. Нямаме устойчива администрация. Тя е подчинена на политическата мода и това винаги води до смущения в икономиката.