Дата: 31.10.2013

Източник: в-к "Дума"

Прочетено: 2753

Протест, който не може да роди концепция какво да се извърши, е неефективен и единствено може да мултиплицира натрупаните във времето деформации, твърди изпълнителният председател на БСК. "Не сме против увеличаването на държавния дълг, но средствата трябва да бъдат насочени към публични инвестиции", коментира изпълнителния председател на БСК.

- Г-н Данев, как бихте коментирали като цяло философията на проектобюджета за догодина? Има ли изненади и в каква посока? Къде виждате позитиви спрямо предишните няколко години и какви са рисковете според вас?


- Бюджетът за 2014 г. е ключов инструмент за запазване на икономическата стабилност на страната, независимо от наследените дефицити от предходното управление - разходваните средства от държавния резерв и одържавените средства от Здравната каса. С един бюджет трудно могат да се санират предходните дефицити в разходването на публичните средства, но може да се поставят основите на едно такова саниране. В бюджета, който принципно подкрепяме, има позитиви, има и съответни рискове за икономиката. Едно позитивно решение е опитът за въвеждане на програмен бюджет, така че да има програмирано финансиране на определени целеви задачи. Друго добро решение е намалението на разходите в частта "администрация", вкл. намаляването на администрацията според нейната ефективност.

Не можем да пропуснем, обаче, и някои негативи, които носят рискове в икономиката и които влизат в конфликт с обявените от правителството намерения за създаване на условия за растеж в икономиката и нови устойчиви работни места. Сред рисковете са, например, административно увеличение на минималната работна заплата и намалението на инвестиционните разходи. Като цяло, в бюджета откриваме прекалено много компромиси, свързани с политическите ангажименти на управляващите от предизборния период.

- Реалистични ли са според вас заложените цели, свързани с растежа, дефицита, инфлацията?

- Ще си позволя да започна с бюджетния дефицит. Да, той е разумно определен и е напълно в контрола на изпълнителната власт, тъй като тя би могла да търси повишение на приходната част и да ограничава разходната част на бюджета. Разбира се, възможна е и една друга политика - при позволените от ЕС параметри (3% дефицит) да се приложи дефицитно финансиране на растежа на икономиката. Колкото до растежа, в голяма степен той зависи от състоянието на европейската икономика. Предвиденият ръст на БВП от 1.8%  е оптимистичен за икономиката, която е далеч от оживление, а именно от очакваното за 2013 г. ниско ниво на растежа от около 0.6%. Ако европейската икономика не реализира сериозен растеж, ще се наложи да се преосмислят прогнозите за 2014 г. и да се редуцират до 0.8-1.2%.

Има пряка корелация между растежа и инфлацията. Защото другият начин за финансиране на растежа на икономиката е инфлационното финансиране, което е твърде деликатен инструмент. Особено като вземем предвид факта, че сме във валутен борд и че през последните години в страната ни има дефлация. Рязко изменение в ценовите условия крие потенциални опасности. Според мен подходът на правителството е разумен и икономически балансиран.

- Вдигането на заплатите, в т.ч. на МРЗ, няма ли според вас да се отрази позитивно на вътрешното търсене и покупателната способност?

- Едва ли ще ви изненадам, като кажа, че според нас административната намеса в заплащането на труда е вредна за икономиката и бизнес средата. Подобна намеса е пряк удар върху възможностите за създаване и поддържане на работни места, особено като се отчитат регионалните, браншовите и други дисбаланси, както и различните възможности на големите, средните, малките и микропредприятията. Азбучна икономическа истина е, че административното повишение на МРЗ е антипазарно решение, а последствията са  закриване на работни места. За голяма част от малкия бизнес, особено за този извън големите регионални структури, остава дилемата "да потъна в сивия сектор или да закрия бизнеса". Илюзия е, че административното увеличение на доходите ще доведе до увеличение на потреблението, а оттам ще се отрази благоприятно на производството. Битовото потребление е насочено преди всичко към продукти на хранително-вкусовата промишленост и енергийни продукти, 80% от които са вносни или се произвеждат от вносни суровини. Чрез увеличение на този тип потребление фактически ще се увеличи търговският дефицит на страната.

И сега се наблюдава разширено потребление на продукти от хранително-вкусовата гама, от туризма, но за голямо съжаление отново предимно от внос. Т.е. не покупателната способност е причината за ограничената консумация на продукти, произведени от българската хранително-вкусова промишленост, т.е. проблемите са много по-дълбоки. Ръстът на потреблението може да бъде постигнат чрез увеличение на инвестиционното потребление, а то е възможно чрез агресивна инвестиционна политика, подкрепена от бюджета.

- Какво от гледна точка на бизнеса трябва да се промени между първо и второ четене?

- Естествено, че се надяваме между първо и второ четене заложените в бюджета дефицити да бъдат премахнати. Необходимо е да се прекрати административното увеличение на МРЗ. Във всички случаи трябва да се увеличат инвестиционните разходи и да се намалят социалните разходи. Същите добиват вече критични размери, особено в условията на увеличена задлъжнялост и нови заемни държавни средства. Тук е мястото да кажа, че не сме против увеличаването на държавния дълг, но средствата трябва да бъдат насочени към публични инвестиции, към създаване на условия за нови работни места, а не за социални плащания. Категорично възразяваме против опитите за блокиране на реформите в пенсионната система и за връщане на определени привилегии, например, в системата на отбраната. Наблюденията ни са, че до момента само МВР прави решителни стъпки за реформи в системата, които ще се отразят положително, вкл. и на осигурителната система.

- Съгласни ли сте с изводите, които направиха преди ден от Икономическия институт на БАН, за очакван силен икономически растеж в края на 2014 г.? Известно е, че БСК следи от години междуфирмената задлъжнялост, според вас има ли промяна в тенденцията - че темповете на растеж намаляват?

- Не искам да се повтарям, но нашата икономика е функция на икономиката на ЕС. Да, възможен е такъв ръст поради ниската база. България може да реализира сериозен икономически растеж в рамките на 5-6 процента. Както вече споменах, без ръст на европейската икономика, както и без необходимите политики ние трудно можем да достигнем съответните параметри.
По отношение на задлъжнялостта действително темповете на нарастването й през последните години намаляват. Причините - стагниращата икономика и сривът в инвестициите. За съжаление нетният размер на дълговете (особено на междуфирмените) продължава да расте, макар и с по-малък темп. БСК вече десет поредни години следи нивото на задлъжнялост. Последните данни са за 2011 г., когато общият размер на задълженията беше 163 млрд.лв., а междуфирмените - около 100 млрд.лв.

Предстои да излезнат данните на НСИ за 2012 г., след което ще представим и нашето изследване, но отсега мога да прогнозирам, че нивото на задлъжнялост едва ли ще бъде сериозно променено. Истината е, че тежестта на икономическата криза беше прехвърлена основно върху реалния бизнес, който стана заложник на фискалната стабилност на макрониво. За разлика от останалите страни в ЕС, България има малък държавен дълг (17-18% от БВП), но огромен и непрекъснато нарастващ корпоративен дълг (227% от БВП), което блокира растежа на икономиката.

- По отношение на бизнес средата според вас забелязва ли се промяна в отношенията между държавата и фирмите при правителството на Орешарски в сравнение с предишното и в каква посока? Държавата се разплаща с бизнеса, но това като че ли не е достатъчно, за да съживи икономиката. Вашият коментар?

- Вярно е, че немалка част от забавените плащания към бизнеса бяха разплатени, но все още продължават да се прилагат някои некоректни практики, противоречащи на европейската директива срещу забавените плащания, която България транспонира в непълен вид. За бизнес средата е много съществено държавата действително да се превърне в изряден платец, да расте доверието към нея от страна на бизнеса, да няма лобистко нормотворчество, да има повече прозрачност в сферата на обществените поръчки и по-широк достъп на фирмите до тях.

- БСК отдавна алармира за скъсаната връзка между бизнеса и образованието. Стигаме до парадокса да има десетки хиляди свободни работни места, а да липсват подходящите специалисти. Откъде трябва да започне промяната? Как гледате на варианта "дуално обучение"? С какво и как бизнесът би могъл да помогне и да инициира действия в това отношение?

- Аз бих коригирал въпроса - бих казал, че има скъсана връзка между пазара на труда и образованието, а бизнесът е елемент от пазара. Наблюдава се дълбоко разминаване между професионалните и образователните стандарти, между това, което изисква икономиката, и "продукта" на образователната система, вкл. в основното, средното, средното професионално и висшето образование. Приемаме положително въвеждането на дуалното образование и приветстваме намеренията на правителството за финансиране на мерки срещу младежката безработица, по-конкретно - за това младите хора паралелено да учат и да получават практически умения и компетентности. Заедно с това трябва да кажем, че реформата в образованието трябва да стане на основата на финансирането. Държавата държи най-мощния инструмент - финансирането, а го е занемарила. Не трябва да се финансират специалности, от които пазарът на труда няма нужда. Държавата, заедно с бизнеса, трябва да прогнозира какви са нуждите на пазара на труда и избирателно, квотно да финансира само тези специалности и специалисти, които са необходими на пазара на труда сега или в близко бъдеще.

- Като гражданин следите ситуацията в страната, вкл. протестите и последните окупации на университети. Като че ли исканията на студентите нямат нищо общо с подобряване на условията за тяхното обучение и със самото обучение. Вашият коментар?

- Всеки протест трябва да бъде уважаван. Но всеки протест трябва да има ясни крайни цели, а не събитийни резултати. Лично аз (не ангажирам БСК) изпитвам съмнения към всякакви нефертилни протести дали не обслужват косвено други интереси извън обявените намерения. Един протест, който не може да роди концепция какво да се извърши, който не дава конструкция, за мен е неефективен и единствено може да мултиплицира натрупаните във времето деформации. За голямо съжаление, тези протести се поддържат от определени политически групи. Едни ги подкрепят от клиентелистка мотивация да се върнат във властта, а други - защото са изпаднали от избирателната прозорливост на българския гражданин.

- Прогнозата ви за предстоящата зима и следващата година - какви сценарии можем да очакваме?

- Моята прогноза е за тежка политическа, социална и икономическа зима. Експлоатира се неустойчивата политическа среда и се засилва натискът на определени формации и съсловни групи с необосновани искания. Има и друга основателна причина - недоволството на българските граждани, което е достигнало критични граници вследствие на досегашните политически управления. Налице е нова гражданска среда. Българинът се е отърсил от страха. В условията на възраждане на гражданския дух и отърсване от страха да бъдем оптимисти, че няма да прегрее обществената среда и ще намерим подходящите балансирани решения.