Дата: 16.11.2013

Източник: в. Преса

Прочетено: 3424

-Г-н Данев, сред приоритетите в бюджета за догодина е реформа в здравния сектор, като целта е нов тип управление на ресурса. Как гледате на това?

- Системата на здравеопазването е трайно деформирана и недофинансирана. Включително в бюджета на здравната каса за 2014 г. е заложен дефицит от 200 млн. лв. за болниците. В последните пет-шест години има тенденция за намаляване на дела на държавата и на общините в приходната част на бюджета за здраве - от 34% през 2008 г. пада на 14% през 2014 г. за сметка на осигурените и на работодателите, чийто дял във финансирането на здравеопазването за догодина ще е 86%. Все повече хора се лишават от храна, за да могат да си купят лекарства. За голямо съжаление на този етап всички политици говорят по какъв начин трябва да се разходват натрупаните средства от осигуровки и евентуално парите, които предоставя държавата. Но никой не разглежда системата на здравеопазването като финансова система, защото тя е преди всичко такава. Не говорят какви са постъпленията на входа на системата и може ли този приход да бъде увеличен и чак след това да се разсъждава върху разхода и как той трябва да бъде по-ефективен. Показателно е и какво внася държавата в здравната каса за онези 11 категории лица, сред които деца, пенсионери и безработни, за които по закон трябва да плаща здравните осигуровки. От 2010 до 2013 г. сумата на трансферите от държавния бюджет е постоянна - 941,126 млн. лв.

- Какво означава това?

- Че държавата влиза в сивия сектор, не внася дължимите осигурителни вноски, предвидени в закона. Крие част от тях. Да не говорим, че размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица, не съответства на разходите за тях. Сметките показват, че тя внася 1/3, а се разходват за осигуряваните от нея лица 2/3 от ресурса. Паралелно с това държавата е присвоила, одържавила и отклонила близо 1,9 млрд. лв. на НЗОК от 2008 г. насам.

- От резерва на здравната каса?

- Да, но не само. Има и отклонявани пари от осигурителните вноски, които са предоставени на Министерството на здравеопазването. По този начин държавата е нарушила правата на осигурените. Веднъж - не само че не е внесла парите си, а ги е одържавила, окрала.

- А здравно неосигурените българи?

- Държавата е абдикирала от събираемостта на осигурителните вноски. Данните показват, че през 2012  спрямо 2011 г., т.е. само за една година, здравно неосигурените са се увеличили със 72 хиляди души и са достигнали 1,395 млн. И възниква генералният проблем на финансирането в здравеопазването - никой не знае и не иска да поеме отговорност кой покрива разходите на неосигурените лица, които обаче се лекуват. Защото на практика държавата е прехвърлила тази отговорност на осигурените лица, което е в противоречие на закона. Ето така се формират дефицити в болниците, защото, спазвайки конституционните разпоредби и своята Хипократова клетва, лекарите не могат да откажат медицинско обслужване на хората, делейки ги на принципа осигурени - неосигурени. Ако продължаваме по този начин, здравеопазването е обречено.

- Какво предлагате?

- Държавата, след като е демонстрирала своята непоследователна и порочна политика в участието в бюджета за здравеопазване, трябва да отстъпи от управлението на осигурителната система и да поеме своите финансови отговорности за неосигурените. Управлението на здравната каса трябва да се предостави на приносителите на средства в здравната каса, пропорционално на тяхното участие - държава, работодатели и работници. Мястото на останалите участници в процеса, съсловни и пациентски организации, е в ролята на наблюдатели. А не да участват в управлението на средствата, защото ще има конфликт на интереси. Не искам да се спирам на проблема за лобистките връзки на част от хората, ангажирани в здравеопазването, с фармацевтичните организации при формирането на лекарствената политика. Но ясна индикация за лобистки връзки е фактът, че в България е значително по-малка консумацията на т.нар. генерични лекарства в сравнение със средната им консумация в ЕС. Отдавна предлагаме да се създаде регистър на здравно неосигурените и трябва да са ясни разходите за тяхното лечение, както и кой ги поема. Ако иска да ги поеме НАП, защо не си е събрала осигуровките. 

- Левицата предложи промени в Закона за здравното осигуряване.

- Въпросният проект не само че не решава проблемите, а ги задълбочава. На практика се одържавява управлението на здравната каса, което означава узаконяване на ограбването на средствата на осигурените. Управлението на средства не е проблем само на здравни работници, а на хора, които се занимават с финанси, право и икономика.

- Хората се демотивират да си плащат вноските за здраве.

- Именно. Затова се борим да защитим правата на осигурените лица. Има и големи деформации в пенсионната система, а те са свързани със здравната система, с решенията на ТЕЛК, инвалидните пенсии. През последните три години например има драстично нарастване на броя на болничните листове. През 2012 г. говорим за 12,5 млн. болнични дни. Основната част от тях са ползвани от малкия и средния бизнес като средство за оцеляване. Трябва анализ на цялата осигурителна система и тогава може да се правят промени в закона, а не да се появяват такива палиативни, изсмукани на коляно, промени като въпросния проект за промени в Закона за здравното осигуряване, които са свързани с желание за политически назначения.

- В бюджета за догодина са заделени само 73 млн. лв. за борба с безработицата.

- Безработицата и откриването на работни места е най-големият проблем в българската икономика. Колкото повече са реалните безработни, толкова повече е опасността от увеличаване на хората, които не внасят осигурителни вноски, защото нямат доходи. Проблемът и в здравеопазването, и в другите осигурителни системи е свързан с безработицата. В дъното на подобни драматични явления стои липсата на инвестиции за създаване на нови работни места, което е плод на политическата нестабилност на страната и уплахата на инвеститорите да влагат своите средства тук. Това се подчертава и от ръста на спестяванията в банките, и в срива както на български, така и на чуждестранни инвестиции. Докато няма промяна в тренда за нарастване на инвестицията, не можем да говорим, че създаваме качествени, устойчиви работни места особено за хората с ниска квалификация. Що се отнася до средствата, които са заделени в бюджета, това е добра, но временна политика. Пак казвам, трайната политика е създаване на бизнес среда, намаление на политическия риск в българската икономика, за което можем да съдим и по размера на лихвите на банките. Те все още са високи независимо от финансовата стабилност в страната. Докато няма обратен тренд, държавата правилно отива към временни мерки, за да създаде все пак заетост на определена част от безработната маса. Ние обаче предлагаме тази временна заетост да се извършва само във фирмите, а не чрез общините.

- Защо?

- Защото във фирмите има технологична дисциплина, следи се за ефективността на полагания труд и най-важното - хората се учат на определени професии и трудови навици. Нещо повече, средствата за безработните, които досега бяха в полза на общините, са един от основните инструменти за набиране на електорална маса и за набиране на участници за протести или подкрепа на определени политически субекти. Качват ги в автобусите и ги карат някъде. Това се ползва като инструмент за политически натиск вместо за създаване на реални работни места и за възпитаване на трудови навици.

- Алармирахте, че безработицата вече е потомствена.

- За голямо съжаление, да. Действително имаме една нова категория, нов феномен в България - потомствени безработни. Това са около 40 000 младежи на възраст между 15 и 29 години, които никога не са имали първо работно място, но никога и техните родители не са работили в светлата част на икономиката. Голяма част от тях са участници в битовата престъпност. Това са хора с ниско образование, без никаква квалификация, без трудови навици, които са контингент на организираната престъпност. Те друг начин за издръжка освен социалното подпомагане не знаят. Усилията на държавата максимално трябва да бъдат насочени за създаване на работни места за нискоквалифицирана работна ръка и за професионална квалификация на хората за заемане на тези места.

- Какво да се направи? Сега масово ги назначават да чистят.

- Което е безумие. Когато говорим с философски категории за подобни явления, можем да кажем, че ангажираме в сферата на чистотата хора, които не знаят какво е чистота и нямат отношение към нея. Както политиците ни изобщо не знаят какво значи управление и какво значи осигурителна система и как се управлява тя. Както те не знаят и не разбират това, което им се казва как трябва да бъде, така ромите не разбират какво е чистота, а ги караш да чистят.

- Ще се случи ли ръст на икономиката от 1,8% през 2014 г., както е заложено в проектобюджета?

- Веднага мога да отговоря, че ръстът е леснопостижим поради ниската база. Добрите сигнали, които идват от развитието на европейската икономика, ми дават надежда, че този ръст може да бъде изпълнен. Но при едно негативно развитие на икономиката в ЕС може да очакваме и значително по-нисък ръст. Потребителският пазар на България е относително малък и е свързан с потреблението преди всичко на хранителни стоки, голямата част от които са вносни. 

(в. Преса, печатно издание, брой 313 (664 от 16 ноември 2013)