Дата: 28.01.2014

Източник: БСК

Прочетено: 2635

Българската стопанска камара, независимо че отчита необходимостта от защита на основните права на работниците в условията на продължаваща икономическа криза, не подкрепя внесения от Магдалена Ташева и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Предлаганата промяна на чл. 245 от КТ е неприемлива, доколкото сега действащата разпоредбата регламентира „гарантиране изплащането на трудовите възнаграждения”, при гарантиран размер на трудовото възнаграждение и лихви за забава. Тя е резонна спрямо определената гаранционна цел в условия на затруднено финансово положение на работодателя.

Предлаганите промени правят опит за неясно формулиране  на  солидарна отговорност за задължения при забавено изплащане на трудови възнаграждения, обезщетения и други плащания по КТ.

С новите ал. 1 до ал. 4 на чл. 245 от КТ, в обхвата на работодателската отговорност напълно недопустимо и необосновано се включва и тази на собствениците на юридическото лице – работодател, както и на длъжностни лица, които са отговаряли за управлението и контрола на предприятието в периодите на натрупване на задълженията. С предложената редакция се смесват правата и задълженията на собствениците на предприятието - работодател според вида на търговеца и в зависимост от разписаните правила в Търговския закон Напълно неясно се употребява и понятието „длъжностни лица, отговарящи за управлението и неговия контрол“. Дефиницията за длъжностно лице е употребена в НК със съвсем друг смисъл и цели. Ако в случая се прави опит да се визират членовете на управителните органи или висшия мениджърски екип на едно търговско дружество, то следва да се има предвид, че те носят отговорност за своето управление, регламентирана като основание, процедура на реализиране и размери, определени  в Търговския закон.

Предвиденият нов допълнителен текст на ал. 3 на чл. 245, който цели регламентиране на солидарната отговорност на прехвърлителите и приобретателите при натрупване на задължения към работниците и служителите, е излишен, защото в хипотезите на чл.123 и чл.123а от КТ ясно са регламентирани като ангажименти отговорностите на предишния и сегашния работодател спрямо работниците и служителите в различните случаи на промяна на собствеността и работодателя.

Правото на защита на правата и законните интереси на работниците и служителите е достатъчно ясно и категорично уредено в чл.56 на Конституцията и чл.344 от  Кодекса на труда. Поради това не е необходимо разширяване на кръга на лицата попадащи под особена закрила при уволнение по чл.333 от Кодекса на труда. Още повече, че това предложение въвежда така наречената „абсолютна, неограничена закрила” за всеки работник или служител, който реши да търси правата си  по съдебен ред. Цели въвеждане на ограничения за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя особено в случаи, при които се касае за липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, ако работника или служителя не отговаря на тях и най-вече случаите на дисциплинарно уволнение.

Относно създаването на нов чл. 362а от КТ, с който се въвежда опростена процедура за съдебно установяване и присъждане на работника или служителя на неизплатеното трудово възнаграждение, считаме че систематичното място на подобна разпоредба е в Гражданско процесуалния кодекс, а не в Кодекса на труда. Отбелязваме, че и понастоящем ГПК предоставя съответни възможности за защита.

***

Становището е внесено в НСТС за заседанието на съвета на 28 януари 2014 г.