Дата: 07.02.2014

Източник: в-к "Стандарт"

Прочетено: 2546

Връщането на данъка за минималната заплата ще увеличи сивия сектор. Най-важното е, че управниците вече чуват бизнеса, казва Божидар Данев за в. "Стандарт".

- Г-н Данев, получихме информация, че новите оперативни програми ще стартират чак през 2015 г., въпреки че периодът тече от 2014-а. Как ще коментирате?

- Не е точна информацията. Има готовност голяма част от оперативните програми да стартират през 2014 година. За да не се допусне финансов вакуум за изпълнявани проекти, се продължава срокът по финализиране на текущите проекти.

- Пред какви предизвикателства е изправена българската икономика в този момент?

- Най-голямото предизвикателство пред българската икономика е проблемът с безработицата, с липсата на инвестиции, които да подпомагат откриването на качествени, устойчиви работни места. Липсата на квалифицирана работна ръка също е сериозно предизвикателство - имаме много, но неквалифицирани сънародници, които са в работоспособна възраст. И ако по време на икономическия бум в страната имаше място за неквалифицирана работна ръка, сега, когато излизаме от икономическата криза, заедно с преструктурирането на българската икономика остро възниква проблемът за мястото на неквалифицираните. Това води до натоварване на бюджета и рефлектира върху социалното подпомагане, образованието и косвено върху битовата престъпност. 

- Какво прави правителството за решаване на тези и други важни проблеми?

- Безспорно правителството направи някои положителни стъпки още в началото - ускори разплащанията към бизнеса, връщането на ДДС, които четири години бяха в застой. През тези години държавата прехвърляше всички негативни последици от икономическата криза върху бизнеса и хората. Това доведе до закриването на десетки предприятия и на повече от 400 000 работни места. Генерира се и висока младежка безработица. Кабинетът полага усилия за намаляване на регулативните режими, за да се подобрява бизнес средата. 

- Съумява ли да задържи и разшири фронтовете си кабинетът за подобряване на икономическото състояние на България?

- Струва ми се, че кабинетът в началото на своето функциониране отстъпи на някои популистки искания. Това е контрапродуктивно на търсенето на решения за излизане от кризата. Продължават проблемните ситуации в енергийния сектор. Те се засилват с решението да се продължи субсидирането на консуматорите на битова електроенергия и за сметка на повишената цена на енергията за бизнеса. Подобна политика има четири негативни изхода. Първият е, че се срутват всички политики за енергийна ефективност. Когато цената не отговаря на реалните пазарни условия, всякаква политика, пестене на енергия се руинира. Вторият негатив е, че няма да има средства за възпроизводство на отделните елементи на енергийната система - разпределителна, преносна или производствената системи - няма значение. Трето - с този ход създаваме нелоялна конкуренция на другите алтернативни енергийни източници. Защото, когато се предлага субсидирана електроенергия, която е по-евтина, никой няма да премине на газ или друго гориво. Четвърто - бизнесът става неконкурентоспособен в сравнение с международните си конкуренти. Когато се деформира енергийният пазар, деформираме и икономиката. 

- Но трябваше да се направи нещо за облекчаване на последиците от кризата върху населението, не мислите ли?

- Това беше отстъпление на правителството пред силния обществен и синдикален натиск. Аксиоматична истина е, че с цени не трябва да се прави социална политика. Решението е да не се ползва инструментът на социалните помощи. Някои решения ще рефлектират сериозно върху икономиката. Едно от тях и сега продължава да буди недоумение у мен - възстановяването на данък общ доход върху минималната работна заплата. Това решение категорично ще доведе до нарастване на сивия сектор и до загуба допълнително на работни места. Грешно разбраната политика за реиндустриализация не води също до позитивни резултати. Реиндустриализацията би трябвало да насочи усилията на държавата към политика за създаване и разширяване на производства с висока добавена стойност, с много знания и да генерира качествени и устойчиви работни места. Реиндустриализацията не трябва да е за сметка само на държавните средства и съживяването на производства, които на този етап имат неясна пазарна реализация. Ако обаче направим баланс на мерките, които предприема правителството, положителното надделява над противоречивото. И най-важното - съществено е подобрена чуваемостта между бизнеса и управляващите. Надявам се, че тези "детски болести" от първоначалните компромиси на изпълнителната власт постепенно ще бъдат преодолени.  

- Какво би могло още да се направи, първите стъпки са ясни, но оттук насетне?

- Наложително е изработването на сериозна стратегия в областта на енергетиката. Тя трябва да е след широка дискусия с бизнеса и всички потребители на електроенергия. Да се помисли за това цената на енергията за големите структурни потребители да бъде съобразена с пазарната и сравнена с цените, на които предоставя на другите конкуренти на европейските и международните пазари. България в момента има най-висока цена за големите консуматори в Европа след Чехия. Отново повтарям, икономически абсурд е, че чрез цената на тока  се провежда социална политика. Сериозен проблем създава разширената в последните четири години сива икономика с всичките й многопластови проявления. Друг сериозен проблем са регионалните дисбаланси в икономиката и инфраструктурата. Проблем над проблемите е образоваността на населението. Не се спазва конституцията, в която е записано, че образованието до 16 г. е задължително. 

- Като част от бизнес климата съдебната система отдавна създава проблеми и присъства във всеки доклад на ЕС. Докога ще продължава това?

- Искам да обърна внимание на нещо, за което досега не се говори - няма кандидати за високи постове в правораздавателната система, забелязвате ли? Според мен магистратите се страхуват, защото на обществото стават известни нерегламентираните контакти, неясният произход на имуществото и т.н. Сиви облаци, в които няма сребърна подплата, надвисват в тяхното кариерно развитие. Страхът, поради откритостта на обществото, вече отказва огромна част от това съсловие от стремеж към високи позиции. Докъде стигнахме - не можем да излъчим юрист с прозрачна биография дори за най-висшите постове в системата. 

- Това не е ли добър знак?

- Докато не се изчисти системата от спорни магистрати,  докато търсенето на справедливост  през правосъдната система продължава години и струва непосилно скъпо, няма да има инвеститори. От това зависи и развитието на икономиката с бързи темпове.