Дата: 22.02.2014

Източник: БСК

Прочетено: 1642

Г-н Данев, изследване на Българската стопанска камара (БСК) показа, че за 5 години сивата икономика е глътнала над 12 млрд. лв. Къде са отишли тези пари?

Да, за периода 2007-2012 г. несъбраните приходи от данъци, осигурителни вноски, акцизи и мита заради укрити средства са повече от 12,4 млрд. лв. Ресурсът от сивата икономика се насочва в три направления – към лобистки групи, в това число и политически, и икономически, за инвестиции и потребление. Укритите средства са разпределени основно за инвестиции и търговия с влияние. По некоректен начин отиват и за социално благополучие на част от нацията. Сивата икономика е мутиращ, бързо променящ се икономически звяр, който се развива много бързо, в замисимост от действията и бездействията на управленския елит и на данъчната администрация. Този звяр притиска чистия сектор, пренасочва финансовите и инвестиционните потоци, закрива качествени устойчиви работни места. В замяна на това поддържа некачествени и неустойчиви позиции и създава едно фалшиво благосъстояние на част от нацията. Т.е. има шизоидно въздействие на сивата икономика. В БСК сме за постепенно изсветляване на икономиката, което означава и съществено намаляване на търговията с влияние.

Това не е ли твърде тежко обвинение, че парите, които губи страната от сивата икономика, се използват и за търговия с влияние?

Кажете как да го олекотим, когато е истина?

Защо и БСК се занимава с оценка на сивия сектор, досегашните не са ли достатъчни?

Напоследък се публикуват противоречиви оценки за обема на сивата икономика, направени по различни методики, които до голяма степен са свързани със субективни фактори, включително със социологически изследвания и експертни оценки. В същото време, прегледът на икономическата литература показва, че не са известни методологии за определяне на обема й, които да почиват на числови данни от националната статистика или Евростат. А изследването, което БСК направи, се основава на данни от НСИ. В изследването разчитаме и на макроикономическата логика, според която измененията в приходната част на бюджета, а именно – постъпленията от данъци, осигурителни вноски, акцизи и мита, трябва да следват промените в ръста на БВП. Предложената от нас методика служи за изчисление само на измененията в обема на сивата икономика - ние предлагаме числови данни. Смятаме, че е полезно и от изключително значение да следим динамиката в процеса всяка година. Съгласно международните класации и по различни методи, от доста години България винаги е носител на златните медали в областта на обема на сивия сектор като част от българската икономика. И което е най-драматично – през последните години има нарастване на този обем.

Твърди се, че сивата икономика е начин за оцеляване на част от бизнеса в кризата. Това мит ли е?

Безспорно е, че особено за малкия и средния е въпрос на оцеляване. В проспериращите икономики, каквито са немските и швейцарската, почти няма изменение, няма нарастване в обема на сивата икономика. Тя е достигнала някакво ниво, но е значително по-ниска от тази в България.

Необходимо зло, което те успяват да държат в приемливи граници?

Трудно може да се каже къде е балансът. В икономика, в която благосъстоянието е на много високо ниво, каквато е тази в Германия, Дания или Австрия, сивият сектор не може да бъде инструмент за подобряване на благосъстоянието, тъй като то се подобрява чрез осветената икономика. А тъй като ние нямаме постижения, всяка промяна в неформалната сфера дава съществени изменения в благосъстоянието на определени хора.

Да, но данните сочат, че в периода на кризата българската икономика постига по-високи ръстове от германската или финландската.

Родната ни икономика е странна. България би могла постига висок ръст, защкото базата е изключително ниска. Забележете, че и най-големият ръст на българската икономика наблюдавахме, когато тя се развиваше спекулативно, със спекулативни средства, които се вляха в строителството и в туризма. Тези средства бяха изтеглени, в резултат на това в икономиката се получи вакуум и тя започна да се задъхва. Още диша тежко.

Какво показва вашето изследване?

За периода 2007-2012 г. изменението в обема на сивата икономика у нас е средно с 3,4%, спрямо 2007 година, като най-малко е през периода 2007-2008-ма – 0,1%. Най-драматично е състоянието в периода 2009-2012 г. Особено драматичен е ръстът през 2010 г. - с над 5,1%, спрямо 2007 г. За петгодишния перод от 2007-ма до 2012 г. БВП нараства с 29% от 65,185 млрд. лв. до 77,582 млрд. лв. или средно с 5,8% на година. В същото време, в противовес на икономическата логика, данъчните приходи имат ръст от само 11% - от 19,328 млрд. лв. до 21,529 млрд., или средно 2,2%. Срутването от 5,8% до 2,2% няма сериозно обяснение, освен посивяване на икономиката. В други страни обемът на данъчните приходи следва измененията на БВП, тоест не се наблюдава ръст на сивата икономика. Например, във Финландия ръстът на БВП за този период е 7%, а на данъчните приходи – с 10%. В България се наблюдава още една закономерност - всяка смяна на правителствата води до намаление на приходната част в бюджета.

Т.е. бумът на неформалния сектор е по времето на ГЕРБ?

Е, не бих могъл да правя подобно политическо сравнение. Мога да го направя, ако сегашното правителство се задържи, след 4 години, когато ще можем да изчислим какво е направило то, ще оценим и какви са измененията. Но факт е, че икономиката леко потръгва. Не можем да очакваме революционни изменения, а само еволюционни. Друг факт е, че вече няма забавяне на връщането на ДДС към бизнеса, задълженията към бизнеса се изчистват, в момента има 12 000 свободни работни места, за които няма подходящ човешки ресурс, с необходимите умения и компетенции. Тенденция за сивия сектор може да се очертае поне след година и половина. Ако, разбира се, дотогава не започнат да преобладават решения, които се вземат често от парламента под натиска на популистки сили. Въпросът е къде е балансът – дали ще вземат връх популистките мерки или креативните решения, които подпомагат развитието на българската икономика.

Винаги има предстоящи избори, които чукат на вратата...

Е, тук е въпросът – умението, и бих казал, политическата воля на този, който управлява, да устоява на този популистки натиск.

Тябва ли да се повишават осигуровките и данъците?

Нарастването на обема на сивата икономика в България е свързано преди всичко с неразумната данъчно-осигурителна политика и невъзможността на данъчната администрация да се спряви с деструктивната роля на това зловредно явление. Основната грижа на държавата трябва да се насочи не към увеличаването на прякото и косвено данъчно-осигурително облагане, а към повишаване на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи. Никой в България не е направил, например, изследване до какво води вдигането на тавана на облагаемия доход. Ако се направи внимателен анализ на дяловете в приходната част на осигурителните фондове за това какви са обемите на хората с доход до 2400 лв., ще се стигне до заключението, че подобно решение мачка и маргинализира средната класа в България. За много богатите подобно решение няма никакъв финансов резултат.  Мачка се креативната част от нацията, хората, които получават относително високи заплати, но не са богати. Подобно решение трябва да става на основата на оценка на въздействието, включително анализ на финансовите потоци, на това до какво ще доведе подобна промяна. Това са отчаяни опити да се повишат приходите, без да се интересуваме от последствията. Пак казвам - усилията трябва да се насочат към повишаване на събираемостта. Какво пълни бюджета? ДДС-то. Следователно, усилията трябва да са насочени към него. И към осигурителните вноски, защото сега, за да се покриват дефицитите, държавата отделя от другите данъци, за да запълват финансовите дупки. Популисткото решение за връщане на 10-процентния данък общ доход за хората на минимална заплата би трябвало да се съпроводи от изследване до какво ще доведе. Прогнозирам, че за една година ще има ръст на заетите на минимална работна заплата с поне 10%. Ако това се окаже така, ще излезе, че с подобно решение сме помогнали на не малка част от бизнеса да не потъне в сивия сектор.

Как посрещате идеите на левицата да се разреши работодателите в публичния сектор да освобождават служителите си на пенсионна възраст?

Ето още едно шизоидно поведение на политическия елит. Отново искат да въведат дискриминационни форми – за едната форма на собственост тази норма да я има, за друга – не. А къде е Конституцията? Не трябва да забравяме, че забраната за освобождаване на навършилите пенсионна възраст служители беше въведена преди няколко години по искане на социалните партньори. Това е пълен абсурд в страна, в която се шири безработицата, и в която младежката безработица е достигнала застрашителните размери от близо 40 на сто. Няма работодател в света, който да иска да се освободи от човек с необходимите умения, т.е. пазарът има достатъчно инструменти да остави този човек на работа, без да се налага това да става с административни забрани или разрешения. Нека се възстанови старата норма – да бъде освобождаван по желание на работодотеля всеки служител, който е на вършил пенсионна възраст, но да няма забрана да продължи да работи, ако работодателят пожелае или ако става въпрос за човек, който  е полезен в осъществевяване н асъответната стопанска дейност. Същият негативен прецедент е премахването на допълнителното възнаграждение за т.нар. клас прослужено време за администрацията, а за бизнеса - не. Това са политически поклони към електората. Тези поклони се правят под натиска на социалните партньори, които се възползват от неустойчивата политическа ситуация и притискат властта.