Дата: 07.03.2014

Източник: в. 24 часа/3e-news.net

Прочетено: 1775

Четири сектора могат да извадят България от кризата и да я изведат към по-бърз и интелигентен растеж. Това е записано в доклад на Световната банка.

Критериите при избора им са отчели както наличието на традиции, така и потенциала за запазване на сегашните и за стъпване на нови пазари.

Първият от тези сектори е хранително-вкусовата промишленост, в която най-голям дял по отношение на заетостта и приходите имат месо, плодове и зеленчуци и органични продукти.  България е традиционно силна в износа на вино, пилета, прясно сирене и хлебни изделия.

Според доклада в този бранш има над 7000 фирми, в които работят близо 115 000 души. Общият размер на приходите е 4,059 млрд. евро. Анализ на предимствата показва, че имаме високи стандарти на качество, добре развити мрежи за транспорт и дистрибуция, достъп до европейските пазари, традиционно присъствие в Русия и ОНД и евтина работна ръка.

Пречките пред развитието на сектора експертите на Световната банка виждат в остарялото оборудване, многобройните посредници при доставките и липса на връзка с научните центрове за разработване на нови храни.

За да бъдат ефективни усилията за развитие на сектора, държавата трябва да се насочи към преодоляването на няколко пречки - ниската производителност, силното обезлюдяване на селските райони и ограниченото финансиране Вторият по потенциал сектор, посочен от експертите, е машиностроене и електроника. Според данните в доклада секторът е фокусиран изцяло върху износа - 15% от общия и 50% от този за Германия и Италия.

Той обаче се оказва силно засегнат от застаряването на населението, тъй като 55% от заетите в него са на над 55-годишна възраст. Заради миграцията са загубени над 1500 млади работници. За три години наетите в този бранш намалели с близо 20 000.

Освен това секторът е доминиран от малки играчи, което пречи за развитие на по-мащабни проекти и за навлизане на пазари с висока добавена стойност.

Като трети по потенциал докладът сочи фармацевтичния сектор. Въпреки че е един от най-малките в ЕС, пазарът му достига 2,098 млрд. лв. през 2011 г. Разходите за лекарства са 2,45% от БВП, а всички прогнози са, че този пазар ще расте с около 9,1% за година. Докладът оценява високия потенциал и заради значителните инвестиции в него. Като голямо предимство експертите сочат силните традиции и географската близост до пазарите в Близкия изток и ОНД.

Пречките са свързани с многото и тежки регулации. Експертите смятат още, че заради силната конкуренция и скъпите проучвания и производство секторът се нужде от финансова подкрепа - както държавна, така и от еврофондовете.

Като четвърти сектор, който може да ни извади от кризата, докладът сочи този на високите технологии. От 2006 г. досега той растял с 14% на година, а печалбите - с 83% Износът на стоки и услуги от него се е увеличил 14 пъти от 2005 г. до 2012 г. В момента този сектор заема 47% от общия износ на бизнес услуги.

Средната стойност, създадена от един служител, била 45 700 лв., което е три пъти повече от този показател в национален мащаб - 16 800 лв.

Експертите го разделят на три подсектора: телекомуникации, които допринасят за 73% от приходите, компютърно програмиране - с 14% дял, и консултантски и информационни услуги- с 6%.

Оказва се обаче, че и в този сектор има недостиг на квалифицирани кадри. Дори завършилите висше техническо образование нямат нужната квалификация, за да започнат веднага работа Голяма част от тези хора работят в чужди фирми, които обаче действат автономно в България.

Културните и креативни дейности като тези на архитекти и рекламисти също имат голям потенциал, се посочва в доклада. Въпреки че не получават никаква помощ от държавата, това са малки фирми с персонал до 40 души, в които дори и по време на кризата е нямало съкращения.

За да могат тези сектори да покажат потенциала си, е необходимо разработването на нови технологии и иновативни продукти.

Брюксел: Има дисбаланс в икономиките на България и още 13 държави

Икономическото възстановяване във всички европейски икономики става все по-забележимо, но има още доста предизвикателства.

Това е записано в доклад на Европейската комисия, изготвен след редовен преглед на 17 икономики в съюза. Като най-важната задача на европейските правителства ЕК вижда преодоляването на натрупаните вече 10-а година дисбаланси в икономиките, което изисква постоянни действия за ускоряване на икономическия растеж и за намаляване на безработицата.

Установено е, че редица дисбаланси са налице едновременно в няколко държави членки. Сред най-опасните от тях ЕК определя големите външни задължения в някои икономики, постоянно високите равнища на излишъка по текущите сметки в резултат на слабото вътрешно търсене, спадналата конкурентоспособност и значителната загуба на пазарни дялове.

Според доклада 14 от 17-те анализирани икономики показват дебалансираност. Това са България, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство.

В три държави - Хърватия, Италия и Словения, нарушените основни икономически пропорции са определени като прекомерни. Франция и Словения пък са заплашени от наказания заради прекомерен дефицит.

БВП с ръст от 0,9% за 2013 г.

Брутният вътрешен продукт за 2013 г. е нараснал в реално изражение с 0,9% спрямо 2012 г., съобщи вчера Националният статистически институт. За 2012 г. увеличението на икономиката беше 0,6 на сто.

През миналата година БВП на България е бил 78,115 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат по 5 493 евро.

НСИ ревизира данните от експресните оценки за последното тримесечие на миналата година, като растежът на месечна база е понижен от 0,4 на 0,3 на сто, а този на годишна е повишен от 1 на 1,2 на сто.

През четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на предходната година добавената стойност се увеличава с 1,8%. Сред отраслите с най-голям растеж са аграрният сектор - с 2,1%, промишлеността - с 1,6%, далекосъобщенията - с 5,5%, финансовият и застрахователният сектор - с 4%, операциите с недвижими имоти - с 1%.

Данните на статистиката показват и че за година относителният дял на селското стопанство от икономиката нараства с 0,1 процентни пункта и достига 3,7%. Тежестта си с 0,6 пункта увеличава и индустриалният сектор, като става 27,3 на сто.

Намалява обаче делът на услугите от добавената стойност и достига ниво от 69% при 69,7 на сто в сравнение с края на 2012 г.

Леко увеличение се отчита и на производителността на труда през четвъртото тримесечие на миналата година. БВП на един зает нараства с 2,3 на сто на годишна база. Най-висока е производителността на труда в услугите - 14,50 лв. за един отработен човекочас, а най-ниска - в земеделието с 3,50 лв.

По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2013 г. заетите в икономиката ни са 3,255 млн..