Дата: 16.03.2014

Източник: БСК

Прочетено: 2392

Интервю на председателя на УС на БСК г-н Сашо Дончев в предаването "120 минути" на бТВ
 
Визитка: Сашо Дончев е роден на 7-ми септември 1953 година в Ямбол. Завършил е Държавната академия за нефт и газ „И.М.Губкин” в Москва и УНСС, София. До 1990 година работи в „Газстроймонтаж”, като последно е директор на управлението по изграждане на магистралния газопровода Тула-Москва-Киев. Основател и изпълнителен директор на Овергаз. Председател на Българската стопанска камара. Съсобственик на вестник „Сега”.

Водещ: Добре дошли, г-н Дончев, в предаването „120 минути”.

Сашо Дончев: Добре заварили.

Водещ: Сега искам да започнем малко по-нестандартно, тъй като сте един от най-големите предприемачи в България и искам да ви задам въпрос с три възможни отговора. Като в тези тестове, нали се сещате. Въпросът ми е: как вие бихте определили отношенията с правителствата през изминалите години – а) като добри, б) като дипломатични и в) като лоши?

Сашо Дончев: Сложен въпрос, тъй като ние никога не сме говорили на един език. Очевидно мислим и по различен начин с всички правителства, така че те просто бяха никакви. Но тъй като не произвеждаха положителни резултати, може би по-скоро лоши.

Водещ: Избирате третия вариант?

Сашо Дончев: Да.

Водещ: Започвам така, защото отговорът на този въпрос до голяма степен за други крупни предприемачи определя начина, по който те се развиват, близостта с държавата, да сложиш ръка върху държавно... Съгласен ли сте?

Сашо Дончев: Да, да, съгласен съм. И сега в продължение на Вашия въпрос се замислих. Когато създавах Овергаз, имаше сред тези, които каних да ми станат съдружници, очевидно по-умни от мен и информирани хора, които ми казваха – ти си луд, как газова компания, частна газова компания. Едва по-късно политиците успяха с постоянство, упоритост да ми докажат, че тогава съм бил достатъчно глупав, за да взема неправилно решение, но вече беше късно, защото аз съм много инатлия човек и не съм свикнал да давам назад.

Водещ: За Жан Виденов сте били пречка. Казва го от парламентарната трибуна.

Сашо Дончев: Не е точно така. Той каза – няма да оставя на разни сашодончевци газа в България. Не знам дали това е означавало същото, пречка.

Водещ: Черномирдин Ви натриса Андрей Луканов.

Сашо Дончев: Да, така е.

Водещ: След това Костов обявява строежите Ви за незаконни.

Сашо Дончев: Така е.

Водещ: Президентът Първанов Ви нарича посредника, който надува цената на газа в България. и то в разговор с президента на Руската Федерация. Чудя се след като имате такива отношения с хората, които управляват държавата, как бизнесът Ви още съществува? Извинете за директността.

Сашо Дончев: Ами не знам, може би на инат, както Ви казах. Съществува, защото всички хора, които са заети да произвеждат, нямат време да слушат много или да отдават много голямо значение на всичко това, което е казано. Освен това преди 25 години аз си спомням, че бидейки далеч от България и слушайки Гена Димитрова да пее пред „Александър Невски”, се разплаках, защото си мислех, че е дошло времето на можещите хора, на съзидателните, на тези, които искат да произвеждат. А времето на тези, които само са преразпределяли, си отива. Така че, в някаква степен, аз не ги възприемам много сериозно политиците 25 години. Може би това ми помага да оцелея... Не знам.

Но преди всичко е трудът. Преди всичко е това, което е свързано с нашето ежедневие. Аз се опитвам в ежедневието си да давам добър пример. Най-напред съм го правил заради децата си, по-късно и за младите хора, които са в нашата компания, а именно пример за това, че с труд всичко може да се постигне. И вярвам в това. Силно вярвам в това.

Водещ: Добре, как да направим разграничение, как да познаем предприемачите, които са предприемачи заради държавата или защото...

Сашо Дончев: По компаниите им. Вижте, да създадеш компания е много сложно нещо. Да създадеш компания, която произвежда качествено и с ниска себестойност, в която всеки знае своето място, в която всеки двама знаят къде е границата на тяхната отговорност по между им, това е изключително сложен процес. Само хора, които никога не са били близо до производството, близо до икономиката приемат, че това е така – регистрирал си нещо. Компанията, в тоя смисъл, в който те я разбират, е фикция, която може да бъде всякак определяна. Но ако се върнем и потърсим смисъла на тая дума, ние ще открием, че всъщност тя се състои от две латински думи – „cum” и „panes”, това означава „заедно” и „хляб”. Компанията е място, където хората се събират, за да си произведат почтено хляба, да го разделят тоя хляб, а не това, което си представят повечето политици.

Вижте, нашата голяма беда на прехода е, че тези, които заемаха централно място, тези, които всъщност се обявиха за лидерите или най-малко менторите, или съветниците, ние в България имаме страшно много съветници...

Водещ: Всички ли включвате в този кюп?

Сашо Дончев: Не. Какво значи всички? Трудно е да изброим сега всички. Но става въпрос за тези, които всъщност определиха посоката, в която ще се случва промяната, си представяха, че ние напускаме, забравяме, изоставяме социализма и ще строим капитализъм. Но тяхната представа за капитализма даже не беше по Маркс, тя беше по Ленин. И те си го направиха такъв, какъвто си го представяха. Много е трудно на хората, които си го представят иначе, които си го представят, че капитализмът е обществена организация, в която всеки живее от труда си, в която всеки е горд от резултатите на своя труд, в която парите се получават, защото някой е купил продукта, който ти си произвел. Всичко това липсва като култура. За съжаление много бяха високи и много се чуваха гласовете на социолозите в този период, а на нас ни трябваха социални антрополози. Такива, които да ни кажат къде се намираме, откъде тръгваме и къде искаме да стигнем. А ние се движим без посока.

Водещ: Добре, един последен въпрос, предприемачите като цяло в България, има ли случай според Вас... последен въпрос по тази тема, имам предвид, има ли случай, когато някои от тези предприемачи се срамуват от парите си или хората са устроени така, че от пари не може да се срамува?

Сашо Дончев: Хора, които са спечелили парите си без труд, те нямат тази ценностна система, която да предизвика такава емоция, срам, но това не е толкова важно. Важното е, че те едва ли биха могли да бъдат добър пример за когото и да било. Те едва ли ще оставят следа след себе си и добро наследство за децата си освен парите, разбира се, за които стана дума. Не мисля, че децата им ще бъдат горди от това, което те са направили. Животът ги намества тези неща. Той винаги е по-дълъг, отколкото на тези хора им се струва живота, винаги идва моментът на равносметка, моментът, в който трябва да отговориш на някакви такива въпроси – откъде го имаш.

На мен лично не ми е жал за оная икономика, която беше разграбена и съсипана. Никакви емоции нямам по отношение на хората, които неизвестно защо имат пари, но ми е тъжно за обществото. В обществото няма добър пример, за съжаление младите не виждат добрия пример. В обществото успелите хора, тези, които демонстрират благополучие, не е ясно...

Водещ: Обаче много Ваши колеги фалираха, опитаха се да играят по правилата...

Сашо Дончев: Тук вече идва ролята на държавата. Но само ако ми позволите да приключа, да завършва предното изречение... защото ако младите хора виждат, че не с образование и не с труд се постига благополучие, то тогава образованието и трудът престават да бъдат тяхна ценност, те не го търсят. И всички приказки как ние сега ще отделим много пари за образование и ще променим обществото, са приказки на вятъра. А защо трудът не е ценност – защото хората не могат да се разпоредят с продукта, който са произвели. Защото тази държава, която влияе, тук отговарям и на следващия Ви въпрос, тази държава не е успяла да гарантира тяхното право върху продукта, който те произвеждат. Тя, както виждаме и от последните дни, тя не успява да защити гражданите си, тяхната собственост. И тогава, когато някой много предприемчив, много трудолюбив е произвел нещо и държавата обръща гръб в момента, в който на него му го изземват, открадват, е защо да е труд или защо да е труд на тази територия? Разбира се, че ще се потърси някъде другаде, където ще се намерят хора да го защитят.

Водещ: Имахте една идея, която ми стана изключително интересна тогава. 2010-та мисля, че я изразихте публично, че трябва да има директен избор на шерифи, на прокурори и на съдии.

Сашо Дончев: Да.

Водещ: Още смятате така?

Сашо Дончев: Да. Вижте, в основата на едно свободно общество е договорът. Системата на договорите функционира тогава, когато има гарант, когато онези, които нарушават договорите, могат да получат възмездие. И след като не работи съдебната система, следователно системата на договорите рухва. Следователно ние не можем да твърдим, че имаме общество. И това е ключово важно. Всичко останало в измишльотина.

Всички тези неща, дето и в Конституцията ги написаха социалистите, социална държава и всякакви – това не става през държавата. Това става през труда на хората, през солидарността, съпричастността, а всички, които обичат да се трудят, са това, за което аз говоря в момента – и солидарни, и съпричастни и няма нужда да го декларираме в Конституция. Но тогава, когато техният труд не може да бъде защитен. Много е смешно, че в нашето общество много често се говори за геополитика, ние след малко сигурно пак до това ще опрем.

Водещ: Задължително.

Сашо Дончев: За каква геополитика, господи. Те не могат да опазят това, за което преди малко говорих. Не могат на леля ми Митка кокошките на село да опазят, а се занимават с геополитика. Това е парадоксално.

Водещ: Нима казвате, че България не е място, ако използваме термина, че е периферия на Европейския съюз, тъй като след България знаем, че Европейският съюз приключва, нима България не е място на преплитане на геополитически интереси...

Сашо Дончев: И какво от това? И ние трябва да се занимаваме с това. Ние трябва да се занимаваме със себе си, трябва да се занимаваме с това защо не сме готови да си сътрудничим, защо не се обичаме или дори по-скоро защо се мразим. Затова ли живеем заедно?

Водещ: Веднага Ви показвам една графика на видеостената. Въпреки че явно не Ви се говори за геополитика, поне аз усещам, че...

Сашо Дончев: Не, аз нямам експертизата, не че не ми се говори.

Водещ: Вие участвате в строежа на един от големите газопроводи навремето...

Сашо Дончев: Да.

Водещ: ... свързващ и Украйна, и Русия, и така нататък. Според Вас сега последните събития ще повишат ли цената на газа? Ето, министър Стойне в изказване от тази сутрин, че заради събитията в Украйна, захлаждането на отношенията между Брюксел и Москва, цената на газа няма да падне скоро. Но ще се повиши ли цената?

Сашо Дончев: Първо, около тая цена има толкова години вече толкова много умни неща изказани. Тя продължава да се определя на базата на договорена формула. И според мен така, както е трендът нас курса на долара и така, както е трендът в цените на алтернативните енергоносители, цената на газа би трябвало да падне. И тя може индиректно да се повлияе от този конфликт или каквото и да е там, но това ще се отрази след три месеца, а не сега, веднага. Сега би трябвало да има понижение на цената на газа.

Водещ: Би трябвало, но ето чуваме от правителството друга теза.

Сашо Дончев: Ами аз няма да споря с един министър. Той може би е по-компетентен. Не знам. Аз твърдя, че не трябва да се очаква повишаване на цената на газа и изобщо запазване на това ниво.

Водещ: Започнахме интервюто с въпроса за отношенията Ви с властите през изминалите години. Но ако Ви задам същия въпрос – как бихте определили отношенията си с правителството на Орешарски – добри, дипломатични или лоши? Същите три варианта.

Сашо Дончев: Аз не мога да се ориентирам в това правителство. Мога да кажа следното – аз познавам господин Орешарски от много години и го познавам като добър финансист, като човек, който разбира и по-скоро е пазарно ориентиран, който няма да има проблеми да реагира адекватно на всичко това, което до момента казах. И в тоя смисъл той ми е единствената надежда. За съжаление в тая ситуация, в която той е поставен да работи, аз не знам до каква степен той може сам да взема решения. Трудно ми е да определя. Според мен не в много голяма степен. И със сигурност примерно по някой съществени въпроси – цената на тока. Откровен популизъм. По много причини популизъм, защото всеки един продукт трябва да има своята цена, съответстваща на неговата себестойност. Очевидно е, че токът е по-скъп, отколкото се продава в момента. Това първо. Второ, никъде по света токът за промишлеността не е по-скъп от тока за бита. Разходите, които се правят от електроразпределителните дружества, пък и от НЕК в нашия случай, за снабдяването с електроенергия на едно домакинство са много по-големи, отколкото тези за промишлеността.

Водещ: Къде ще избие това според Вас? И така да завършим.

Сашо Дончев: Ами там, където изби социализмът преди 25 години.

Водещ: Чакайте, той изби по много сериозен начин.

Сашо Дончев: По същият начин, ще фалира.

Водещ: ...в експлозия...

Сашо Дончев: Ако това продължи, тези всички дружества са обречени на фалит.

Водещ: Колко време може да продължи това според Вас?

Сашо Дончев: Бюджетът е 30 милиарда. Ако решим да се инатим и да наливаме непрекъснато в бюджета пари, всяка година по един милиард, по два милиарда, може и 10 години да издържи. Въпросът е какво става с другите системи в обществото – с пенсионна, осигурителна и така нататък.

Водещ: Да, това са важни въпроси. Благодаря Ви за това участие, г-н Дончев.