Дата: 20.03.2014

Източник: БСК

Прочетено: 2910

Най-влиятелната организация на европейския бизнес – BUSINESSEUROPE, представи редовното си изследване за състоянието на европейските икономики БАРОМЕТЪР 2014: ПРОЛЕТ. В първата част на доклада се прави задълбочен анализ на показателите за конкурентоспособност на световно равнище, като са обхванати данъчното облагане, публичните финанси, бизнес средата, иновациите и уменията, достъпът до финансиране и финансовата стабилност, както и състоянието на пазара на труда. Втората част на проучването се базира на оценките и препоръките по отношение на структурните реформи, направени от членуващите в BUSINESSEUROPE организации, сред които е Българската стопанска камара, отговорна за информацията за България.

Анализът на BUSINESSEUROPE отчита, че едва 23% от препоръките от миналогодишното проучуване са изпълнени, т.е. по-малко от една-четвърт от реформите са реализирани, а конкурентоспособността на ЕС продължава да отслабва, тъй като останалите световни икономики не са били в застинало състояние, в изчакване Европа да се възстанови.

Докладът показва още, че:

  • Общата данъчна тежест в ЕС сега е 50% по-висока от тази в САЩ и 30% по-висока спрямо Япония, а средната данъчна тежест върху труда е 40% по-висока от тази в САЩ и Япония. Успоредно с това, през последните 5 години китайският БВП е нараснал с над 50%, а индийският – с 30%. Икономиките на САЩ и Япония вече изплуват от кризата, като се очаква през 2014 г. САЩ да реализира още 2.6% ръст.
     
  • Делът на ЕС в световните поотоци на преки чуждестранни инвестиции падна до 24% спрямо 2012 г. и 40% спрямо 2000 г. Нарастващата конкурентоспособност на китйската и индийската икономики се отразява на повишената им атрактивност като инвестиционна дестинация. Макар ЕС все още да остава привлекателен за преки чуждестранни инвестиции, те намаляват, поради слабата икономическа перспектива и финансовата нестабилност на еврозоната.
     
  • Инвестициите в проучвания и иновации продължават да изостават от тези в САЩ и Япония, като делът на ЕС в приложните изследвания и патентите намалява;
     
  • Административните изисквания за започване на нов бизнес в ЕС са три пъти по-тежки от тези в конкурентните икономики;
     
  • През последните 5 години 6 млн. работни места са били загубени в ЕС, в сравнение с около 1 милион в САЩ и толкова в Япония. По същия начин заетостта в ЕС понастоящем е около 68%, което остава далеч от целта за 75% заетост, заложена в стратегията „ЕС 2020“. Повишаването на производителността на труда в ЕС през последните години е предимно благодарение на направени съкращения на персонала в големите европейски компании или в цялостно закриване на по-неконкурентните фирми.
     
  • Европейските бизнес организации оценяват реформите в своите държави предпазливо:

    * За 15% от участвалите в проучването организации напредъкът е незадоволителен, а 50% го оценяват със смесени чувства;

    Най-високо (с 45%) е оценен напредъкът в областта на трудовия пазар;

    20% виждат положителни реформи в областта на финансовата стабилност и достъпа до финансиране;

    По отношение на реформите в бизнес средата участниците в проучването вярват, че може да се направи много повече за намаляване на регулаторната тежест, подобряване на конкурентоспособността, намаляване на енергийните разходи и съдзаването на реален единен пазар;

    * Само 35% от бизнес организациите в Европа оценяват напредъка на реформите в областта на иновациите и уменията като задоволителни, а федерациите от традиционно силни икономики (особено в Северна Европа) са загрижени, че известното самодоволство в тази област може да доведе до загуба на лидерските им позиции в света.


Според организациите, членуващи в BUSINESSEUROPE, през 2014 г. приоритетно следва да бъдат проведени реформи в посока на:

  • По-нисока ефективност на публичните разходи и избягване на увеличението на данъците;
  • Реформи на пазара на труда в посока по-голяма гъвкавост и повишаване на компетенциите на работната сила. Необходимо е премахване на бариерите за влизане на трудовия пазар и улесняване създаването на работни места, особено за младите хора. Ключова цел на Европа трябва да бъде постигането на отворени, динамични и мобилни пазари на труда, осигуряване на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка, вкл. чрез реформи в образованието, насочени по-специално към развитието на т.нар. STEM-умения.
  • Намаляване на енергийните разходи на фирмите с цел повишаване на глобалната им конкурентоспособност;
  • Подобряване на банковото кредитиране и възможностите за достъп на предприятията (особено МСП) до кредитен ресурс.


Последните проучвания на ЕК показват, че БВП на еврозоната може да бъде до 6% по-висок след 10 години, ако държавите-членки приемат мерки за реформи. Европа спешно се нуждае от задълбочени структурни реформи, за да си възвърне мястото в глобалната конкурентоспособност, за да възстанови икономическия растеж, да осигури работни места и устойчиво повишаване на европейския стандарт на живот.

ДАНЪЦИ И ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

Общата данъчна тежест в ЕС е по-висока от тази на основните международни партньори и конкуренти на Европа. Държавите-членки трябва да продължат да стимулират растежа чрез фискална консолидация, намаляване на текущите държавни разходи и защита на инвестициите, вместо с увеличаване на данъчната тежест.

Събитията от последните години показват, че устойчивостта на публичните финанси са от ключово значение за дългосрочния иконономически растеж. Липсата на доверие към способността на правителствата да изплащат дълговете си може да доведе до самоукрепваща се спирала, при която повишените нива на задлъжнялост да водят до по-високи разходи по заемите, което от своя страна да изисква по-високо данъчно облагане за покриване на тези правителствени дългове. Положителна новина е, че държавите-членки отбелязват значителен напредък в намаляването на публичните дефицити, които се понижиха до 3.5% от БВП в края на 2013 г., в сравнение с 6.9% през 2009 г. Но съотношението „дълг:БВП“ продължава да нараства през последните няколко години (от 74% до 90%), което е особено тревожно в контекста на демографските проблеми, свързани със застаряването на населението и нарастващите рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Застаряването на населението, вкл. намаляването на дела на трудоспособното население, се очаква да доведе до увеличение на публичните разходи за пенсии в ЕС с почти 2% от БВП до 2040 г.

Средната данъчна тежест върху хората с ниски доходи в ЕС е много по-висока от тази в САЩ и Япония. Данъчната тежест върху труда трябва да се намали, за да се насърчи създаването на работни места, особено за младите хора. Като цяло, необходими са реформи, насочени към стимулиране на създаването на работни места, като се обърне специално внимание на нуждите на работодателите.

БИЗНЕС КЛИМАТ

От особена важност за повишаване на конкурентоспособността и подкрепа на реиндустриализацията на Европа е постигането на действително интегриран единен пазар, особено в областта на цифровата икономика, телекомуникациите и енергетиката.

От решаващо значение за конкурентоспособността е лесният достъп до започване на стопанска дейност, ясни и правилно прилагани правила за насърчаване на конкуренцията, правна сигурност и ръст на производителността. Времето и разходите за стартиране на бизнес и за получаване на оперативни лицензи са основните насоки към цялостната лекота за правене на бизнес в дадена икономика. В ЕС, обаче, тази лекота среща значителни вариации по отношение изискванията на администрацията. ЕК изчислява, че разходите за административните тежести в ЕС възлизат на 120 млрд. долара, което е равно на 1% от БВП. ЕС все още има какво да направи за намаляване на административната тежест, по който показател значително изостава от останалите икономики в света. Всички регламенти трябва да бъдат опростени, а административните тежести да бъдат намалени, за да се подкрепят новосъздадените предприятия и да се разшири въздействието им върху общата конкурентоспособност. Неразделна част от всички законодателни предложения трябва да бъде оценката на въздействието върху икономиката и компаниите. В тази връзка, т.нар. МСП-тест трябва да се прилага към всяко законодателно предложение, тъй като по-доброто регулиране ще доведе до повишаване на конкурентоспособността.

Необходимо е да бъде разширена трансевропейската (вкл. националните) инфраструктура и да бъдат премахнати всички административни и технически пречки във всички видове транспорт, за да се гарантира адекватен достъп до инфраструктурните съоръжения. По същия начин енергийната инфраструктура следва да бъде напълно свързана помежду си с цел по-нататъшно интегриране на вътрешния пазар.

Решаваща предпоставка за успех особено в сферата на преработващата промишленост е сигурността на енергийните доставки на конкурентни цени. В този контекст държавите-членки следва да гарантират намаляването на въздействието върху енергийните цени на настоящите схеми за субсидиране на ВЕИ. Цените на електроенергията и на природния газ за промишлени цели са много по-високи в ЕС, отколкото в САЩ, Китай и Индия. Ако не се вземат спешни мерки в това отношение, има риск ценовата пропаст да нарасне и това рязко да влоши европейската конкурентоспособност. Покачването на енергийните цени за индустрията в периода 2005-2012 г. в ЕС е с 37%, докато в САЩ през същия период е налице спад с 4%. Това прави все по-трудно конкурирането на европейските компании на световните пазари. Цените на енергията трябва да позволяват на предприятията в ЕС да са конкурентоспособни на международните пазари. Необходимо е да бъдат поставени цели и приложени ефективни мерки за преодоляване на ценовите разлики спрямо големите конкуренти – САЩ и Япония, както и да се гарантира енергийната сигурност на Европа – именно тя трябва да се взема предвид при всяка политическа инициатива в ЕС.

ИНОВАЦИИ, ОБРАЗОВАНИЕ И УМЕНИЯ

Иновациите, уменията и технологичните възможности на ЕС са от основно значение за способността на Европа да създаде и запази висококачествени работни места с висока производителност във всички сектори на икономиката.

През последното десетилетие европейските инвестиции в научни изследвания и иновации  остават на ниво от около 2% от БВП, което е далеч от 3-процентовата цел, заложена в стратегията „Европа 2020“ (с изключение на няколко страни, сред които Финландия, Швеция, Дания и Германия). Тази цел, обаче, вече е постигната от Япония (3.4%) и САЩ (2.8%). Липсата на инвестиции в R & D се проявява в броя на патентите и заявките за патенти, по който показател също се наблюдава изоставане спрямо САЩ и Япония, и особено спрямо Китай. В тази връзка, необходимо е програмата на ЕС за иновационни политики „Хоризонт 2020“ да бъде по-бизнес ориентирана и да се концентрира върху улесняването на комерсиализацията на иновациите.

Въпросът за образованието и квалификацията трябва да е с висок приоритет. Правителствата трябва да гарантират, че на разположение на бизнеса ще е достатъчно квалифициран човешки ресурс от всички възрасти и всички области на познанието, но с приоритет трябва да са т.нар. STEM-умения (наука, технологии, инженерство, математика). Неотдавнашно изследване на ОИСР (PISA) показа, че повечето страни от ЕС изостават значително зад най-добре представящите се азиатски икономики по отношение на способностите на младите хора в областта на математиката, четенето и науката, които са ключови области за бъдещата конкурентоспособност.

Водещата цел в „Европа 2020“ в областта на образованието е най-малко 40% от 30-34-годишните граждани на ЕС да са с висше образование или еквивалентна квалификация. Тази цел, обаче, не е достатъчна, за да допринесе за развитие на иновациите и за конкурентоспособността. Необходимо е образователната политика да се фокусира повече върху насърчаването на практическия компонент, на възпитанието чрез труд, на базата на модели за обучение, отдавна утвърдени в редица държави.

Политиката на всички нива на образование трябва да бъде в синхрон с бъдещите потребности на пазара на труда. В тази връзка, необходимо е да се направи повече за насърчаване на системите за професионално образование и обучение, за подобряване на системата за продължаващо обучение, особено в областта на STEM-уменията.

ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ И ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ

Финансовата криза и въведените построги банкови регулации се отразиха негативно върху достъпа на фирмите (преди всичко на МСП) до финансиране, особено в най-засегнатите от кризата страни. Неизплатените заеми на фирмите към банките в еврозоната са намалели с 10% през 2013 г. Банковите заеми съставляват около 85% от финансирането на бизнеса в еврозоната и в Обединеното кралство. В САЩ, от друга страна, този дял е около 53%. Отключването на достъпа до кредити, вкл. чрез прилагане на механизма на банковия съюз, е непосредствен приоритет. Достъпът до финансиране при приемливи условия е предпоставка за инвестиционната активност на бизнеса, за стимулиране на растежа и поддържане на конкурентоспособността.

Въпреки че е постигнат напредък в разработването на европейски пазар за корпоративни облигации (чиято нетна емисия през последните няколко месеца на 2013 г. е положителна), достъпът до него на МСП остава ограничен, поради обременяващи изисквания за отчитане и регулатовни стимули за секюритизация. Също така, ЕС не успя да постигне значителен напредък през последните години в разработването на рискови инструменти до нивата, каквито са в САЩ. В ЕС се падат по-малко от 14% от световните инвестиции в рисков капитал през 2012 г., което е доста под дела на САЩ от 72%.

ПАЗАР НА ТРУДА

За да се осигурят отворени, динамични и мобилни пазари на труда, необходими са реформи, насочени към по-голяма гъвкавост и стимулиране на създаването на нови работни места, особено за млади хора. Съществено е да се отбележи съществуването на дисбаланси, които пречат на конкурентоспособността. Особено в страните, където ръстът на заплатите изпреварва значително ръста на производителността, се наблюдават големи загуби на работни места. Така например, от 2010 г. насам номиналната цена за единица труд се е свила с 14.0% в Гърция, 5.1% в Испания, 3.6% в Португалия и 3.1% в Ирландия.

Трябва да бъдат предприети по-сериозни структурни реформи на пазарите на труда чрез модернизиране на структурата на работните заплати и намаляване на данъчната тежест върху труда и заетостта. Оценката на бизнес организациите за проведените през 2013 г. реформи накратко е следната:

Относно гъвкавостта на пазара на труда

  • В Испания са стартирали реформи, насочени към насърчаване използването на постоянни договори, повече географска мобилност и намаляване на нелоялната конкуренция. Предприети са стъпки по намаляване на разходите за уволнение, вкл. административните тежести при масови съкращения на персонала, а колективните трудови договори вече могат да се изменят, така че да дават възможност за обвързване на заплащането на труда с неговата производителност;
  • В Холандия социалните партньори са постигнали споразумение за опростяване на законодателството, свързано със закрила при уволнение, съкратени са сроковете и правата за обезщетения при безработица.
  • В Гърция са премахнати много от ограниченията за наемане и уволнение на работна ръка, с което е постигната по-голяма гъвкавост на пазара на труда.
  • В Австрия и Люксембург е налица липса на гъвкавост по отношение на споразуменията за работното време. Бизнесът в Люксембург се тревожи, също така, от липсата на намерения за премахване на асистемата за индексация на заплатите.
  • В България негативно се оценява административното увеличение на минималната работна заплата въпреки изразеното несъгласие с това решение от страна на работодателите в хода на преговорите.
  • В Германия планираното ограничение на използването на гъвкави форми на заетост и въвеждане на минимална работна заплата се оценяват от бизнеса като силно контрапродуктивни действия;


Относно насърчаването на заетостта чрез адекватно заплащане на труда

  • В Швеция намалението на обезщетенията за безработица е силен стимул за заетостта;
  • Във Великобритания като положително се отчита покачването на прага за данък общ доход до 10 000 лири за 2014 г.
  • В Дания високите нива на социалните помощи за самотни родители намаляват стимулите за работа, поради което следва да се въведе таван на социалното подпомагане.
  • Представителите на испанския бизнес предлагат като мярка за насърчаване на заетостта намалението на осигурителните вноски.


Относно устойчивостта на системите за социална защита

  • В Холандия е постигнато споразумение между социалните партньори за реформиране на пенсионната система, вкл. за постепенно повишаване на възрастта за пенсиониране и обвързването й с продължителността на живота.
  • В Гърция е увеличена възрастта за пенсиониране и е разширено използването на информационните технологии в управлението на пенсионната система, което е повишило ефективността на контрола и е намалило недекларираната заетост.


Относно връзката „образование – заетост“

  • Във Франция е постигнато споразумение между социалните партньори за реформа на професионалното обучение в посока доближаване на професионалните и образователните стандарти, и по-активно вземане предвид нуждите на предприятията при формулирането на учебните програми. Реформата предвижда, също така, рационализация на настоящата образователна система, така че да се оптимизират инвестициите на работодателите в областта на професионалното обучение.
  • В Чешката република, въпреки въведените данъчни облекчения за техническото образование, все още има какво да се направи за преодоляване на несъответствието между нуждите на пазара на труда и „продукта“ на образователната система.