Дата: 14.04.2014

Източник: в-к "Стандарт"/БСК

Прочетено: 1927

Учебното съдържание е другият голям проблем в образователната система, смята Томчо Томов от БСК.

Проблемът възниква още при създаване на учебните планове в университета. В тях университетите би трябвало да декларират какви знания и умения ще притежават абсолвентите на изхода на университета. "Когато кандидатства, ученикът не получава информация за учебното съдържание, което ще му бъде предложено. Вузовете се оправдават, че програмите им са обект на авторски права, затова не могат да бъдат публикувани. Липсата на публичен достъп до учебните планове и програми обаче пречи младият човек да види какво ще учи и с какво ще му е полезна тази подготовка", казва Томов.

По този начин не може да прогнозира и дали тя му е необходима. Естествено, най-големият проблем е, че в повечето университети липсва практическа подготовка. Има едва частични връзки с бизнеса и възможности за каране на стаж, затова и европрограмите за студентски практики се радват на такъв голям интерес сред младите. Те обаче са крайно недостатъчни като времетраене - дават възможност на бъдещия висшист само да надникне в "кухнята", не и да усвои процесите, които текат там. Един бъдещ учител у нас например кара едва 150 часа практика и с тази подготовка влиза в класната стая. В Европа тези часове са 900. В повечето европейски университети студентите участват и в научна дейност, докато у нас такива млади хора са единици. Благодарение на това според Томов има огромни разминавания между очакванията на бизнеса и кадрите, които му се предлагат. Част от тях идват не просто от непознаване на бизнес процесите и технологиите в предприятията, а и от липсата на така наречените "меки умения", на които напоследък много се държи не само у нас, а и в Европа.

Сред тях са например умението да работиш в екип, да преговаряш, да комуникираш, както и известни управленски умения. Тези неща обаче се формират не само в университета - те би трябвало да се формират още от детската градина. В този смисъл цялата ни образователна система се превръща в длъжник на пазара на труда, защото това е един от проблемите, който най-много спъва младите хора. Друг такъв проблем е и непознаването на нормативната уредба, на професионалната етика. Според Томов тези неща в чужбина се преплитат в самото обучение - учениците научават в рамките на учебната дисциплина при каква реализация може да им бъдат полезни тези знания. По този начин се създава и мотивация да учиш.  

Най-голямото предизвикателство, пред което е изправена не само нашата образователна система обаче, е така нареченият "жизнен цикъл на компетентностите" - тоест тяхната способност да остаряват все по-бързо в съвременното общество. "Ако през 60-те години, завършвайки висше образование, получените знания могат да ти служат за цял живот, това вече е невъзможно. Тогава жизненият цикъл на онова, което си научил, е траел 20-25 години", казва Томов. В днешната икономика на знанието обаче тези компетентности остаряват с такова темпо, че още при завършването си трябва да бъдеш готов да инвестираш в допълнителни квалификации и обучения.

Според проучване на БСК, най-бързо остаряват знанията в IT-сектора - за 4-5 години. При инженерите в производството наученото остарява за 7 години, във финансите и счетоводството животът им е най-дълъг - 9-10 години. "Тук е въпрос на политика на самата държава - за това бием камбаната. Тя финансира само формалното образование и това трябва да се промени", казва Томов.

"Вече не наемаш работно време, а знания и умения. Иновациите и интелектуалните активи на фирмите, които не могат да бъдат осчетоводени, достигат до 70% от техните активи. Например в "Майкрософт" едва 30 на сто от активите са материални", разказва Томов.