Дата: 28.05.2014

Източник: в. Преса

Прочетено: 1761

- Г-н Томов, има висока безработица, а бизнесът се оплаква, че не може да намери подходящи кадри.

- Днес работодателите „купуват“ знания, а не просто работно време. От 5 г. насам дипломите за придобита квалификация имат само поддържаща роля при наемането на кадри. На първо място подборът се прави по компетенции, по това какво реално може да върши кандидатът. И тук младите хора попадат в затворен кръг, тъй като нямат професионален опит. Образователната система трябва не само да „налива“ информация, а да създава качества, аналитично мислене и умения да се прилагат в практиката придобитите знания. Ето защо подходът да се създадат възможности за стаж и чиракуване донякъде е добър. Въпросът е тези стажове да развиват умения, а не да са формални и да попълват бройки. Ключовият проблем са компетенциите - знания, умения, качества, мотивация, желание да се практикува дадена професия. Средното образование не изгражда качества, които са в основата на професионалните компетенции, там се забравя за възпитанието и за формирането на ценности.

- Какви качества?

- Желанието за мислене и учене през целия живот, за работа в екип, за комуникация. Младите хора общуват трудно. Тези проблеми не може да ги реши и висшето образование. Умението за работа в екип се създава още в детската градина, в семейната среда. Средното професионално образование не развива знания в реална работна среда. Когато след завършването си младежите отидат при даден работодател, той трябва да ги учи наново, за да са ефективни. Огромен проблем са застаряването и феминизацията на учителската професия. Малко млади хора стават преподаватели. След 6-7 г. ще се изправим пред криза - няма да има учители по най-важните предмети - физика, химия, математика, информатика, чужди езици, по специални предмети в професионалните гимназии. Скъпо ще си платим пестенето на пари за възнаграждения на преподавателите. Трябва да се вземат комплексни мерки за създаване на престиж на учителската професия. Младите бягат от математиката, не кандидатстват в технически и инженерни специалности, от които реално има нужда. Вече сме в криза и по отношение на лекари и медсестри.

- Всички искат да стават адвокати и психолози.

- Да, също така пиари, икономисти - предпочитат хуманитарни профили. Големият проблем и в средното, и във висшето образование е несъответствието между план-приема и потребностите на икономиката. Прословут е примерът с асансьорните техници - няма кой да подготвя такива.

- Как децата и младежите решават какво да учат?

- Водещи са митовете в представите на семейството за това кои училища и специалности са „престижни“. Те вредят много и на съдбата на хората, и на обществото. За елитни например се смятат езиковите гимназии, а те отдавна вече не са такива. Ако говорим за езиците, важно е в професионалните гимназии също да се въведе интензивна езикова подготовка - по технически английски и немски, например. Все още нямаме добре работеща система за прогнозиране на потребностите от кадри по региони и сектори. Освен това децата бягат от професионалните гимназии. Смята се, че те готвят обикновени работници, докато другите „произвеждат“ едва ли не управленци и администратори, бели якички. Наливат се средства, 60% от хората със средно образование отиват да следват, т.е. не се вливат в пазара на труда. След това твърде малко от тях се реализират по специалността, която са завършили. Много висшисти работят на позиции, които изискват средно образование. Позициите за нискоквалифицирани кадри стават все по-малко.

- Излиза, че самото образование „ражда“ безработни.

- Именно. Често повтарям - няма работа за хората, но и хора за работата няма. И още нещо: няма ефективна система за квалификация на учителите. Например, сега има преподаватели по металургия, които познават само типа производство, което беше в „Кремиковци“. А сега металургията няма нищо общо с това. Бизнесът трябва сериозно да се ангажира с актуализацията на тези знания. Във висшето образование въпросът опира до неговата структура - начин на акредитиране, на създаване на специалности. Доклад на Сметната палата показа, че само 25-30% от висшистите си намират работа по специалността. Няма лошо да се учи, винаги ще е полезно, но ако искаш да отговориш на потребностите на пазара на труда, трябва да се насочиш към професии и умения, които са необходими, за които има бъдеще.

- Т.е. масово хората работят това, дето не им е работа?

- 30% от позициите в предприятията се заемат от хора, които нямат нужното образование. 62% от работодателите казват, че за ключови позиции не могат да си намерят способни хора. Смятам, че както за юристите и лекарите трябва стаж и минават години, докато стигнат до клиентите и пациентите, може и за немалка част от останалите специалности да има задължителен стаж за трупане на опит - поне няколко месеца след завършването, за да получиш право да практикуваш. Дори и да не получи постоянна работа след този стаж, човекът ще си е създал умения. Повечето от висшистите признават, че не познават технологичните процеси в своята професионална сфера, да речем. В училище и в университета не се работи с практически казуси. Дори на упражненията се дават академични примери, откъснати от реалността.