Дата: 02.06.2014

Източник: БСК

Прочетено: 1887

Българските общини отново се оказаха изненадани и неподготвени за въвеждането на отдавна чаканите от данъкоплатците промени в методиката за определяне на таксата за битови отпадъци (ТБО). В момента ТБО фактически е втори имотен данък.

Въведеният още през 2002 г. в Закона за опазване на околната среда (ЗООС - чл.3, т.6) европейски принцип „замърсителят плаща причинените вреди“ е подменен в общинските наредби с безпринципната постановка „притежателят на имоти/активи плаща“. Общините определят ТБО на база отчетната стойност на активите или данъчната оценка на имотите, вместо върху количеството генерирани отпадъци. За премахването на тази порочна практика Българската стопанска камара полага последователни усилия[1] още от 2001 г.

В продължение на повече от 12 години общините упорито отказват да водят съдържателен диалог по проблема и фактически саботират формирането на ТБО на база количество генерирани отпадъци. Не е ясно дали това поведение на местните власти е въпрос на некомпетентност, дали е желание за улеснено администриране, дали целта е да продължи неясното преразпределение на средствата от ТБО за други общински нужди и дейности, или е опит за освобождаване от отговорност на реалните замърсители и прехвърляне на тежестта върху хората, чиято единствена „вина“ е, че притежават имот.

Този стил на поведение продължава и с днешна дата. Актуалният повод е създадената със заповед на министър-председателя работна група към Министерството на финансите, която до 6 юни т.г. трябва да разработи нова методика за определяне на ТБО, съгласно промените в ЗМДТ от 07.11.2013 г. Според представители на местната власт, за този кратък срок е невъзможно изработването на методика. Това щеше да е вярно, ако липсваха 12-годишните усилия проблемът да бъде решен.

Общинските чиновници очевидно пропускат факта, че за 12 години е извършена огромна по обем работа, вкл. има множество проучвания, анализи, проекти за нормативни промени, решения на административните съдилища, становище на Омбудсмана на РБ, решения на Комисията за защита от дискриминация и т.н., и т.н. Всичко това създава предпоставки за бързо разработване и приемане на новата методика. А може би са нужни още 12 години работа по методиката? Това ли би бил „разумният“ срок за г-жа Чавдарова, г-жа Фандъкова и техните колеги?

Припомняме на представителите на местната власт, че управляваните от тях общини не са васални територии, а са част от Република България и европейското пространство. Това означава, че общинските съвети са длъжни да съобразяват решенията си с Конституцията и законите на страната. Длъжни са да изпълняват европейските изисквания за събиране, депониране и преработка на отпадъци. Съгласно чл.141 от Конституцията на РБ „Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон“. А законът повелява: „Размерът на таксата за битови отпадъци (ТБО) се определя в левове според количеството на битовите отпадъци“ (чл.67, ал.1 от ЗМДТ). В последната редакция на чл.67, ал.2 от ЗМДТ изрично се уточнява, че „общинските съвети не могат да ползват за основа за определяне на ТБО данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена“.

Отказът и безхаберието на общините да приложат европейските и българските норми в сферата на отпадъците доведе до:

  • Драматично забавяне на изграждането на депа за отпадъци – проблем, по който България е заплашена от тежки санкции;
  • Невъзможност за надеждно прогнозиране на количествата за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци;
  • Драстично увеличаване на количествата отпадъци и оскъпяване на инвестициите в съоръжения за тяхното третиране;
  • Блокиране на разделното събиране на отпадъци, поради липсата на стимули за това;
  • Стопиране на инвестиционната активност (особено в капиталоемки дейности);
  • Нереална отчетност на фирмено, общинско и национално ниво.

 

Несъстоятелен е аргументът на местните власти, че въвеждането на системи за измерване на количествата отпадъци е невъзможно:

  1. Такива системи съществуват във всички европейски държави;
  2. От 01.01.2011 г. общините фактически измерват количествата отпадъци и на тяхна база заплащат такса “депониране”.

 

Проучванията на БСК показват, че:

  • Има драстично разминаване в количествата събрани отпадъци в различните общини - от 7 до 2285 кг/жител.
  • Разходите на фирмите за ТБО на едно лице в отделните общини варират от 8 лв. до 10 000 лв.!
  • Съществуват общини, в които едно предприятие покрива 50-70% от приходите от ТБО при персонал 600 души и население над 50 000 души в общината.

 

Данните показват по недвусмислен начин, че приходите от ТБО не се ползват по предназначение. Това, обаче, не може да продължава вечно! Този път местната власт трябва да си напише бързо европейското домашно, защото 30 юни наближава с пълна сила, 01.01.2015 г. – също!

В допълнение, проблемът с отпадъците е културен проблем. Култура е всичко, което не е природа. Дали културата ни, проявена в чистотата на градовете, събирането и обработване на отпадъци, допринася при кандидатстването за европейска столица на културата?...

 


[1] Предприети действия от страна на БСК от 2001 г. досега: Заведени дела във ВАС; Положително решение на КЗД по жалба на БСК; Жалба до Омбудсмана с искане за сезиране на КС и последвала негова препоръка до НС и МС за промяна на ЗМДТ; Многократно представяни предложения за промени в ЗМДТ в 39-то, 40-то и 41-то НС; Две писма до президента Росен Плевнелиев за сезиране на КС, множество проучвания, анализи и др.