Дата: 10.06.2014

Източник: 3e-news.net

Прочетено: 1456

Европейската комисия e изпратила коментарите си по подготвеното проектоспоразумение за партньорство с България за периода 2014-2020 г. Според официалното уведомление от Брюксел преговорите по финализирането на споразумението продължават. Коментарите на ЕК не са по-различни от друг път - доста критики и съществени въпроси в болезнени области като обществените поръчки, съдебната реформа, здравеопазването, образованието. Засяга се необходимостта от реформи в образованието, здравеопазването, публичната администрация, ВИК-сектора. По-голямата част от Стратегиите, които са основата на Споразумението за партньорство, бяха приети едва през последната година, нещо, което трябваше да е станало още през 2012 и началото на 2013 година, посочват европейските експерти.

Препоръки и критики

Комисията има редица забележки относно обществените поръчки. Според нея трябва да се засили взаимодействието между различните държавни институции, участващи в тази дейност. Трябва да се подобри прилагането на правилата, базирани на добрите практики, общоприети централизирани принципи и указания и използването на стандартни документи. Трябва също да се засили контролът, така че да се намалят рисковете от различни тълкувания, връзкарство и подкупи.

Що се отнася до съдебната реформа Комисията смята, че страната ни е постигнала много малък успех през последните две години и трябва да ускори усилията си. Партньорското споразумение отчита разширяващата се липса на връзка между образованието, научните организации и бизнеса. Да се наблегне на предишен опит и настоящо сътрудничество с бизнеса и нуждата от по-високо образование и отчитане на нуждите на пазара на труда.

По отношение на развитието на градовете EК смята, че разпределението на средствата следва да бъде далеч по-концентрирано и да се основава на оценка на нуждите на функционалните градски зони с достатъчна икономическата и демографска плътност, която може да подпомогне развитието и на малките околни градски центрове, както настоява българското правителство. За целта следва да се подкрепят най-добрите и най-обещаващи стратегии, които могат да донесат трайно подобрение на икономиката, околната среда, социалните и демографски условия

За здравеопазването Комисията преценява плана за реформи, получен през януари тази година, като стъпка в правилна посока. В същото време се посочва, че стратегията в здравеопазването не е достатчно конкретна като реформи, времева рамка и финансиране. Преди да се задействат инвестиците от европейските регионални фондове, трябва да се задвижи план за действие с реструктуриране на болниците.

По отношение на ромското малцинство София трябва да се гарантира, че задоволяването на разнообразните нужди на ромите ще бъде застъпено чрез ефективни и съгласувани действия и ще се реализира по начини, които носят видими резултати.

Забележката към водните ресурси е, че те се нуждаят от добро управление, като се засили ролята на държавния регулатор, а отговорността за проектите в сектора да се прехвърли от общините към местните компании.

В частта за информационните и комуникационни технологии се посочва незадоволителния анализ за достъпа до тях и използването им, не се и уточнява колко ще струва развитието на този сектор, за да бъдат постигнати поставените от Европа цели до 2020 година. Липсата на надеждни данни за инфраструктурата, както и недостатъчните познания за инвестиционния модел са пречка за инвестиране в развитието на широколентовия интернет чрез съответните европейски фондове. Комисията смята, че България трябва да ускори изработването на стратегия за науката, така че до 2020 г. тази сфера да представяла 1,5% от брутния вътрешен продукт, каквато е целта на Комисията.

За селските райони Еврокомисията подкрепя онези инфраструктури инвестиции, които носят възможно най-висока добавена стойност, засилват растеж и създават работни места, а също са част от стратегията за икономическо възстановяване и от борбата срещу обезлюдяването на селските райони.

По отношение на местните и регионалните пътища Брюксел смята, че те трябва да са част от национална система, която е свързана с трансевропейската пътна мрежа. Необходими са обаче ясни финансови анализи, за да се обоснове решението за подобряване "на достъпа да градове, културни центрове и природни забележителности". В същото време осигуряването на достъп до културни и исторически места трябва да е част от националната туристическа стратегия.

За да се определят целите и да се улесни движението между финансиране на базата на успехи в научноизследователския сектор в България Стратегията за партньорство трябва да опише силните страни и слабостите на основните участници - университети, научни институти, БАН и бизнес обществото с показателите на техния научен капацитет и продуктивност /приложни изслудвания и комерсиализация на продуктите.
Стратегията за партньорство трябва да потвърди, че те ще бъдат покрити от стратегията за научни изследвания и иновации. Като стратегически приоритет номер 1 се посочва образованието, но неговият принос в научните изследвания, иновациите и растежа трябва да бъде уточнен.

Да се ограничи недостига на квалифицирани научни кадри и да се насърчава връзката между висшите учебни заведения, научните и технологичните центрове и предприятията. В "Проект за национален план от декември 2013 г. няма описание на определянето на приоритетите за инвестиране в области, засегнати от срива на пазара. Тук приоритет трябва да се даде на селските райони.

По отношение на Програмата за конкурентноспособност се иска да се уточни как ще се определя регионалната специализация. ЕК иска и да бъде добавено "липса на предприемачески и мениджърски умения" в списъка на основните причини за недостатъчен растеж.

Комбинацията от схеми на безвъзмездна финансова помощ и капиталово финансиране ще доведат до по-добър ефект. Капиталовото финансиране изглежда се осигурява на иновативни компании, докато заеми, гаранции и микрокредитите остават за други компании, които изпитват проблеми с ликвидността. Иска се обяснение защо е необходимо такова разделение.

Сроковете

В писмото си ЕК дава и конкретни бележки към ресорните министри, които управляват европейски фондове, без да ги назовава. Подготовката на Споразумението за партньорство продължава вече две години. Започнало е по времето на ГЕРБ, продължено е от служебното правителство и от кабинета на БСП и ДПС.

България вече е изпратила за съгласуване и седемтте оперативни програми за периода 2014-2020 година. В следващите седмици се очакват коментарите на ЕК и по тях. Изпращането им стана с един месец предсрочно, с цел по-ранното им потвърждаване, за да може да се стартирс Програмния период още през тази година. Амбицията на кабинета Орешарски е споразумението да бъде финализирано до края на септември, а поне две от програмите да получат "зелена светлина" преди края на годината. Ако има забавяне на подписването на споразумението между България и ЕК, това може да се дължи на смяната на състава на Комисията и евентуалните предсрочни избори.