Дата: 07.07.2014

Източник: в. Труд

Прочетено: 2324

Какво преля чашата на търпението, за да се стигне до обединяване на работодатели и синдикати срещу политическото статукво, г-н Данев?

Самият факт, че работодатели и синдикати се обединяват, е първият сигурен сигнал колко тежка е ситуацията. Знаете, че работодатели и синдикати първо много трудно сядаме на масата за преговори, а сега сме обединени. Не защото нямаме различия, а защото има много по-сериозен проблем.

Съществено сме стресирани от политическата криза и от действията на политиците, които като че ли я задълбочават. Черешката на тортата бе опитът за финансова дестабилизация на страната. Приказки, че държавата е фалирала, че банковата система е нестабилна и т.н. Докато партиите търсят политически дивиденти, тласкат страната към сериозна криза.

Поравно ли трябва да бъде понесена политическата отговорност или има партия, която е основен виновник?

Основният двигател на този политически сблъсък са партиите, представени в парламента. Но не оневиняваме и извънпарламентарни партии, и те нагнетяват напрежение в обществото.

Под нагнетяване на напрежението т.нар. банкова криза ли имате предвид?

Банковата криза беше едно от проявленията, но вижте какво става в Народното събрание - няма кворум, депутатите не работят. В края на краищата суверенът ги е избрал и ние плащаме данъци, за да работят, а те не искат. Повече така не може!

Можеше ли ситуацията да бъде избегната, ако БНБ, КФН и ДКЕВР работеха както трябва?

Всички системи се подчиняват пряко или косвено на политиците. Прокуратурата атакува банката, БНБ не взема навреме мерки. Дали е въпрос на лошо администриране или на политическо влияние да се действа по този начин?

Нали по закон регулаторите у нас са независими институции?

Не виждате ли какво прави регулаторът на енергетиката? Тласка страната към икономическа криза, защото когато енергетиката е в криза, цялата страна е в криза. Ценообразуването, според което бизнесът плаща по-висока цена на тока в сравнение с тази за износ, означава, че подпомагаме износа на национален доход и чужди икономики. И обричаме индустрията си на неконкурентоспособност. С цени не може да се провежда социална политика.

 Мотивът за формиране на последните цени на тока е, че по този начин се спасява НЕК и се запълва "дупката" в компанията.

"Дупката" в НЕК е толкова огромна и е още от "Белене", "Цанков камък" и от непрекъснатото некоректно ценообразуване. Така че няма да се реши проблемът чрез натискане на бизнеса и увеличението на износа.

Настоявате до 5 август да бъде постигнат консенсус по темите енергетика, здравеопазване и финансова стабилност. Какво може да се направи за месец?

Най-малкото трябва да се постигне политически консенсус по големите енергийни проекти - ще строим ли "Южен поток" и при какви условия, ще преговаряме ли с "Уестингхаус" за 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй" и при какви условия, ще възстановяваме ли АЕЦ "Белене" или не. Цялото общество е държано в неведение, все едно има някаква конспирация. Не знаем за 15 години ли ще се изплаща "Южен поток" или за три например.

 Досега единствено е обявено, че държавата няма да даде нито лев за "Южен поток".

Няма да даде, тъй като ще се изплаща от таксите, но не е все едно за какъв период - колко години ще се лишим от такси, които би трябвало да влязат в бюджета. Цари дълбока наивност, бюджетът нямало да даде нищо, а колко ще дойдат след това?

 А какви мерки трябва да бъдат взети, за да се спаси бюджетът на здравната каса?

 Има начин да спасим бюджета не само чрез актуализация. Държавният бюджет направи буфер от 1,2 млрд. лв., набрани от облигационен заем. Не трябва да забравяме, че предходното правителство иззе от бюджета на здравната каса около 600 млн. лв.

Парите бяха взети от вноските на осигурените и дадени на болниците, вместо държавата да изпълни задълженията си за инвестиции в тях. Държавата само да реши да върне тези 600 млн. и проблемът ще бъде решен.

Ако парите бъдат върнати в НЗОК, няма ли да се отвори дупка в държавния бюджет?

Как ще се отвори дупка, щом има буфер от 1,2 млрд. лева? Не е казано, че това може да бъде решено вдругиден, но колкото повече се отлага, толкова по-голямо напрежение се създава в здравната система. Половината лекари напускат страната.

Можем ли да говорим, че има пенсионна реформа, след като тя остава проблемна за бизнеса?

Има реформа, но частична. Реформата беше замразена от правителството по искане на парламента. За мен основната причина за неуспешното управление на правителството на Орешарски е парламентът. Борбата е кой да дърпа лостовете на властта, за да бъде ограбен българският данъкоплатец.

У нас за съжаление е по-лесно да забогатееш, когато си преразпределител, отколкото когато си производител на блага. Погледнете непрекъснатите скандали с обществените поръчки и с еврофондовете - всичко това се дължи на сблъсъка на политиците, които участват в преразпределителния процес.

Кабинетът на Бойко Борисов смени 40 000 души от администрацията, Станишев смени 25 000. Битките между ДПС и БСП бяха кой какъв пост да заеме измежду тези, които преразпределят благата. И това изби в най-слабото място - в контакта Пеевски - Василев. Това също беше политически скандал.

Всичко това може ли да бъде решено до 5 август?

Не може, но въпросът е да се седне да се работи, да се даде наследство на служебното правителство. Най-малкото трябва да се възстанови доверието към този парламент, че може да работи. Сега хората се убедени, че каквито и избори да бъдат направени, това няма да промени ситуацията. Отново ще влезнем в същите политически крамоли.

Каква е гаранцията, че след изборите статуквото ще бъде променено?

Задаваме си въпроса за кого да гласуваме - за наследника на Станишев или за Бойко Борисов и Цветан Цветанов. За Доган или за Лютви Местан, за Бареков или за Сидеров, за Радан Кънев или за Меглена Кунева. За кого? Да сте чули тези хора да говорят за развитието на страната, за образованието, за демографския проблем, за натрупващия се с адска скорост тих културен проблем? Все се карат кой какво направил и защо.

 Значи да очакваме повтаряне на миналите избори?

Надяваме се, че няма да има такова повторение, ако все още е останал някакъв разум у политическия елит. Имаме лидерски партии, а тъкмо лидерите говорят най-големите глупости. И никой не смее да им го каже. Това е страшно, те нямат коректив.

В декларацията си настоявате да бъде спряна всякаква законодателна дейност с изключение на посочените от вас проблеми. Има ли нещо, което се прави в момента, а не трябва?

Забелязвате ли колко лобистки законови поправки се правят непрекъснато. За търговските вериги, за офшорките, за земята... В БСК направихме анализ, че при всяка промяна на законови условия рязко се покачват цените на компесаторките.

Това се вършеше за някого - още от времето на Ренета Инджова (служебен премиер през 1994 г. - б.р.), през всички правителства до сегашното. Някой пазарува компесаторките на ниски цени, прави се законодателна промяна и цените скачат и съответното хора печелят. Къде са институциите, които трябва да следят тези лица?

Какво означава предупреждението, че ще преминете към радикални действия, ако не бъдат изпълнени исканията ви?

Мислим за много сериозни действия, но няма да ги съобщим предварително. Присъдата не е произнесена, но я пишем.

Крайните действия обикновено са улични протести и оплаквания пред Брюксел.

Това ще бъдат най-малките неща. Говорим за много по-сериозни мерки, които дори ще бъдат неочаквани.