Дата: 01.08.2014

Източник: 3e-news.net

Прочетено: 1672

Четири са секторите, в които ще бъдат фокусирани усилията за стимулиране на иновациите у нас през следващите пет години: "Информатика и информационни и телекомуникационни технологии", "Мехатроника и чисти технологии" (включва и електромобилност, съхранение на енергия, роботика и софтуерни разработки за целта), "Здравословен живот и биотехнологии",  "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" (вкл. радио, телевизия, кино, музика, архитектура и дизайн, специализирано облекло и екипировка). Това предвижда последният вариант на Иновационна стратегия за интелигентна специализация до 2020 г. Тя служи като основа при разпределянето на евросредствата по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" през новия програмен период до 2020 г.

Стратегията предвижда също да бъда увеличени значително инвестициите за иновации. През следващата година за тази цел са заложени 937,9 млн. лв, като  525,6 млн. лв от тях са публични разходи, а  412,3 млн. лв. ще бъдат вложени от бизнеса. Сумата е почти двойно по-голяма в сравнение с 2011 г. Тогава разходите за научноизследователска и развойна дейност са били 429,6 млн. лева. За тази година са предвидени разходи за изследователска дейност в рамките на 823,4 млн. лв.

Предвидените в стратегията източници на публичните разходи са: държавният бюджет със 197 млн. лв., университетите - 53,6 млн. лв. и еврофондовете - 275 млн. лв.


Въпреки нарастващите разходи България все още е на последно място в ЕС по иновации. Страната ни изостава значително и при използването на цифрови технологии. Например според цифровата програма на Европа до 2015 г. 33% от малките и средните фирми трябва да продават продуктите си онлайн. Към края на миналата година обаче едва 4% от тези компании у нас развиват електронна търговия. Средното ниво за ЕС е 13 процента.

Европейските разчети предвиждат още поне 50% от населението да пазарува по интернет през 2015 г. Към края на миналата година обаче само 6% от българите пазаруват в мрежата

Целта на стратегията е чрез европрограмите да се налеят средства за иновации именно в тези сфери, в които страната ни има по-сериозен потенциал. За да се постигне очакваният резултат и развитие на секторите, ще трябва да се насърчат новите разработки, научните изследвания и пряката връзка между родната наука и бизнеса. Затова ИСИС засяга не само новата ОП "Иновации и конкурентоспособност", но и ОП "Наука и образование 2014-2020". В същото време тези две програми ще трябва да се изпълняват не само в крак с ИСИС, но и с Националната стратегия за малките и средните предприятия, обясниха от МИЕ. Секторите, които попадат в ИСИС, ще могат да кандидатстват с проекти и да получават финансиране по новите европрограми и на по-ранен етап. "Пари могат да се харчат предварително, но после Брюксел може да не ни ги одобри. Затова всичко трябва да става много внимателно", каза Ангелина Тодорова. ИСИС чака да бъде одобрена от Министерския съвет през септември, за което не се изисква съгласието на Брюксел, добясниха от МИЕ.