Дата: 29.01.2015

Източник: в. Монитор

Прочетено: 1677

Г-н Данев, как се отразява сложната геополитическа обстановка на българския бизнес?

- Част от геополитическите влияния действат изключително благотворно на българската икономика и очаквам да бъдат още по-изявени. Това е сривът на цената на петрола, който ще доведе до срив на цената на газа, ще доведе до срив на цената на каменните въглища. България е крупен вносител на енергийни ресурси. Годишно тя разходва около 6 млрд. - ако си представим спад на енергийните ресурси на 50 на 100 процента, какъв огромен доход ще имаме за страната. Ако разгледаме палитрата на нашия износ, тя е постоянна и донякъде е силно енергоемка. Тоест и палитрата на нашия износ ще бъде значително облекчена с това, че енергията ще бъде намалена. Това е един огромен положителен ефект. Това е гигански шанс за българската икономика да се изтръгне от прегръдките на стагнацията. За мен са некоректни вижданията на някои хора, че ще се намалят приходите към фиска, към бюджета поради намаляването на ДДС. Не трябва да забравяме, че ще се увеличат оборотите. Акцизът не е върху стойността, а е върху количествата.Фискът ще спечели. Има и един break-even point, при който може да се уточняват тези неща, но това е въпрос на точно управление и разчитане по какъв начин ще бъде отразено това въздействие върху бизнеса. Очаквам, че 2015 г. може да бъде сериозна година на ръст на българската икономика.

Другата важна тема е влизането ни еврозоната?

- Преди да влезем в еврозоната, трябва да влезем в Шенген. А влизането в еврозоната за България на този етап трябва да отчита и гигантските проблеми на европейската валута. Защото Шенген създава доверие и след това можем да мислим за влизане в преддверието на еврозоната. Понижаването на еврото помага на европейската икономика в износа.

Как се развива пазарът на труда?

- Има огромен дефицит на квалифицирана работна ръка. И това е последствие от дългогодишната липса на реформи в образователната система. Огромният дефицит на квалифицирана работна ръка, който е в няколко сектора на българската икономика, дава своите плодове. Емиграцията допълнително усложнява проблема. За голямо съжаление това са процеси, които са твърде инертни, и трябва да се взимат мерки, които едва след няколко години могат да дадат някакви плодове. -

Накъде вървим с пенсионната реформа?

- На практика на експертния екип, който знаем, че включва и социалните партньори, беше предоставено едно виждане на вицепремиера Ивайло Калфин. Както е известно, в програмата на коалиционното правителство и в бюджета не се предвиждат изменения в данъчното облагане. Това, което предлага г-н Калфин, е сериозно изменение във фискалното пространство. И когато говорим за фискално пространство, трябва да бъдем изключително внимателни. Всяка промяна във фискалното пространство предизвиква промени в приноса на съответните данъци. Не означава, че когато вдигнеш социалните плащания, всички останали плащания ще запазят своята стойност. Защото обикновено вдигането на социалните плащания води до увеличение на безработицата и потъване на част от икономиката в сивия сектор. Така че всяко пипане в тази доста деликатна сфера -  структурата на фискалното пространство, трябва да бъде много внимателно преценено, и то не само от позицията, че са нужни средства за бюджета на Националния осигурителен институт. Освен това дефицитът в  Националния осигурителен институт, който се формира от част от данъчните постъпления, означава, че ние ще увеличим приноса от работодателите, но ще намалим приноса от други данъчни плащания. Така че не е ясно къде ще бъде балансът. От гледна точка на увеличенията на социалните осигуровки нещата са ясни: намаляване на инвестициите, проблеми със създаването на нови качествени и устойчиви работни места, което на практика означава и намаляване на плащанията. Намаляването на броя на работните места означава намаляване на приходите от ДДС, защото работещите са хора консуматори. Така че всяко преструктуриране на фискалното пространство е твърде опасно.

Усилено се обсъжда дефицитът в НОИ.

- Дефицитът в националноосигурителния институт не е толкова фатално нещо.  Например в Дания и Швеция няма никакви социални плащания. т.е. в Дания и в Швеция са оценили, че е по-добре да се събират данъци, отколкото да се събират социални плащания, защото те съществено влияят върху заетостта. Изцяло постъплението, което е за пенсионните плащания, се извършва от бюджета. А заетостта е един от ключовите елементи на една просперираща икономика.   Дефицитът в НОИ е въпрос на структуриране на фискалното пространство. В зависимост от това как желаят политиците да бъде структурирано фискално стопанство биха могли да се намерят редица начини, за да може да има добро икономическо развитие и добро натрупване на средства за пенсионерите. Могат да се намалят средствата в някои други сфери, но за бюджета, могат да се увеличат бюджетите за пенсионно осигуряване. За да може да стартира една пенсионна реформа, пенсионната система трябва да бъде санирана.

Разшифровайте, моля, какво означава да бъде санирана пенсионната система?

- Това означава да се освободят всички социални плащания. Защото пенсионната система е една финансова система. Тя не е социална система. Всички социални плащания са проблем на държавата и те не трябва да бъдат включвани във визията на НОИ. Първото нещо, трябва да се намери, е точно и ясно правило за заетите в сферите на сигурността и на отбраната. Трябва да е ясна продължителността на техния стаж. Какви трябва да бъдат отчисленията, които се правят за този фонд. Това е изключително съществено. Трябва да бъде решен проблемът с инвалидизираните. Не може 800 000 да получават пенсия за инвалидност. Трябва да бъде решен проблемът с плащането на болничните, защото това се превръща в един начин да източване на бюджета на НОИ за сметка на коректните платци. А и начин за съживяване на някои предприятия, които в момента нямат възможност да плащат социални осигуровки.

В този ред на мисли да ви питам за бъдещето на ТЕЛК-овете?

- В момента в експертната група има постъпило едно много добро и балансирано предложение. То е много прагматично и същевременно в него има много стратегия. В подобни системи трябва много внимателно да се пипа. Промените трябва да станат плавно, без сътресения. 800 000 заедно с техните семейства - това са почти 2 милиона души, които могат да бъдат засегнати от подобни действия с ТЕЛК. Така че реформи - да, но реформи внимателно и във всички случаи еволюционно, а не революционно. Да не се бърза с резки промени.

За да приключим отчасти, доколкото е възможно в едно интервю, темата за пенсиите, да ви питам трябва ли да се увеличават възрастта и стажът за пенсиониране?

- Първото, което е и най-същественото, опонентите на подобни промени извеждат като аргумент, че е много ниска продължителността на живота в България. Това не е съществено. Съ­­щест­веното е за колко време получават хората пенсиите си. В България времето за взимане на пенсиите, особено за една огромна категория, които се пенсионират твърде рано, е изключително дълго. У нас проблем е високата детска смъртност, а не толкова ниската продължителност на живота. Тя е над 15%, докато в други страни е от 1 до 3% .В този ред на мисли трябва да има промяна на възрастта, като се отчита демографската картина. Ес­­тествено, и възрастта, и стажът би трябвало да се променят, и то паралелно. Даже приветствам в това отношение министър Калфин, че то трябва да бъде плавно и на двата показателя.

Новата рейтингова система на работодателите обръща внимание на развитието на човешкия ресурс. Какво включва?

- Новата рейтингова система на работодателите е свързана с два етапа.Единият етап е оценка на работодателя на основата на статистически данни - официалните данни в статистиката, НСИ и от други държавни институции, т.е. официално подаваната информация представлява първият рейтинг.Вторият етап е свързан с изграждането на рейтинг за качеството. Той свързва редица параметри с управление на човешките инвестиции и ресурси, корпоративната социална отговорност, поддръжката на работните места. Тази част от рейтинговата система би могла да се свърже заедно с една друга система, която е разработена - my competence (“моите компетенции”). Всеки зает в икономиката или потенциален участник в икономиката би могъл да влезе и да види на всички предприятия каква е тяхната оценка по съответните параметри.