Дата: 22.04.2015

Източник: в. Капитал

Прочетено: 674

Представете си училище, в което децата ходят с удоволствие. Учат предметите така, че в бъдеще да могат да прилагат знанието. Взимат интердисциплинарни курсове, които им показват връзките между различните сфери. Всичко е преплетено с изграждане на навици за мислене и чувстване. Два дни от седмицата учениците са извън училище, имат лагери за обучение чрез преживяване. Учителите и директорите им са подготвени в специален институт, пренесъл най-добрите световни педагогически практики. Центърът за изследователска и развойна дейност анализира различните методи на преподаване и последните резултати от науките за учене, за да изгради подходящите за децата учебна програма и план. Цялата мрежа се управлява от училищен борд по примера на успешните частни компании. Местната общност е в училището и то е в нея.

Това не е фантазия, а реален проект, който ще започне през септември тази година с обучението на първите учители за новото училище. Самото то ще отвори врати година по-късно. Идеята е на основателя на софтуерната компания "Сирма груп холдинг" Явор Джонев и мрежата от представители на бизнеса и неправителствения сектор около него, обединени в гражданската инициатива "Диалог за бъдещето". От години те провеждат дискусии и изследват добри световни практики за това какво искаме от образованието и как това да се постигне. Сега Явор Джонев и екипът му вече са на следващата стъпка - да го осъществят.

Не можем повече да чакаме

"Първоначалната идея беше, че ще си изясним какво искаме и ще се опитаме да убедим целокупния български народ - който съвсем не е и целокупен, и политическата класа, че това е най-важното нещо за страната, да потърсим политически консенсус и да направим реформата", разказва Явор Джонев за "Капитал", "но дойде следващият въпрос - как правиш реформа на една такава тежка, бавна, затлачена с хиляди проблеми в нея система". Отговорът идва наскоро - не трансформираш старата, а правиш изцяло нова. Целта на Джонев и екипа му е да направят прототип на успешна образователна среда с надеждата, когато тя се докаже, да бъде внедрена навсякъде. "Разбрахме, че ако тръгнем да реформираме сегашната система, в ситуацията, в която сме, ще изхарчим ужасно много енергия и ще минат още десет години, и пак няма да сме успели", споделя той. А цената са 60-те хиляди ученици, които всяка година минават през образованието и голяма част от тях биват изгубени.

За Явор Джонев процесът по изграждане на идеята за ново училище тече отдавна. Започва още преди осем години, когато той все още живее в Канада, а пътуванията покрай бизнеса му му позволяват да изследва различни методи за преподаване. Връща се в България с идеята за частно училище за децата на служителите на компанията. Скоро обаче стига до извода, че това не е решението. Много по-важно е, казва Джонев, "вместо да се спасяваме поединично - т.е. да изтикаме нашите деца по-напред, защото имаме повече ресурси, да се опитаме да променим системата като цяло и да осигурим високо образование за всички деца - тогава и нашите ще са по-добре". Или иначе казано - "да се спасим заедно". В рамките на "Диалог за бъдещето" изкристализират новите изисквания към образованието - да направи от учениците свободни, отговорни и самостоятелни личности, които изграждат ефективни взаимоотношения с другите, мислят, решават проблеми и творят, отстояват тезите си, водят здравословен живот и имат принос към общността. Тези изисквания се превръщат в ясни цели на промяната - нещо, което Явор Джонев смята, че липсва при всеки опит за държавна реформа. За него каузата на образованието е вече на преден план - от средата на следващата година той ще замени позицията си на изпълнителен директор в бизнеса с работата по новата образователна среда - не като директор на училище, подчертава Джонев, а със знанията как се прави система, как се управлява изследователски и развоен процес и как се създават условия за творчески хора.

Образованието не е просто учене

В центъра на тази нова система ще са учениците. Програмата им ще бъде направена така, че да им осигури широчина на знанията и голяма обща култура - не чрез повече часове в училище, а чрез възпитание на любов към четенето, уточнява Явор Джонев и си поставя за цел децата да излизат от обучението с хиляда прочетени книги. В новото училище не се говори и за по-лесна програма - дори напротив, учениците ще трябва да задълбочат базисните знания, така че да ги разберат добре и да могат да ги прилагат, когато по-нататък изберат своя профил. Джонев е убеден, че добре затвърденото знание е ключово дори за развитието на въображението, но не трябва да се придобива насилствено, а чрез вътрешна мотивация за учене - тогава учениците научат повече от това, което пише в учебниците. Всичко това ще бъде преплетено и с развиване на умения за мислене и чувстване - защото "не можеш да имаш дълбоко разбиране, без да имаш интуиция, а тя е чувство", дава пример Явор Джонев. Важна част в програмата ще бъде и разглеждането на темите от всички страни, както и практическото приложение - от изследвания в училище до реални проекти в общността.

Екипът на новото училище няма амбицията да преоткрива вече измислени неща, а ще адаптира успешни програми и педагогически практики, които вече са доказали ефекта си за учениците. Като например системата на Международния бакалауреат, която има детайлно разработена рамка за учебна програма. Тя се базира на вярването, че ученето е най-ефективно, когато е автентично - свързано с реалния живот, и трансдисциплинарно - не само в границите на отделните предмети. Математика пък ще се преподава по метода JUMP Math, който Явор Джонев и неговият Институт за прогресивно образование вече няколко години внедряват в България (повече за JUMP Math и неговия създател можете да прочетете тук). Българската част ще бъде създадена с участието на професионалисти от съответните гилдии - например писатели ще пишат съдържанието по литература.

Учителите в новото училище ще имат едногодишна подготовка в специализирания център, който след това ще продължи да е място, където те допълват квалификацията си, говорят помежду си и обменят опит. За да реализират потенциала си, високо квалифицираните специалисти имат нужда от няколко неща -  да им дадеш необходимата квалификация и професионална свобода и да им осигуриш възможности за общуване и непрекъснато учене, обяснява Явор Джонев и допълва, че този модел отдавна се е доказал в софтуерната индустрия. Оттам е заимствана и структурата на училищния борд, която ще има административна част, обслужваща цялата мрежа, ще определя стратегията за развитие и ще работи на демократичен принцип с представители на родителите и общността. Местните хора ще имат ключово значение за училището - много от уроците ще са изнесени навън, а учениците ще разработват проекти от реалния живот - с идеята да се превърнат в активни граждани, които допринасят за света, в който живеят.

Идеята на Джонев е проектът да започне в София с едно училище от 1 до 4 клас през септември 2016 г., а след това да се отворят и няколко други из страната. Междувременно ще започне и подготовката за следващите класове. След няколко години си го представя като мрежа от около десет училища, които комуникират помежду си и си помагат. "Не си правим илюзиите, че няма да правим грешки", казва Джонев и допълва, че целият този процес ще бъде на непрекъснато учене - не само за учениците, но и за техните учители, директори, местна общност. Затова е важна и ролята за изследователска и развойна дейност на центъра, който ще анализира практиките и ще предлага нови решения.

"Не правим частно училище - в смисъла, в който съществува в момента в България", подчертава Явор Джонев. То не тръгва с идеята, че е елитно и само за избрани деца, а точно обратното - че е висококачествено публично училище. Ще разчита все пак на подкрепа от родителите, като ще има стипендии за тези деца, които не могат да си го позволят, но ще работи като организация с идеална цел и отворен лиценз. И с една основна крайна цел - да събере опит, да докаже на обществото, че качественото образование за всички деца е възможно и така по-лесно да убеди политиците да действат. "Това ще направи успеха на цялостната реформа много по-сигурен", убеден е Явор Джонев.